Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (133)

Глава CXXXII
Как Кортес заповяда да разпределят дванадесетте брига

Кортес и нашите капитани и войници разбрахме, че без бриговете не бихме могли да минем по главните пътища и да победим Мексико. Четири брига бяха дадени на Педро де Алварадо за неговия лагер, в който беше и Кортес заедно с Кристобал де Олид; капитанът остави шест брига, а на Гонсало де Сандовал изпрати два брига към Тепеакиля. Най-малкият бриг бе спрян, тъй като канутата можеха да го преобърнат, понеже беше нестабилен, а неговите хора се прехвърлиха на останалите дванадесет, които бяха загубили вече двадесет души зле ранени.

Като видяхме тази помощ в нашия лагер в Такуба, Педро де Алварадо заповяда двата брига да минат от едната страна на пътя и двата от другата; след това започнахме да се бием много успешно, защото канутата, които ни атакуваха от водата, биваха разбивани от бриговете. Така успяхме да овладеем няколко моста и укрепления. Неприятелите хвърляха толкова много камъни с прашките си, стрели и къси копия, щото въпреки че бяхме с много добри брони, всички войници имахме рани по главите си и на други места, но не престанахме да се бием, докато не се мръкна.

Искам да кажа как се сменяха ескадроните с техните бойни отличия и гербове. Завладявахме с голям труд някой мост или укрепление и щом го оставяхме без охрана, още същата нощ го завземаха и отново го разкопаваха, и поставяха много силна защита; правеха също и дълбоки дупки, покрити с вода, та когато се биехме, ако се опитаме да се върнем назад, да паднем в тях и от канутата да ни разбият; за тази цел бяха приготвили много канута, които стояха на места, където бриговете не можеха да ги достигнат; освен това правеха много прегради, скрити във водата, за да заседнат в тях нашите бригове; така се биехме всеки ден.

През нощта лекувахме раните си, като ги горяхме с масло, а един войник, на име Хуан Каталан, прекръстваше ранените и им четеше молитви за изцеление, защото наистина господ бог ни помагаше и ни даваше сили в битките и бързо лекуваше раните им. Ранени и превързани с парцали, на другия ден отново трябваше да се бием от сутринта до вечерта, защото ако ранените останеха в лагера, нямаше да излязат и двадесет души здрави. Като виждаха как знахарят ни прекръства, нашите приятели от Тласкала, които биваха ранени, също ходеха при него и той по цял ден не спираше, толкова много бяха ранените.

Искам да кажа за капитаните и знаменосците, които бяха покрити с рани, а знамената — разкъсани; знаменосците трябваше да се сменят всеки ден, защото излизаха в такова състояние от битките, че на другия ден не можеха да влязат в бой и да носят знамето.

При всичко това трябваше и да ядем, не казвам, че ни липсваха царевични питки, но те бяха ни омръзнали, трябваше нещо пресничко за цяр на ранените. Това, което поддържаше живота ни, бяха едни треви, които индианците ядяха, и местни череши, докато ги имаше, и след това смокини.

Като видяхме, че всички мостове и укрепления, които завладявахме през деня, те си ги възвръщаха през нощта и ги разваляха, решихме да отидем да се настаним на самия път, на една площадка, където имаше кулички за идолите и място да направим нашите колиби, макар и много жалки: като валеше, целите се измокряхме, само от нощния вятър ни запазваха. В Такуба оставихме индианките, които ни правеха хляб, и всички конници и нашите приятели тласкалтеките, които трябваше да пазят подстъпите към главния път, да не би от съседните селища да дойдат да ни ударят в гръб, докато се биехме.

Като направихме нашите колиби на указаното място, стремяхме се да затворим каналите, които завладявахме, а къщите да съборим и разрушим, защото ако ги подпалехме, горяха много дълго и пожарът не се прехвърляше от една къща на друга, понеже се намираха във водата и до тях се стигаше само по мостове или с канута. Освен това, когато се опитвахме да напредваме с плуване, от терасите ни обсипваха с камъни и стрели и ни нанасяха много рани; събаряйки къщите, ние си осигурявахме по-голяма безопасност.

