Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (126)

Глава CXXV
Как капитан Гонсало де Сандовал отиде в Чалко и Таманалко

След като бе отслужена литургия, на дванадесети март 1521 година Сандовал спря да пренощува край Чалко и на другия ден сутринта стигна в Таманалко, където вождовете му устроиха голямо посрещане, нахраниха го и му казаха да отиде към едно голямо селище, наречено Гуаштепеке^[1], тъй като там ще намери всичките войски на Мексико, в самия град или на пътя към него; всички воини от Чалко щели да тръгнат с него.

Сандовал сметна, че ще бъде добре да тръгне натам с голяма предпазливост и ред, и отиде да спи в друго селище, подчинено на Чалко, наречено Чималуакан, тъй като съгледвачите на Чалко, които следяха воините на Кулуа, дойдоха да предупредят, че в полето, недалеч оттам, има хора на противника, скрити в едни проломи и долища. Тъй като Сандовал беше много съобразителен и разумен, той сложи стрелците най-напред, а на конниците заповяда да застанат по трима и да атакуват в полукариер, като гледат да ударят противниците по лицата, а не да ги пронизват с копията си и така, докато ги обърнат в бягство, запазвайки винаги реда по трима. На пехотинците заповяда да не нарушават строя и да не се увличат да се вмъкват между враговете, като казваше, че са много, което беше истина. Освен това бяха в една неравна местност и не се знаеше дали няма ями или насипи, та затова гледаше войниците да не пострадат.

Както вървяхме по пътя си, изведнъж от три страни се появиха мексикански ескадрони и със свирене, викове, барабани и рогове се нахвърлиха като свирепи лъвове върху нашите. Като ги видя толкова дръзки, Сандовал забрави предишната си заповед и каза на конниците да се съберат с останалите и заставайки начело, извика: „Със Сантяго и по тях!“ От тази схватка някои от мексиканските ескадрони излязоха почти разбити, но не съвсем, защото пак се събраха и се върнаха, като се възползуваха от овразите и стръмнините, така че конниците не можеха да ги преследват. По тази причина Сандовал повтори заповедта си, всички войници в добър ред да ги притиснат, като напред вървят стрелците, а щитоносците да им пазят фланговете; щом чуят изстрел от другата страна на дола, това щеше да бъде знак за конниците да атакуват и да ги прогонят от това място, като смяташе, че нататък е равнина. В тази схватка нашите получиха много рани от противниците.

В крайна сметка нашите ги принудиха да отстъпят, но се оказа, че нататък пак продължават овразите, и Сандовал, който се спусна да ги преследва заедно с конниците, успя да настигне само трима-четирима. Поради стръмнината един от нашите конници, на име Гонсало Домингес, умря след няколко дни. Спомних си тук за този войник, защото беше един от най-добрите и най-доблестни конници на Кортес и смъртта му много ни натъжи.

Да се върнем при Сандовал и неговата армия. Той продължи да ги преследва близо до селището Уаштепеке. Но преди да влезе в него, насреща му излязоха към петнадесет хиляди мексиканци и започнаха да го обкръжават, като веднага раниха много войници и пет коня; обаче тук местността беше вече на места равна и без да губят присъствие на духа и да нарушават бойния си строй, нашите конници се врязаха в два ескадрона и ги разбиха, а другите обърнаха гръб, тичайки към селището, където отново смятаха да ни посрещнат зад едни укрития, направени предварително; но нашите войници не им дадоха време за това и заедно с кавалерията ги принудиха да се скрият там, където не можеха да бъдат достигнати.

Като сметна, че този ден повече няма да се върнат да се бият, Сандовал заповяда на хората си да почиват, да лекуват раните си и да се нахранят, тъй като бяха взели голяма плячка от селището. Докато се хранеха хората, дойдоха двама конници и двама съгледвачи пехотинци и отдалеч започнаха да викат: „На оръжие, на оръжие, идват много мексиканци!“ Понеже винаги бяхме свикнали да държим оръжието си готово, конниците веднага яхнаха конете си и излязоха на един голям площад, на който в този момент дойдоха много противници и стана голямо сражение. След като се съпротивяваха известно време зад едни укрития, откъдето раниха няколко войници, Сандовал с такъв устрем атакува с кавалерията, с пушките и арбалетите и мечовете, че на края ги изтикаха от селището в едни долове; през този ден повече не се върнаха.

Когато Сандовал се отърва от тези опасни схватки, той благодари на бога и отиде да почива и да спи в една градина, най-красивата и с най-високи здания, която бе видял в Нова Испания; тя имаше толкова интересни неща за гледане, че сигурно бе на някой велик княз; не можа да я обходи цялата, тъй като дължината й беше повече от четвърт левга.

Да оставим сега градината и да кажа защо аз не отидох на този поход. Причината беше, че по това време бях много лошо ранен от удар с копие в гърлото, близо до гръкляна, без малко да умра. И сега имам белег от този удар, който получих в Ицтапалапа, където щяха да ни издавят.

На другия ден сутринта Гонсало де Сандовал изпрати да извикат вождовете на града, след като се увери, че няма шумотевица от мексикански воини. Нареди да им кажат да дойдат с мир и че той им прощава за миналото; пратениците преговаряли за мир, но самите вождове не се осмелиха да дойдат от страх от мексиканците.

Същия ден Сандовал изпрати и пратеници до друго голямо селище на около две левги от Уаштепеке, наречено Акапистла^[2], да кажат на жителите му, че мирът е по-добър от войната и да не забравят какво се случи в Уаштепеке с ескадроните на Кулуа — всички бяха разбити; да дойдат с мир и да изгонят от земята и града си мексиканските гарнизони; ако не направят това, той ще ги накаже. Отговорът бе, че може да отиде, когато пожелае; те смятат да направят голямо пиршество с телата им и да ги принесат в жертва на своите идоли.

