Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (128)

Глава CXXVII
За голямата жажда, от която страдахме в този поход, и за опасността, в която се оказахме в Сучимилко

По целия път до Сучимилко, един много голям град, застроен във водата, на около две левги и половина от Мексико, не намерихме ни капка вода; вървяхме с нашите оръжия на гръб и понеже беше след обяд и слънцето печеше силно, мъчеше ни страшна жажда. Бяхме изминали пет левги и не знаехме дали ще намерим вода по-нататък и какво е станало с кладенеца, който казваха, че се намирал на пътя.

Като видя, че цялата ни войска е уморена и някои от тласкалтеките припаднаха от жажда, като един от тях умря, струва ми се, че умря и един наш стар и болен войник, Кортес заповяда да спрем на сянка под едни борове и изпрати шестима конници напред по пътя за Сучимилко да видят дали има стопанства или села и далеч ли е кладенецът, за който ни говориха, за да отидем да спим там.

Когато тръгнаха тези конници, аз реших да се скрия от погледа на Кортес и тайно, заедно с трима мои слуги тласкалтеки, тръгнах подир тях. По едно време те ме видяха и ме почакаха, за да ме накарат да се върна, да не би да ме нападнат мексиканци и да не мога да се спася от тях. Аз настоях да отида с тях и Кристобал де Олид, който бе мой приятел, каза да отида, но да приготвя юмруците си за бой и краката си за бяг, за да се спася, ако ни нападнат мексиканци. Толкова бях жаден, че рискувах живота си, за да се напия с вода.

На около половин левга по-нататък, по склоновете на едни бърда, имаше много стопанства на жителите на Сучимилко. Конниците се отделиха да търсят вода по къщите и скоро намериха и пиха до насита; един от моите тласкалтеки изнесе от една къща голяма стомна, каквито има много хубави по тези места, с много студена вода и аз и те се напихме хубаво.

Тогава тръгнах обратно, тъй като обитателите на къщите започнаха да се сбират и ни свиреха и викаха; аз взех стомната, пълна с вода, и се върнах с тласкалтеките в момента, когато Кортес тръгваше с цялата си войска. Казах му, че недалеч, в едни стопанства, има вода, че аз вече съм пил и нося една стомна, която е скрита у моите тласкалтеки, за да не я вземат, защото жаждата няма закон. Кортес пи и много се зарадва; пиха и други конници и всички се зарадваха и забързаха към стопанството. Стигнахме там преди залез-слънце. По къщите намерихме вода, макар и не много, и при този глад и жажда ядохме нещо като бодили и на някои войници пострадаха езиците и устните.

В този момент се върнаха конниците и казаха, че кладенецът е далеч и по цялата местност индианците се сбират за война; затова ще бъде по-добре да спим там. Тозчас бяха поставени часовои и съгледвачи и аз бях един от часовоите.

Рано сутринта на другия ден тръгнахме отново и към осем часа стигнахме в Сучимилко. Не знам дали ще мога да опиша множеството воини, които ни чакаха, едни на сушата, а други до един мост, който бяха разрушили; бяха направили много прегради и укрепителни насипи; носеха копия, на които бяха сложили мечовете, взети от нас при голямото клане на нашите при моста в Мексико, и ги бяха направили като коси; също и много индиански капитани бяха взели от нашите мечове и ги бяха втъкнали на дълги копия, които блестяха; да не говорим за стрелците с лъкове, които хвърляха късите чаталести копия, прашки и камъни, боздуганите за две ръце, с набучени по тях остриета. Казвам, че цялата суша беше пълна с тях и при преминаването на този мост се съпротивяваха близо половин час; най-лошото беше, че дойдоха още много ескадрони, които ни удариха в гръб. Като видяхме това, ние скочихме през моста; някои от нашите войници не искаха да пият повече вода, но при преминаването на моста нагълтаха толкова, че им се надуха коремите.

Да се върнем на нашата битка. При преминаването на моста раниха много от нашите, след това ги подгонихме с мечовете си по едни улици; конниците заедно с Кортес излязоха на сушата и там се натъкнаха на повече от десет хиляди индианци и на мексиканците, които току-що бяха дошли на помощ на този град и така храбро се биха с дългите си копия, че раниха четирима от нашите.

При тази бърза атака конят на Кортес, който беше много добър, тъмнокафяв, на име Ромо, било поради умора, било поради това, че беше много охранен, падна и противниците хванаха Кортес и го свалиха от коня; други казаха, че го съборили със сила. Така или иначе конят и той бяха на земята и в този момент се притекоха много мексиканци, за да се опитат да го заловят жив. Няколко тласкалтеки и един много смел войник, на име Кристобал де Олеа, видяха това, спуснаха се и със сеч ги разгониха. Кортес се качи отново на коня си, макар и ранен в главата, Олеа пък беше много лошо ранен на три места с нож.