Дойдоха големи ескадрони, които ни нападаха нощем или преди зазоряване. Понякога идваха без никакъв шум, друг път с големи викове и свирене, и със стрелите, камъните и копията си раняваха някои от нашите, но ние ги отблъсквахме и много от тях се връщаха ранени. Други воини нападаха нашия обоз, но конниците и тласкалтеките ги прогонваха. Така стояхме ние на стража и нито дъжд, нито вятър, нито студ, нито кал, нито рани, нищо не можеше да ни накара да напуснем поста.

Въпреки мерките за сигурност, които вземахме, неприятелите успяваха да разрушат някой мост или улица, която им бяхме отнели; нямаше начин да ги защитим, особено нощем; на другия ден отново ги овладявахме, през нощта те пак ни ги отнемаха и поставяха по-големи прикрития, докато на края смениха своя начин на воюване, както ще кажа, като му дойде времето.

Да кажем сега, че нямаше голяма полза от това, дето пазехме на трите главни пътя да не им се доставя храна и вода, нито от бриговете, които служеха само да ни прикриват откъм водата по време на битки, защото през нощта мексиканците вкарваха с канутата си много вода и хранителни припаси от деветте селища, заселени в езерото, както и кокошки, царевица и всичко, каквото пожелаеха от други техни приятелски селища. За да се прекъсне това снабдяване, бе решено от трите лагера два брига нощем да обикалят по езерото и да обръщат и пленяват всички канута, които могат. Това решение бе добро, макар че бриговете бяха необходими и нощно време за охрана. Все пак те донесоха много по-голяма полза, като прекъснаха снабдяването с храна и вода, макар и ненапълно — много канута успяваха да се промъкнат с товара си. Понеже мексиканците не бяха много предпазливи, когато носеха провизии, не минаваше ден, без нашите бригове да доведат пленени канута и много индианци, обесени на реите.

Мексиканците решили да направят тридесет пироги, които са много големи канута, с добри гребци и бойци. Нощем всичките тридесет пироги се скриват сред блатната трева, където бриговете не можеха да ги забележат, понеже бяха покрити с клони. Напред пуснаха две-три канута с добри гребци, в които слагаха храна или вода, за да увлекат бриговете след себе си и да ги отведат към места, където бяха набили във водата прегради от много дебели дървета, за да заседнат корабите ни.

Тъй като тези канута плавали по езерото все покрай блатната трева, нашите бригове се спуснали след тях. Двете канута дали вид, че свиват към сушата, и вкарали нашите бригове в мястото, където дебнели в засада тридесетте пироги. Те всичките налетели върху нашите и бързо ранили всички войници, гребци и капитани, които дори не могли да мръднат поради подводните прегради. Убили единия капитан, който се казваше Кортиля и ранили другия, който беше Педро Барба, много добър капитан; той умря след три дни от раните си. Мексиканците пленили брига. Тези два брига бяха от лагера на Кортес и той много скърбеше за тях.

Да кажем сега, че в лагера на Кортес и на Гонсало де Сандовал винаги водеха големи битки, особено в лагера на Кортес, защото той заповядваше да се разрушават къщите и да се опожаряват и да се поправят мостовете. Той изпрати заповед на Педро де Алварадо да не минава по мост или прекъснат път, преди да се поправи, и да не остане нито една неразрушена къща; с кирпича и дъските от къщите ние запушвахме дупките по пътя и поправяхме мостовете, а нашите приятели от Тласкала ни помагаха мъжки през цялата война.

Като видяха, че събаряме всички къщи, а мостовете и дупките по пътя поправяме, мексиканците започнаха да воюват по друг начин: те разрушаваха някой мост и прекопаваха дълбока и широка канавка и когато я преминавахме, на места беше по-дълбока от човешки бой и имаше много дупки под водата, които не можехме да видим, а от двете страни на това място правеха прикрития и насипи; отстрани на пътя в езерото правеха прегради от колове под водата с цел бриговете да не могат да ни помагат; също така на скрити места държаха много канута, пълни с воини и добри гребци.