Вождовете на Чалко, които бяха при Сандовал и знаеха, че в Акапистла има много повече мексикански гарнизони, които щяха да нападнат Чалко веднага, щом Сандовал се оттеглеше, като чуха този отговор, помолиха го да отиде и да ги изгони оттам. Сандовал не беше много склонен да отиде, от една страна, защото той самият и много други благородници и войници бяха ранени, а също и конете, от друга страна, след като бе водил три тежки битки, не искаше да се престъпва заповедта на Кортес и да захваща нова. Също така някои от конниците, които бяха от хората на Нарваес, му казаха да се върне в Тескуко и да не тръгва за Акапистла, тъй като тя е голяма крепост и може да ги разбият. Капитан Луис Марин го посъветва непременно да отиде до тази крепост и да направи каквото може, тъй като вождовете на Чалко казваха, че ако не разбие тези сили, щом те видят или разберат, че Сандовал се връща, веднага щяха да отидат в Чалко. И тъй като пътят между двата града беше към две левги, той реши да отиде.

Преди да влезе в селището, оттам излязоха много воини и го обсипаха със стрели, камъни и копия като градушка и раниха три коня и много войници, без нашите да могат да им направят нещо. След тази атака индианците се изкачили между скалите и укрепленията си и оттам продължили да ги предизвикват със свирене, викове, биене на бойни барабани и техните охлюви.

Като видя това, Сандовал реши да спеши някои от конниците и други да чакат на равното в полето готови за бой, да не би да дойдат подкрепления от мексиканци на помощ на Акапистла, докато се води бой вътре в града. След това като видя, че вождовете, капитаните и много от воините на Чалко се въртят и не се осмеляват да се бият с враговете си, за да ги изпита, той им каза нарочно: „Какво правите тук? Защо не започвате да се биете и да влезете в този град и крепост, ние сме тук и ще ви защитим!“ Те отговориха, че не се осмеляват, тъй като крепостта е много силна и по тази причина идват Сандовал и неговите братя теулес, с тяхна помощ да ги изхвърлят оттук.

Така че Сандовал се приготви да ги атакува и с всичките си войници и стрелци започна да се изкачва по укрепленията. Макар че при изкачването раниха мнозина от нашите и самият капитан получи нова рана на главата той успя да влезе в селището, където им нанесе големи поражения. Но най-големи поразии им направиха индианците от Чалко и тласкалтеките; нашите войници, след като ги разбиха, не посегнаха да намушкат нито един индианец, защото това им се струваше жестоко; най-много търсеха хубави индианки или някаква плячка и твърде често се караха на нашите приятели, които бяха много жестоки, и трябваше да измъкват от ръцете им индианци и индианки, които се готвеха да заколят. След това Сандовал се върна с цялата си армия в Тескуко, носейки богата плячка и много красиви индианки.

Когато Гуатемус научил за това поражение на своите армии, казват, че го изживял много тежко, особено дързостта на подчинените и васалите им от Чалко, които бяха имали смелостта да вдигнат оръжие против тях вече три пъти. В пристъп на гняв той решил, докато Сандовал е на път към лагера в Тескуко, да събере незабавно големи войски край Мексико и заедно с тези от езерото да се вдигнат с над две хиляди канута и всякакъв вид оръжие около двадесет хиляди мексиканци, да нападнат Чалко и жестоко да ни отмъстят.

Всичко това стана толкова бързо, че още дошъл-недошъл Сандовал в Тескуко и преди да говори с Кортес, отново дойдоха с канута пратеници на Чалко да искат помощ от Кортес, като му казаха, че срещу тях излезли двадесет хиляди мексиканци.

Като чу това, Кортес много се ядоса и не поиска да изслуша Сандовал, който в този момент отиде да му докладва какво бе извършил по време на похода. Кортес смяташе, че по негова вина бяха в опасност нашите приятели от Чалко; веднага, без да го изслуша, той му заповяда да се върне, като остави ранените в лагера и със здравите да отиде на помощ на Чалко.

Тези думи на Кортес много дотежаха на Сандовал и особено това, че не пожела да го изслуша. Той незабавно тръгна за Чалко с уморените си войници. Изглежда, че индианците от Чалко, които бяха научили от своите съгледвачи, че мексиканците са решили да ги нападнат изневиделица, без да чакат повече нашата помощ, изпратили да повикат съседите им от Уешосинго, които дошли същата нощ, готови за бой, заедно с воините на Чалко се събрали повече от двадесет хиляди. Вече бяха загубили страха си от мексиканците и мъжки ги причакали в полето, и се били много храбро; макар мексиканците да убили и пленили мнозина от тях, воините от Чалко убили много повече и пленили петнадесет първенци и капитани, и редови мексикански бойци хванали много. Тази битка мексиканците смятаха за голям свой позор, още повече че ги победиха воините на Чалко, а не ние.

Сандовал стигна в Чалко и видя, че няма какво да прави там, нито от какво да се страхува, тъй като мексиканците нямаше да се върнат повече в Чалко; той се върна в Тескуко и доведе пленените мексиканци; Кортес много се зарадва на това. Сандовал се показа много сърдит на нашия капитан и не отиде да го види, макар че Кортес изпрати да му кажат, че го беше разбрал грешно и беше помислил, че поради небрежност на Сандовал бе станало така, тъй като го беше видял да се връща с всичките си конници и войници, без да е разбил мексиканците. После те пак станаха добри приятели и Кортес се мъчеше по всякакъв начин да угоди на Сандовал.