Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (125)

Глава CXXIV
Как нашият капитан Кортес отиде да накаже селището Салтокан и други селища

Понеже от Тласкала бяха дошли повече от петнадесет хиляди индианци с материала за бриговете и от пет дни не правеха нищо, което заслужава да бъде разказано, и нямахме храна, а също така и понеже техният капитан беше много войнствен и горд, той каза на Кортес, че иска да служи на нашия велик император и да се бие с мексиканците, както и за да покаже силите си и верността си към нас, така и за да отмъсти за убитите и ограбени свои братя и васали в Мексико и на тяхна земя; той искаше от Кортес да му заповяда накъде да тръгне и с кои наши врагове да се бие.

Кортес му отговори, че високо цени неговото добро желание и че тези дни иска да отиде до едно селище, което се казва Салтокан, на около пет-шест левги от Тескуко, но че къщите му са построени във водата, а ние можем да влезем само по суша; той беше изпратил три пъти да ги викат с мир, но те не бяха пожелали да дойдат и не само това, ами последния път бяха нападнали пратениците и пребили двама от тях; отговорът им беше, че те не са по-слаби от Мексико, че когато и да отидем, ще ни срещнат на бойното поле; така им казали техните идоли, че там ще ни избият.

Кортес се приготви да отиде лично да ги накаже и заповяда на двеста и петдесет войници и тридесет конници да тръгнат с него. Взе със себе си и Педро де Алварадо, Кристобал де Олид, много стрелци с арбалети и пушки, всички тласкалтеки и един ескадрон воини от Тескуко, повечето от които бяха знатни люде. За охрана на Тескуко остави Гонсало де Сандовал със заръка добре да пази града, лагера и бриговете. На Сандовал и на Мартин Лопес капитанът заповяда до петнадесет дни бриговете да са готови за отплаване.

След като бе отслужена литургия, Кортес тръгна с цялата си армия и недалеч от Салтокан се натъкнал на няколко големи мексикански ескадрона, които го дебнели на едно място, където смятали, че ще имат преимущество над нашите и ще убият конете; но Кортес заповядал на кавалерията да атакува и след като стрелците дали един залп, тя заедно с него се спуснала върху мексиканците и убила няколко от тях, а другите избягали към една височина, където конницата не можела да ги преследва; обаче тласкалтеките пленили и убили към тридесет души.

През нощта Кортес останал да спи в едни колиби, но постоянно бил нащрек, защото се намирал между големи селища и знаел, че Гуатемус е изпратил многобройни ескадрони воини в помощ на Салтокан, които отишли дотам с канута. На другия ден сутринта мексиканците заедно с воините от Салтокан започнали бой с нашите — мятали много камъни и стрели от каналите и ранили десет войници и много тласкалтеки.

Кавалерията била безпомощна, защото не можела да мине през блатата, а пътят, по който се влизало по суша в селището, бил разкопан и наводнен. Макар нашите стрелци да стреляли по канутата, мексиканците сложили дебели дъски, които ги предпазвали.

Като видели, че нищо не помага и че не може да се мине по пътя, тъй като е залят с вода, нашите войници се отказали да влизат в селището и без полза проклинали похода, още по-силно раздразнени от виковете на мексиканците и на воините от съседните селища, които им се присмивали, че са жени, че Малинче е също жена, а не смел мъж и само знае да ги мами с приказки.

В този момент двама наши индианци от Тепетескуко^[1], което враждуваше със Салтокан, казали на един войник от нашите, че видели как преди три дни мексиканците разкопали пътя и от един канал пуснали вода по него и че малко по-нататък има друг път до селището, ненапълно залят. Като разбрали това, нашите войници в пълен боен ред, като стрелците се сменяли — едни пълнели, а други стреляли, — постепенно минали през водата, която била най-много до кръста, следвани от тласкалтеките, а Кортес и кавалерията пазеха тила им от сушата.

Докато нашите минавали през каналите, враговете ги биели в упор и ранили много войници; но тъй като бързали по-скоро да преминат и да стигнат в селището, нищо не можело да ги спре. Като се измъкнали от водата, дали по-добър урок на мексиканците и избили много от тях, така че заплатили скъпо за подигравките; по домовете намерили много дрехи от памук, злато и друга плячка. Тъй като къщите били заселени във водата, мексиканците и местните жители бързо прехвърлили в канутата всичко, каквото можели да носят, и заминали за Мексико. Като видели, че къщите са празни, нашите подпалили някои от тях, но не се осмелили да спят там, а се върнали при капитан Кортес.

На другия ден поели пътя за друго селище, което се казваше Гуалтитан. Индианците от съседните селища и мексиканците викали, свирели и ги дразнели с подигравки от каналите, където нашата конница не можела да ги достигне. Така стигнали в едно селище, наречено Тенайука. Намерили го обезлюдено, жителите му избягали с цялата си покъщнина. С много стражи и патрули прекарали нощта в Гуалтитан; неговото население, както и населението на околните селища се били събрали в Такуба. На другия ден нашите отишли в Ескапусалко, също обезлюдено. Това Ескапусалко беше селището, където се обработваше златото и среброто на великия Монтесума; ние го наричахме селището на златарите. Оттам отишли в Такуба, на около половин левга. Преди нашата войска да стигне в Такуба, в полето ги пресрещнали много ескадрони от селищата, през които Кортес беше минал, както и мексиканци, тъй като Мексико беше съвсем близо. Всички се нахвърлили върху нашите, така че нашият капитан с големи усилия успял да ги разпръсне с конницата. Вървели толкова плътно един до друг, че нашите войници трябвало здраво да удрят с мечовете, за да ги накарат да отстъпят. И понеже се било мръкнало, нашите нощували в селището с голяма стража и съгледвачи.

