Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (123)

Глава CXXII
Как дойдоха първенци от три селища, съседни на Тескуко, да искат прошка и мир

Два дни след похода ни до Ицтапалапа при Кортес дойдоха пратеници от три селища да искат прошка за предишните войни и за смъртта на испанците, които бяха убили. Виждайки, че в момента не може да направи нищо друго, Кортес им прости, макар и да им отправи тежки укори за това. Те се задължиха с големи обещания да бъдат винаги против мексиканците и да станат васали на Негово Величество, както и да ни служат предано.

В това време дойдоха да искат мир и нашето приятелство пратеници на едно селище, което се намираше в езерото и се казваше Мецкике, а ние го наричахме Венесуела. Както изглеждаше, те никога не се бяха разбирали с мексиканците и ги мразеха от цялата си душа. Кортес и ние много се зарадвахме на идването на тези пратеници поради това, че селището се намираше във водата, и щом спечелихме неговите жители за приятели, надявахме се, че те ще привлекат на нашата страна и съседите си, също заселени във водата. Кортес им благодари много и ги изпроводи с обещания и благи думи.

Докато се занимавахме с това, дойдоха да кажат на Кортес, че срещу четирите селища, които първи потърсиха нашето приятелство, са тръгнали многобройни мексикански ескадрони и населението не се осмелявало да остане по домовете си, а искало да избяга в планините или да дойде при нас в Тескуко. Толкова приказки изприказваха на Кортес да им помогне, че той тозчас заповяда да се приготвят за поход двадесет конници, двеста войници, тринадесет стрелци с арбалети и десет с пушки, и взе със себе си Педро де Алварадо, както и Кристобал де Олид, и тръгнахме към селищата, които се оплакаха на Кортес. Те бяха на около две левги от Тескуко.

Както изглеждаше, мексиканците наистина бяха изпратили да ги заплашат с разрушение и война, задето бяха потърсили нашето приятелство. Но най-големите заплахи и спорове бяха за едни ниви с царевица близо до езерото, от тях жителите на Тескуко и тези селища снабдяваха нашия лагер; мексиканците казваха, че царевицата е тяхна, че винаги са засявали царевичните ниви в тази долина за жреците на мексиканските идоли и в битките за тях бяха загинали много индианци и от едната, и от другата страна.

Като разбра това, Кортес им каза да не се страхуват и да останат по домовете си, а когато тръгнат да берат царевица, той ще им изпрати един капитан с много конници и войници да ги пазят. Думите на Кортес ги успокоиха и те останаха много доволни, а ние се върнахме в Тескуко. След това, когато в лагера имахме нужда от царевица, събирахме носачи от всичките тези селища и с нашите приятели от Тласкала, десет конници, сто войници и неколцина стрелци отивахме за царевица. Казвам това, защото и аз ходих два пъти за продоволствие и единия път водихме голямо сражение с безброй мексиканци, които бяха дошли с повече от хиляда канута и ни чакаха в царевичните ниви. Те се биха много мъжки, но тъй като ние водехме и наши приятели индианци, скоро ги накарахме да се качат в канутата си. На другия ден научихме, че жителите на Чалко, Таманалко и техните васали искали да дойдат с мир при нас, но мексиканските гарнизони не им позволявали и правели големи пакости в земята им, и им отнемали жените, особено ако били красиви. От друга страна, в Тласкала стоеше материалът за направата на бриговете, насечен и готов; времето минаваше, без да можем да го докараме в Тескуко, и това много ни тревожеше. Освен това дойдоха от селището Венесуела, което се казваше Мецкике, и от други приятелски селища да кажат на Кортес, че мексиканците се готвят да ни нападнат, задето са потърсили нашето приятелство; също така някои от нашите приятели тласкалтеките, които бяха отмъкнали по някоя и друга дреха и сол, както и други неща и злато, искаха да се върнат в родината си, но не се осмеляваха, тъй като пътищата не бяха безопасни.

Кортес видя, че ако рече да помогне на селищата, които искаха помощ, и да отиде в Чалко, за да го привлече на наша страна, няма да му стигнат силите, защото в самото Тескуко трябваше да бъдем винаги нащрек. Той реши да остави всичко друго настрана и да помогне на Чалко и Таманалко. За там той изпрати Гонсало де Сандовал и Франсиско де Луго с петнадесет конници и двеста войници, със стрелци с арбалети и пушки и с нашите приятели от Тласкала да се опитат непременно да разбият и разгромят мексиканските гарнизони и да стигнат до Чалко и Таманалко, за да бъде по-чист пътят за Тласкала и да може да се отива и идва от Виля Рика без опасност от мексикански гарнизони.