В това време на помощ се притекохме и останалите войници, които бяхме наблизо; в този град на всяка улица имаше много ескадрони и с голяма мъка следвахме знамената: не можехме да бъдем всички заедно, биехме се на различни места, както ни беше заповядал Кортес; обаче от многото викове, крясъци и свирене, които чувахме, добре разбирахме, че там, където бяха Кортес и конниците, имаше най-много работа. С голям риск за живота си се спуснахме към мястото, където беше Кортес; там вече се бяха събрали към петнадесет конници и се биеха с неприятелите до едни канали, където имаха прегради и укрития. С пристигането си ние ги обърнахме в бягство, макар и не съвсем.

Тъй като кръвта на Олеа, войника, който помогна на Кортес, изтичаше, а улиците на града бяха пълни с индианци, казахме на Кортес да се върне зад едни прегради и да превърже себе си, Олеа и коня. Мислейки, че отстъпваме, мексиканците ни преследваха с голяма ярост.

В този момент дойдоха Андрес де Тапия, Кристобал де Олид и останалите конници. Лицето на Олид и конят му бяха облени в кръв и всеки от останалите имаше някаква рана. Казаха, че се били с толкова много неприятели, че макар и на равно поле, не могли да се оправят с тях.

Докато горяхме раните си с масло, откъм улиците по сушата се чу голяма шумотевица от викове, свирки и бойни барабани и по тях дойдоха много мексиканци в двора, където се лекувахме, и започнаха да мятат стрели и камъни, веднага раниха много от нашите войници. Но набегът им не излезе сполучлив, защото ние бързо ги атакувахме с мечове и ножове и простряхме доста от техните; не закъсняха да ги нападнат и конниците, които също избиха мнозина, макар и да им раниха два коня. Така изгонихме неприятелите от двора.

Когато Кортес видя, че няма повече неприятели, отидохме да се отморим в друг голям двор, където се намираха главните храмове на града. Много от нашите войници се изкачиха на най-високото светилище, където държаха идолите, и оттам видяха големия град Мексико и езерото; забелязаха, че от Мексико идват към две хиляди канута, пълни с воини, и се насочват право към нас. Както разбрахме на другия ден, Гуатемус ги изпратил, за да ни нападнат още същата нощ или сутринта; заедно с други десет хиляди, изпратени по суша, да ни притиснат от две страни, така че никой от нас да не остане жив. Също така приготвил други десет хиляди, които да изпрати като подкрепления, след като първите ни нападнат. Това научихме на другия ден от петима мексикански капитани, които заловихме в битките.

Тъй като разбрахме, че идват срещу нас, решихме да усилим охраната на целия лагер и я разпределихме по всички места и канали, откъдето можеха да дойдат мексиканците; цяла нощ оседлани, конете чакаха на пътя, всички капитани и Кортес с тях обикаляха постовете. Мен и още двама войници ни поставиха на пост върху едни каменни стени. Приготвихме си много камъни, арбалети, пушки и дълги копия, за да посрещнем и отблъснем враговете, в случай че дойдат на това място, което беше пристан, и се опитат да слязат; други стояха на пост на други канали.

По едно време аз и моите другари чухме, че гребат много канута, които идваха мълчешком да слязат на мястото, където ние бяхме на пост. С камъни и копия ги отблъснахме; един от нашите отиде да предупреди Кортес. В това време отново дойдоха много канута, пълни с воини, и започнаха да мятат по нас много копия, камъни и стрели, но пак успяхме да ги отблъснем; при тази атака раниха двамата ми другари в главата. Тъй като беше нощ и много тъмно, канутата на цялата им флота се събраха и всички заедно се насочиха към един друг малък пристан; понеже не бяхме свикнали да водим бой нощем, те успяха да се съединят с ескадроните, които Гуатемус бе изпратил по суша и наброяваха повече от петнадесет хиляди индианци.

Вече се беше разсъмнало добре, когато всички ескадрони започнаха да ни обкръжават в двора, в който се намирахме; никога не ни заварваха неподготвени и този път конницата по суша и ние с тласкалтеките ги атакувахме; бяха ранени и убити трима от техните военни вождове.

