Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Евтим Станков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Доколумбова Америка
- Експедиции
- Индианска тематика
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Ренесанс
- Оценка
- 5,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Автор: Бернал Диас дел Кастильо
Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания
Преводач: Евтим Станков
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Испански
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1979
Тип: Мемоари/Спомени
Националност: Испанска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 30.I.1979 г.
Редактор: Димитричка Железарова
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Рецензент: Румен Стоянов
Художник: Димитър Трайчев
Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804
История
- —Добавяне
Глава CXXX
Как Кортес потърси гребци за бриговете и им назначи капитани
След като направи преглед, Кортес видя, че не достигат хора, които умеят да гребат. Макар че се знаеха много добре моряците от нашите кораби, от корабите на Нарваес и дошлите от Ямайка, повечето казваха, че не умеят да гребат или не искат.
Кортес ги изпрати всичките под страх от тежки наказания на корабите и макар някои от тях да се представяха за по-големи благородници, отколкото бяха, той ги накара да отидат като гребци. По този начин събра около сто и петдесет души за гребци и те бяха в по-голяма безопасност от нас, които после трябваше да се бием по главните пътища; за тях имаше и богата плячка, както ще кажа по-нататък.
След като бяха назначени капитаните и бе заповядано на всички стрелци и гребци да им се подчиняват и да не престъпват заповедите им под страх от тежки наказания, Кортес даде разпореждания на всеки капитан какво трябва да прави, на кое място трябва да отиде и заедно с кои капитани от пехотата ще действува.
След като всичко беше изяснено, дойдоха да кажат на Кортес, че от Тласкала идват голям брой воини начело с Шикотенга Младия, който води със себе си двама свои братя, синове на добрия стар Лоренсо де Варгас; много други тласкалтеки идваха под предводителството на Чичимекатекле; идваха и индианци от Уешосинго, и един малък ескадрон от Чолула; след като на чолултеките бе наложено наказанието, което вече описах, те никога повече не се съюзиха с мексиканците, но и с нас не идваха, а изчакваха и дори когато ни изхвърлиха от Мексико, те не взеха страна срещу нас.
Щом узна, че Шикотенга идва с братята си и с други капитани един ден преди определения срок, Кортес излезе да ги посрещне на четвърт левга от Тескуко заедно с Педро де Алварадо и други капитани. Кортес оказа голяма почит на Шикотенга и на братята му и прегърна неговите вождове. Те вървяха в много добър ред, всички напети, всеки вожд и хората му с големи бойни отличия, с развети знамена и бялата птица, която те имат за герб, прилична на орел, с разперени крила. Знаменосците развяваха бойните знамена, всички бяха въоръжени с лъкове, стрели, мечове за две ръце, пики с тирадерас, с боздугани, с по-дълги и по-къси капия, носеха украшенията от пера и викаха: „Да живее нашият господар, императорът! Кастилия, Кастилия! Тласкала, Тласкала!“ Влизането им в Тескуко продължи три часа.
Кортес заповяда да ги настанят в хубави къщи и да им дадат от всичко, каквото имаше в лагера. След много прегръдки и обещания, че ще ги направи богати, той се раздели с тях и им каза, че на другия ден ще им даде заповед какво трябва да правят, а сега да почиват, защото са изморени.