Една неделя сутринта започнаха да идват от три места големи ескадрони с бойци и ни нападнаха с такъв устрем, че много трудно удържахме да не ни разбият. По това време Педро де Алварадо беше заповядал половината от конниците, които стояха в Такуба, да прекарват нощта на пътя, тъй като нямаше вече такава опасност, както в началото; повечето къщи бяха съборени и нямаше тераси и канута, които да раняват конете безнаказано. Трите ескадрона дойдоха много войнствени, едни от страната, където бяха направили голямо прекъсване по пътя, пълно с вода, други откъм разрушените къщи, а третият ескадрон дойде в гръб откъм Такуба, така че бяхме обкръжени. Нашите конници заедно с приятелите от Тласкала атакуваха ескадроните, които идваха в гръб откъм Такуба, а всички останали се бихме много храбро срещу останалите два ескадрона, докато ги накарахме да отстъпят; но това отстъпление беше измамно.

Превзехме им първия насип, който бяха укрепили, и като помислихме, че вече победата е наша, тичешком минахме през водата, в тази канавка нямаше дупки. Продължихме да ги преследваме между едни големи къщи и кули на храмове и те продължаваха да се правят, че отстъпват, без да спират да хвърлят дълги стрели с тирадерас, камъни с прашки и стрели с лъковете си. Докато се усетим, наскочиха многобройни групи индианци, които дотогава бяха скрити, и други от терасите на къщите, а тези, които се правеха, че отстъпват, се върнаха с голям устрем и не можехме да ги удържим. Решихме да се оттеглим в пълен ред. Във водата и в напречната канавка на пътя имаха толкова много канута, че трябваше да минем през друго място, където водата беше по-дълбока и имаше много дупки.

Тъй като ни притискаше огромно множество индианци, ние преминахме водата с плуване и скокове и всички попаднахме в дълбоките дупки. В това време върху нас се нахвърлиха воините от канутата, хванаха живи петима наши другари, които след това отвели при Гуатемус, а останалите раниха. Бриговете не можаха да ни помогнат поради подводните прегради от колове, на които заседнаха, а от канутата и терасите ги обсипваха със стрели и убиха двама войници гребци, и раниха мнозина.

Да се върнем при дупките и напречната канавка. Истинско чудо бе, че не ни избиха всички там. Мен също ме бяха уловили много индианци, но успях да се откопча с божия помощ и като освободих ръката си, със силни удари на меча се спасих, макар и зле ранен в ръката. Като излязох от водата в безопасност, паднах безчувствен; не можех да се държа на краката си и да си поема дъх от усилието да се измъкна от ръцете на индианците и от многото кръв, която бях загубил. Благодаря на бога за милостта му към мен.

И друго искам да кажа, че Педро де Алварадо и конниците не минаха през това укрепление, понеже трябваше да се бият мъжки с ескадроните, които идваха в гръб от Такуба. Премина само един наскоро дошъл от Кастилия кавалерист и индианците убиха на място и него, и коня му. Като видяха, че отстъпваме, конниците направиха опит да ни помогнат. Ако бяха успели да минат, ние трябваше отново да настъпим срещу индианците и тогава нито конниците, нито ние щяхме да останем живи, защото и те щяха да паднат в дупките и неприятелите щяха да избият конете с едни дълги копия от канутата и от терасите, понеже бяхме в самия град. След тази победа над нас мексиканците дойдоха с още много воини чак до лагера ни и ги отблъснахме с големи усилия, понеже мислеха, че са ни разбили. С няколко топа и с добра защита издържахме натиска им.

Като научил за станалото, Кортес много се ядосал и незабавно изпратил по един бриг писмо на Педро де Алварадо по никакъв начин да не минава напред, преди да запуши всички напречни канавки и да поправи мостовете, и всички конници да нощуват на пътя с оседлани коне; докато не запушим голямата канавка с кирпич и дъски, да не продължаваме напред и да охраняваме добре лагера си. Като видяхме, че това поражение стана по наша вина, оттогава нататък винаги се стремяхме да затворим и запушим канавката, макар и с голям труд и много ранени и с цената на шест души убити. Запушихме я за четири дни и нощем на нея бдяха хората на тримата капитани.