В тази битка бяха ранени и много от нашите. Още не беше завършила схватката и докато конниците ги преследваха, срещу тях излязоха десетте хиляди воини, които Гуатемус бе изпратил на помощ на тези, които се биеха вече с нас. Много от техните капитани носеха от нашите мечове и ни заплашваха с тях, казваха, че ще ни избият с нашите оръжия. Четирима от конниците били наблизо и като видели толкова много ескадрони, се изплашили. По тази причина се оттеглили настрана, за да не се сблъскат с тях, преди Кортес и останалите да им дойдат на помощ. Тозчас всички конници излязоха от лагера, макар че и те, и конете им бяха ранени; излязохме и всички войници и стрелци заедно с тласкалтеките и ги нападнахме и атакувахме така, че успяхме да влезем в ръкопашен бой с тях и с удари на мечовете и ножовете ги прогонихме от бойното поле с големи загуби от тяхна страна.

Там бяха пленени още първенци и от тях научихме, че Гуатемус се готви да изпрати нова голяма флота от канута и много повече воини по суша; той казал на воините си, че като се уморим и след като много паднат от нас ранени и убити в битките, ние ще станем по-непредпазливи и ще си помислим, че той няма да изпраща повече ескадрони против нас; тогава именно да ни нападнат и да ни разбият. Като узнахме това, станахме много по-предпазливи отпреди и беше решено на другия ден да излезем от града и повече да не се бием в него. Нощта прекарахме в лекуване на ранените, в притягане на оръжията и правене на стрели.

Докато се занимавахме с тези работи, изглежда, тъй като градът беше богат и имаше много къщи, пълни с наметала, дрехи и ризи от памук, а също със злато и много други неща, тласкалтеките бяха узнали за това и заедно с наши войници взели няколко пленници от Сучимилко, които да ги водят по главната улица през езерото от сладка вода, отишли към тези къщи, минавайки по едни малки мостчета над дълбоката вода. Като стигнали в къщите и намерили толкова дрехи, без никой да ги пази, те ги награбили и се върнали с тях в лагера; като ги видели другите войници, също отишли в тези къщи и докато вадили дрехите от едни много дълбоки сандъци, дошла голямата флота от канута, пълни с воини от Мексико, и ранили много войници, а четирима заловили живи и ги отвели в Мексико, останалите се спасили.

Като ги отвели при Гуатемус, от тях той научил, че сме много малко и повечето сме ранени. Узнал всичко, каквото искал да знае за похода ни. След като се осведомил добре, заповядал да отсекат краката, ръцете и главите на нашите нещастни другари и ги изпратил по приятелските нам селища и наредил да кажат на жителите им, че преди да тръгнем за Тескуко, нито един от нас няма да остане жив; сърцата и кръвта на нашите другари принесъл в жертва на своите идоли.

Отново и отново изпращаше Гуатемус флота след флота и пълчища по суша и им заповядваше да не излезем живи от Сучимилко. Макар че ми омръзна да описвам битките с многобройните мексикански ескадрони, които имахме през тези четири дни, не мога да отмина битката, която стана на разсъмване, когато през блатата и по суша дойдоха толкова много мексиканци, че с голяма мъка ги отблъснахме.

После излязохме на един голям площад извън града, където правеха пазара; след като приготвихме багажа си за път, Кортес ни държа реч за опасността, в която се намирахме, тъй като знаехме със сигурност, че на опасните места по пътя ни чакат много войски на Мексико, а други ни дебнат от езерата и каналите. Каза ни, че ще бъде по-добре и такава е неговата заповед: да се освободим от всичко излишно и от целия си багаж, за да не ни пречи по време на битките. Като чухме това, всички в един глас му отговорихме, че с божия помощ ние сме достатъчно храбри, за да защитим имота и живота си, както и него, и ще бъде признак на слабост, ако направим това, което той казва. Като видя нашата решимост, той каза, че оставя това в ръцете на бога. След това пред вид силата и мощта на неприятеля беше решено в какъв ред трябваше да се движим: багажът и ранените — в средата, конниците — разпределени в авангарда и ариергарда, стрелците — също заедно с нашите приятели индианци. В тила оставяхме по-големи сили, тъй като знаехме обичая на мексиканците да нападат обоза. От стрелците с пушки нямахме никаква полза, понеже бяха свършили барута.

В такъв ред тръгнахме. Когато мексиканските ескадрони, които беше изпратил Гуатемус, видяха, че се изтегляме от Сучимилко, помислиха, че не се осмелявахме да ги изчакаме, което беше истина. Те веднага изскочиха и се насочиха право към нас; раниха осем войници, двама от които умряха след осем дни; после се опитаха да ударят по обоза, но тъй като ние вървяхме в реда, който вече казах, не успяха да пробият.

