Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Евтим Станков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Доколумбова Америка
- Експедиции
- Индианска тематика
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Ренесанс
- Оценка
- 5,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Автор: Бернал Диас дел Кастильо
Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания
Преводач: Евтим Станков
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Испански
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1979
Тип: Мемоари/Спомени
Националност: Испанска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 30.I.1979 г.
Редактор: Димитричка Железарова
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Рецензент: Румен Стоянов
Художник: Димитър Трайчев
Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804
История
- —Добавяне
Глава CXXIII
Как Гонсало де Сандовал отиде в Тласкала за материал за бриговете
Понеже горяхме от нетърпение да видим завършени бриговете и да обсадим Мексико, нашият капитан Кортес заповяда на Гонсало де Сандовал веднага да замине за материала, като вземе със себе си двеста войници, двадесет стрелци с пушки и арбалети, петнадесет конници, голям брой тласкалтеки и двадесет първенци от Тескуко; да вземе също момчетата от Чалко и старейшините и да ги остави в безопасност в техните селища. Преди да тръгнат, той помири тласкалтеките с Чалко. Сандовал тръгна за Тласкала и близо до главния град намери цялото количество дървен материал и дъски, пренасяно на гръб от осем хиляди души; други осем хиляди с оръжия и украшения от пера ги пазеха, а две хиляди се сменяха на товарите от храна. Капитан на всички беше Чичимекатекле, а се разпореждаше Мартин Лопес, майсторът, който отсече дърветата и ги оразмери.
Като ги видя така, Сандовал много се зарадва; тъй като свалиха тази грижа от гърба му, той смяташе, че ще трябва да остане няколко дни в Тласкала, докато се уреди товаренето на дъските и останалия материал.
След два дни път и в същия ред керванът навлезе в мексикански земи. Мексиканците викаха и свиреха от долища и отдалечени места, където не можеха да ги стигнат нито конниците, нито куршумите. Тогава Мартин Лопес каза, че по-нататък трябва да се върви с по-голяма предпазливост, тъй като тласкалтеките се страхували да не би по пътищата внезапно да се появят големи войски на Мексико и да ги разбият, както са натоварени с трупи и провизии. Сандовал заповяда конниците и стрелците да се разпределят отпред и по двата фланга; на Чичимекатекле, който вървеше начело на всички тласкалтеки, заповяда да остане назад в ариергарда заедно със самия него. Вождът много се обиди от това, мислейки, че не го смятат за храбър, но като му казаха, че мексиканците винаги нападат обоза и затова и Сандовал ще бъде там, той го прегърна и каза, че това е чест за него.
След още два дни път пристигнаха в Тескуко и преди да влязат в града, облякоха хубави наметала и с кичури пера, с барабани и рогове те се изнизваха повече от половин ден с викове и възгласи: „Да живее, да живее императорът, нашият господар! Кастилия, Кастилия! Тласкала, Тласкала!“
Кортес и няколко капитани излязоха с големи почести да посрещнат Чичимекатекле и всичките му капитани. Дървените трупи и дъски, и всичко останало бе сложено до канавките и ръкавите, където щяха да строят бриговете; от този момент нататък Мартин Лопес усърдно се захвана със строителството им, подпомаган от други испанци и няколко дърводелци индианци, както и от двама ковачи с наковалните им; всички бързаха по-скоро да завършат бриговете и не след дълго те бяха готови; оставаше само да се калафатят и да им се поставят мачтите, въжетата и ветрилата. Искам да кажа също, че през това време станахме много бдителни, тъй като бриговете бяха до езерото и мексиканците три пъти се опитваха да ги подпалят, дори заловихме петнадесет индианци, от които Кортес научи подробно за всички кроежи на Гуатемус и че той по никакъв начин няма да сключи мир, а ще се бият, докато загинат всички или докато ни избият до един.
Искам пак да кажа за пратениците, които провождаше до всички подчинени на Мексико селища, и как им прощаваше данъците; как денонощно копаеха ями и удълбаваха проходите между мостовете, правеха здрави каменни валове и приготвяха своите тирадерас, стрели и дълги копия за убиване на конете, с втъкнати мечове, които бяха взели от нас през нощта на поражението; трупаха кръгли камъни, прашки и боздугани и други най-различни оръжия.
Да кажем пак за нашия канал, откъдето трябваше да отплават бриговете за езерото: той беше вече много дълбок и широк и по него можеха да плават кораби с доста голям тонаж, понеже, както казах, на строежа постоянно работеха осем хиляди индианци.