На другия ден сутринта се събрали много повече мексиканци, отколкото предишния ден и в стегнат боен ред нападнали нашите, ранили няколко войници; но все пак нашите успели да ги принудят да отстъпят към къщите и крепостите си, така че имали време да влязат в Такуба и да подпалят няколко къщи, а други да ограбят. Като научили в Мексико това, изпратили много повече ескадрони да се бият с Кортес, уговорили се да се направят, че отстъпват и бягат към Мексико, та лека-полека да примамят нашата войска по главния път; така и направили.

Кортес повярвал, че държи победата в ръцете си, и заповядал преследване до един мост. Щом нашите влезли в клопката и минали моста, изведнъж срещу им се върнали толкова много индианци с канута и така яростно ги нападнали по суша и от терасите, та Кортес за момент помислил, че отново ще го разбият. Нашият знаменосец паднал ранен със знамето от моста във водата и без малко да се удави; мексиканците го заловили и се мъчили да го сложат в едно кану, но той бил толкова смел, че успя да се измъкне заедно със знамето. В тази схватка убили четири-пет войници и ранили още много други.

Като видял дързостта им, Кортес разбрал, че е направил грешка и че мексиканците са го надхитрили, и заповядал на своите да се оттеглят във възможно най-добър ред и да не дават гръб на противника, а да отстъпят с лице към нето, като продължават да се бият. Стрелците се сменяли непрекъснато, докато едни зареждали, други стреляли, а и конниците направили няколко набега, но малко, защото веднага ранявали конете им. Така и този път Кортес се измъкнал от Мексико; щом стъпил на сушата, благодарил горещо на бога.

През петте дни на този поход до Такуба Кортес имал чести битки с мексиканците и с техните съюзници; и на връщане мексиканците го дразнили с викове, като мислели, че бяга, и не били много далеч от истината; търсейки слава, те му правили засади в места, където се надявали, че ще го победят и ще избият конете. Като видял това, Кортес им дал добър урок и избил мнозина от тях; след това повече не го преследвали.

С бързи преходи капитанът дойде до едно васално на Тескуко селище, наречено Акулман, на около две левги и половина от Тескуко. Щом научи за пристигането му, Гонсало де Сандовал излезе да го посрещне, придружен от много благородници и войници и от вождовете на града. Всички много се зарадвахме, тъй като повече от петнадесет дни не знаехме нищо за Кортес. След като го поздравихме и му казахме някои неща по военному, същия следобед се върнахме в Тескуко, понеже не се осмелявахме да оставим лагера незащитен.

Кортес остана още един ден в това селище; тласкалтеките, които бяха забогатели и идваха натоварени с голяма плячка, поискаха разрешение да се върнат в родината си. Кортес им разреши и те тръгнаха по пътищата, по които мексиканците нямаха съгледвачи, и така спасиха плячката.

На четвъртия ден, откакто нашият капитан се беше върнал и почиваше, и настояваше за по-бързото завършване на бриговете, от северния бряг дойдоха пратеници на селища, които искаха мир и желаеха да станат васали на Негово Величество.

В този момент дойдоха пратеници от други селища, които вече бяха станали наши приятели, и поискаха помощ срещу мексиканците, които навлезли в земите им с многочислени ескадрони и отвели в плен много индианци, а други пребили.

Пак по същото време дойдоха пратеници от Чалко и Таманалко и казаха, че ако не им окажем помощ незабавно, те са загубени, тъй като срещу тях настъпили големи гарнизони на враговете им, и много се вайкаха; на едно платно от енекен те носеха нарисувани като истински мексиканските ескадрони. Кортес не знаеше какво да отговори и как да помогне на едните и на другите, понеже повечето от нашите войници бяха ранени и болни и осем от тях бяха умрели от една болка в хълбока, а от устата и носа им излизаше съсирена кръв, омесена с тиня; това беше от постоянното носене на оръжията, които не сваляхме в непрекъснатите походи, и от праха, който гълтахме; освен това от раните бяха умрели три-четири коня, тъй като и те нямаха покой.

Отговорът, който даде на пратениците на първите селища, бе, че в скоро време ще отиде да им помогне, а междувременно да потърсят помощ от съседите си и всички заедно да чакат мексиканците в полето; щом видят, че не се страхуват от тях и ги нападнат, мексиканците ще се уплашат, тъй като вече нямат толкова сили като преди, а противниците са по-многобройни; Кортес им каза толкова ласкави думи и така ги насърчи, че сърцата им се отпуснаха, но все пак поискаха писма за съседните селища, в които да заповяда да им помогнат. Кортес им ги даде и те причакаха мексиканците в полето заедно с индианците от другите приятелски нам селища, до които бяха писмата. Мексиканците не успяха да ги разбият.

Да се върнем при пратениците на Чалко. Кортес разбираше, че тази провинция е много важна за нас и пътищата трябваше да бъдат очистени от хората на Кулуа, за да може да се ходи безопасно до Виля Рика и до Тласкала; освен това беше подходяща да установим нашия лагер в нея, тъй като беше богата на царевица. Затова той веднага изпрати Гонсало де Сандовал да тръгне на другия ден сутринта за Чалко с двадесет конници, двеста войници, дванадесет стрелци с арбалети, десет с пушки и тласкалтеките, които бяха останали в нашия лагер, твърде малобройни, тъй като повечето си бяха отишли, натоварени с плячка. Сандовал взе със себе си също един ескадрон от Тескуко и капитан Луис Марин, много близък негов приятел. За охрана на града и на бриговете останаха Кортес, Педро де Алварадо и Кристобал де Олид.