По целия път до едно голямо селище, наречено Куйуакан, на около две левги от Сучимилко, имахме постоянни сблъсквания с неприятелски воини, които ни изненадваха на места, където не можехме да ги атакуваме; обсипваха ни с градушка от копия, камъни и стрели и се скриваха в близките езера и канали.

В Куйуакан стигнахме към десет часа сутринта и го намерихме без хора. Понеже селището се намираше в равнината, решихме да починем там през този и следващия ден, за да се лекуват ранените и да направим стрели: знаехме добре, че ни очакват още много битки, докато се върнем в нашия лагер в Тескуко.

На третия ден рано сутринта тръгнахме в същия ред, в който бяхме свикнали, и се отправихме за Такуба, която беше на около две левги оттам. На три места по пътя излязоха много ескадрони, но винаги ги отблъсквахме и конниците ги преследваха, докато се скриеха в каналите.

По едно време Кортес се отдели с десет конници да направи засада на бойците, които идваха от каналите. Мексиканците се престориха, че бягат, и Кортес заедно с конниците и четирима коняри се спусна да ги преследва. Докато се огледа, капитанът бил заобиколен от голям неприятелски ескадрон, който дебнел в засада. Мексиканците се спуснали към нашите и ранили конете им; ако не били препуснали обратно, щели да ги убият или заловят живи; мексиканците успели да докопат двама от слугите коняри и ги отвели живи в Мексико, където ги принесли в жертва.

Тъй като всички бяхме пристигнали в Такуба с развети знамена и липсваше само Кортес с десетте конници, помислихме, че му се е случило нещо лошо, и тръгнахме да го търсим към мястото, където се беше отделил от нас. В този момент дотичаха двамата коняри, които придружаваха Кортес, и ни разказаха за случилото се; бяха се измъкнали само благодарение на пъргавината си. Казаха, че Кортес и останалите идват полека-лека, тъй като конете им са ранени. Докато се разправяхме с тях, дойде Кортес и ние много се зарадвахме, макар че беше много мрачен и сякаш му се плачеше.

На връщане към Такуба валеше силно и близо два часа стояхме в едни големи дворове. Кортес заедно с други капитани и ковчежника Алдерете, който беше болен, с отец Мелгарехо и много войници се изкачи на високото светилище на селището, от което се виждаха много добре град Мексико и останалите градове, заселени в езерото.

Някои от нашите капитани и войници предложиха да отидем да видим злополучния главен път, който беше много близо до Такуба, но тъй като нямахме никакъв барут, нито много стрели и повечето от нашите войници бяха ранени, бе решено час по-скоро да продължим по нашия път от страх да не би същия ден или през нощта да ни нападнат мексиканците, понеже бяхме много близо до Мексико.

Тръгнахме отново и минахме през Ескапусалко и Тенайука — и двете обезлюдени. Оттам отидохме в Гуалтитан. През целия ден не спря да вали силен дъжд и понеже не сваляхме оръжията си нито денем, нито нощем, от водата и от тежестта им бяхме капнали; чак привечер стигнахме в Гуалтитан, който също беше безлюден. Дъждът не престана и през нощта и се образуваха големи локви и кал; местните жители и мексиканците не млъкваха цяла нощ откъм каналите; понеже беше много тъмно и валеше, не поставихме стражи и патрули, така че нямаше много добър ред и не можехме да си намерим местата.

Да оставим това и да кажем как на другия ден тръгнахме за едно друго голямо селище, чието име не си спомням^[1]. В него имаше големи локви и жителите бяха избягали. На другия ден минахме през още няколко безлюдни селища и стигнахме в Акулман, което е васално на Тескуко. Когато в Тескуко узнали, че се завръщаме, излезли да посрещнат Кортес и заварихме много испанци, дошли през това време от Кастилия. Дойде да ни посрещне и капитан Гонсало де Сандовал с много войници и господарят на Тескуко и индианци от околните селища. Посрещнаха ни много добре както нашите, така и новодошлите, и имаше много храна.

През нощта Сандовал се върна в Тескуко с войниците си да охранява лагера. На другия ден сутринта Кортес тръгна за Тескуко с цялата си войска. Както бяхме изморени и ранени и скърбяхме за мъртвите си и принесени в жертва другари, вместо да ни оставят да се отморим и да излекуваме раните си, някои по-лични хора от дошлите с Нарваес бяха направили заговор да убият Кортес, Гонсало де Сандовал, Педро де Алварадо и Андрес де Тапия.