Когато стояхме на пост, мексиканците бяха недалеч от нас и също имаха постове; запалваха голям огън и часовоите заставаха встрани от него, където поради пламъка не можехме да ги забележим, но ги усещахме, когато се сменяха и когато стъкваха огъня. Понеже по това време често валеше, много пъти нощем дъждът угасяваше огъня и те отново го палеха безшумно и без да си говорят; разбираха се с особени подсвирквания помежду си.

Когато селищата, заселени в езерото, видяха, че всеки ден печелим битките както по вода, така и по суша и че с нас са индианците от Чалко, Тескуко, Тласкала и други селища, че им нанасяме големи поражения и щети и пленяваме много от техните индианци и индианки, изглежда, се бяха събрали и решили да дойдат с мир при Кортес и с голямо покорство му поискаха прошка за станалото, като казаха, че така им било заповядано и не са можели да направят друго, освен да се подчинят. Кортес се зарадва, като ги видя да идват с мир, а и всички ние, като узнахме за това в лагера на Алварадо и Сандовал, много се зарадвахме.

С весело лице и много ласкателства Кортес им прости и каза, че заслужават голямо наказание, задето са помагали на мексиканците. Тези пратеници бяха от Ицтапалапа, Уичилобуеко, Кулуакан, Мецкике и от други селища в езерото.

Кортес им каза още, че няма да вдигнем лагера си, докато мексиканците не дойдат да молят за мир или докато не ги избием във войната, и им заповяда да ни помагат във всичко: с всичките си канута, които имат, да дойдат да се бият против Мексико; да направят колиби за Кортес и да ни носят храна. Те обещаха и направиха колиби, но храна почти не носеха и когато носеха, беше с неохота. Където бяхме ние с Педро де Алварадо, не се направиха колиби и така си останахме на дъжда, защото вече знаете, че в тази земя през юни, юли и август всеки ден вали много силно.

На другия ден беше празникът на летния Сан Хуан, който е през юни, и се навършваше точно една година, откакто бяхме дошли в Мексико на помощ на Педро де Алварадо и ни разбиха. Изглежда, че и Гуатемус не беше забравил това, защото изпрати след полунощ в трите ни лагера всичките си войски както по суша, така и по вода с канута; за да не могат бриговете да ни помагат, бяха направили навсякъде подводни прегради с колове. Дойдоха с такава ярост и устрем, че ако не бяха постовете от близо сто и петдесет души и ако не бяхме свикнали винаги да бъдем готови за бой, щяха да влязат направо в лагера. Без паника ние ги спряхме, макар и да раниха петнадесет души от нашите, двама от които умряха от раните си след осем дни. В лагера на Кортес също ги отблъснали с голям труд, като дали много ранени и убити, същото било и при Сандовал. Така ни нападаха две нощи една след друга и в тези стълкновения паднаха много убити и още повече ранени мексиканци.

Като видели, че след тези две нощи не спечелиха нищо във войната, Гуатемус и неговите капитани и жреци решили да съберат всичките си войски и призори да нападнат нашия лагер в Такуба. Дойдоха много войнствени, обкръжиха ни от двете страни и когато вече почти ни бяха разбили, господ пожела да ни даде сили да стегнем отново нашите редици и с помощта на бриговете, с енергични атаки с мечове и ножове и с ръкопашен бой ги отблъснахме.

В тази битка убиха осем и раниха много войници, самият Педро де Алварадо бе ранен в главата. Ако нашите приятели тласкалтеките бяха останали същата нощ на пътя, щяхме да изпаднем в голяма опасност, тъй като бяха много и щяха да задръстят прохода, но опитът ни беше научил вечер да ги отпращаме към Такуба. Убихме много мексиканци и пленихме четирима първенци.

Много добре разбирам, че любознателните читатели са пренаситени от толкова много битки всеки ден, но няма как; през деветдесет и трите дни на обсадата на този могъщ и голям град всеки ден и всяка нощ водехме сражения. За да не се спирам по-нататък да разказвам за всяка битка и схватка, ще ги описвам колкото мога по-кратко.