Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава CXXX
Как Кортес потърси гребци за бриговете и им назначи капитани

След като направи преглед, Кортес видя, че не достигат хора, които умеят да гребат. Макар че се знаеха много добре моряците от нашите кораби, от корабите на Нарваес и дошлите от Ямайка, повечето казваха, че не умеят да гребат или не искат.

Кортес ги изпрати всичките под страх от тежки наказания на корабите и макар някои от тях да се представяха за по-големи благородници, отколкото бяха, той ги накара да отидат като гребци. По този начин събра около сто и петдесет души за гребци и те бяха в по-голяма безопасност от нас, които после трябваше да се бием по главните пътища; за тях имаше и богата плячка, както ще кажа по-нататък.

След като бяха назначени капитаните и бе заповядано на всички стрелци и гребци да им се подчиняват и да не престъпват заповедите им под страх от тежки наказания, Кортес даде разпореждания на всеки капитан какво трябва да прави, на кое място трябва да отиде и заедно с кои капитани от пехотата ще действува.

След като всичко беше изяснено, дойдоха да кажат на Кортес, че от Тласкала идват голям брой воини начело с Шикотенга Младия, който води със себе си двама свои братя, синове на добрия стар Лоренсо де Варгас; много други тласкалтеки идваха под предводителството на Чичимекатекле; идваха и индианци от Уешосинго, и един малък ескадрон от Чолула; след като на чолултеките бе наложено наказанието, което вече описах, те никога повече не се съюзиха с мексиканците, но и с нас не идваха, а изчакваха и дори когато ни изхвърлиха от Мексико, те не взеха страна срещу нас.

Щом узна, че Шикотенга идва с братята си и с други капитани един ден преди определения срок, Кортес излезе да ги посрещне на четвърт левга от Тескуко заедно с Педро де Алварадо и други капитани. Кортес оказа голяма почит на Шикотенга и на братята му и прегърна неговите вождове. Те вървяха в много добър ред, всички напети, всеки вожд и хората му с големи бойни отличия, с развети знамена и бялата птица, която те имат за герб, прилична на орел, с разперени крила. Знаменосците развяваха бойните знамена, всички бяха въоръжени с лъкове, стрели, мечове за две ръце, пики с тирадерас, с боздугани, с по-дълги и по-къси капия, носеха украшенията от пера и викаха: „Да живее нашият господар, императорът! Кастилия, Кастилия! Тласкала, Тласкала!“ Влизането им в Тескуко продължи три часа.

Кортес заповяда да ги настанят в хубави къщи и да им дадат от всичко, каквото имаше в лагера. След много прегръдки и обещания, че ще ги направи богати, той се раздели с тях и им каза, че на другия ден ще им даде заповед какво трябва да правят, а сега да почиват, защото са изморени.