Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (129)

Глава CXXVIII
Как, щом се върнахме в Тескуко, се бяха наговорили да убият Кортес и всеки, който се опита да го защити

Един близък приятел на губернатора на Куба, на име Антонио де Виляфаня, се наговорил с други войници от хората на Нарваес, които аз няма да назова тук, за да запазя честта им, щом Кортес се върне от похода, да го убият с ками по следния начин: понеже по онова време беше дошъл кораб от Кастилия, когато Кортес седне с капитаните на масата, да му донесат едно добре затворено и запечатано писмо и да кажат, че уж е от баща му, Мартин Кортес; щом започне да чете писмото, да го намушкат с ножове, както и всички капитани и войници, които се опитат да го защитят.

Та след като се бяха наговорили така, господ бог пожела да кажат за тази работа на двама много знатни благородници, които също не искам да назовавам по име тук; те бяха с нас по време на похода и единия от тях дори го бяха определили за генерал-капитан, след като убият Кортес. Други войници на Нарваес щели да направят кой главен комендант, кой знаменосец, кметове, съветници, касиер, ковчежник и така нататък; разпределили помежду си дори нашето имущество и конете.

Два дни след завръщането ни този заговор остана в тайна, но господ бог отсъди тази работа да не стане, защото това означаваше да изгубим Нова Испания и всички да се погубим, понеже веднага щяха да възникнат съперничества и свади. Изглежда, че един войник разкри заговора на Кортес, който незабавно взе мерки, преди да се разпали огънят в пожар, тъй като добрият войник го увери, че в заговора са замесени много и знатни люде. След като даде големи обещания и подаръци на този войник, Кортес веднага и много тайно съобщи за случая на всички капитани и войници, които го поддържахме.

Без да се бавим, ние се приготвихме и заедно с Кортес отидохме в помещението на Антонио де Виляфаня, където заварихме и много от заговорниците; веднага хванахме Виляфаня с четиримата пристави, които Кортес водеше със себе си. Капитаните и войниците, които бяха при Виляфаня, се разбягаха, но Кортес заповяда да ги задържат. Щом заловихме Виляфаня, Кортес измъкна от пазвата му списъка с подписите на заговорниците и видя, че наистина имаше много и знатни хора между тях, но за да запази честта им, той пусна слуха, че Виляфаня е глътнал списъка и не е могъл да го види и прочете.

След това предателят беше съден и призна истината; бяха изслушани много свидетели, на които можеше да се вярва; кметовете заедно с Кортес и Кристобал де Олид го осъдиха на смърт. След като се изповяда пред отец Хуан Диас, Виляфаня бе обесен на прозореца в стаята му.

Кортес не пожела никой друг да бъде опозорен с този злополучен заговор, макар че по това време бяха арестувани доста хора за сплашване на останалите, и той си даваше вид, че ще ги съди и тях, и някои други, понеже не беше време за такива неща, потуши работата.

След този случай Кортес реши да назначи своя лична охрана и за неин капитан бе определен един идалго, който се казваше Антонио де Киньонес, заедно с шест войници, все добри и безстрашни хора, които го пазеха денонощно. Нас, своите привърженици, той ни молеше да бдим за сигурността му и оттогава нататък, макар и да се показваше много благосклонен към хората, участвували в заговора, винаги се пазеше от тях.

След това бе обявено, че всички индианци и индианки, които бяхме пленили в походите, след два дни трябва да бъдат белязани с нагорещено желязо в една къща, определена за тази цел. И предишния път беше лошо разпределението, но сега беше много по-лошо; след като бе отделена кралската петинка, Кортес взе своето и с още тридесет хитрости облагодетелствува капитаните и ако индианките, които трябваше да дамгосваме, бяха добри и красиви, през нощта ги отмъкваха от купа и се появяваха чак късно на другия ден и по тази причина не можехме да дамгосаме много от тях, които после използувахме за слуги.