След като бе взето това решение, много тайно бяха изпратени индианци от Тескуко да съобщят на хората от Чалко да бъдат готови, за да нападнат мексиканските гарнизони през деня или през нощта; те очакваха това и се приготвиха добре.

Гонсало де Сандовал реши, че ще бъде добре да остави в ариергарда петима конници и толкова стрелци с арбалети, както и всички тласкалтеки, които вървяха натоварени с плячка. Понеже мексиканците винаги имаха съгледвачи и знаеха, че нашите отиват към Чалко, освен гарнизона си те бяха изпратили още много воини, които удариха ариергарда, в който бяха тласкалтеките с целия си багаж. Те си изпатиха зле и дори петимата конници и стрелци не можаха да отблъснат мексиканците; двама стрелци бяха убити, а останалите — ранени. Макар че Гонсало де Сандовал много бързо се върна и ги разби, като при това уби десет мексиканци, понеже езерото беше близо, те се прибраха в канутата, с които бяха дошли.

След като ги обърна в бягство и видя, че от петимата конници и стрелци, които беше оставил в ариергарда, двама бяха убити и всички останали ранени, той укори оцелелите, че се бяха показали малодушни и не можаха да отблъснат врага и да защитят и себе си, и нашите приятели; беше много сърдит, защото хората бяха от новодошлите от Кастилия; каза им, че много добре им личи, че не знаят какво е война.

След като тласкалтеките бяха оставени на тяхна земя, Сандовал се върна към Чалко, което беше съвсем наблизо, и по пътя видя, че насреща му идват много мексикански ескадрони; в едни обширни равни ниви с царевица те го нападнаха с големи и малки стрели, с камъни, хвърлени с прашки, и с дълги копия за поваляне на конете. Като видя толкова многоброен противник, Сандовал насърчи своите хора и с арбалетите и пушките и малкото индианци, които бяха оставили, той се вряза два пъти в ескадроните им и ги разби. Макар че му раниха петима войници, шест коня и много приятели индианци, той ги атакува така яростно, че скъпо платиха и за предишното нападение. Щом индианците от Чалко научиха, че Сандовал е наблизо, те излязоха да го посрещнат с големи почести. В тази битка бяха пленени осем мексиканци, трима от които много знатни люде.

На другия ден Сандовал каза, че иска да се върне в Тескуко. Първенците на Чалко поискаха да тръгнат с него, за да видят Малинче, щяха да вземат със себе си и двамата синове на господаря на провинцията, който се беше поминал от шарка няколко дни преди това, и преди да умре, бе заръчал на всички свои първенци и старейшини да заведат синовете му да се срещнат с капитана и той да ги провъзгласи за господари на Чалко, и всички да се подчиняват на великия крал на теулес, тъй като техните предшественици са им казали, че земите им ще бъдат управлявани от едни мъже с бради, които ще дойдат оттам, откъдето изгрява слънцето, и очевидно това сме ние. След това Сандовал тръгна с цялата си войска за Тескуко и взе със себе си синовете на господаря и останалите първенци, както и осемте мексикански пленници.

Като научи за връщането му, Кортес много се зарадва. След като му разказа за всичко, случило се по време на похода, Сандовал се оттегли. След това при Кортес дойдоха вождовете и като му изказаха почитта си, заявиха, че искат да станат васали на Негово Величество, за да изпълнят заръката на бащата на момчетата, и след като завършиха речта си, те му поднесоха един дар от скъпоценности, на стойност около двеста златни песос.

Кортес ги прегърна с много любов и със собствената си ръка провъзгласи по-големия брат за господар на Чалко, като му даде повечето васални селища, а за владетел на Таманалко и Чималуакан обяви по-малкия брат и му даде Айоцинго и други подчинени селища.

Кортес ги помоли да почакат два дни, тъй като смята да изпрати един капитан за дървения материал в Тласкала и той ще ги вземе със себе си и ще ги отведе на тяхна земя; така ще бъдат в безопасност, в случай че мексиканците се опитат да ги нападнат по пътя. Те останаха много доволни и от сърце му благодариха.

Да оставим това и да кажа как Кортес реши да изпрати в Мексико осемте пленници, които беше заловил Сандовал, за да кажат на тогавашния владетел, на име Гуатемус, че не би искал да става причина за гибелта му, нито за гибелта на този толкова голям град; че ако дойде с мир, ще му прости за смъртта и щетите, които ни нанесоха, и няма да искаме нищо в замяна. Да не забравя, че в началото войните са лесни за прекратяване, но в средата и в края им това е трудно и че в края на краищата завършват с разрушение, а той едва ли желае да загинат всички негови хора и да бъде разрушен градът им. Да има пред вид голямата власт на нашия господ бог, когото ние почитаме и в когото вярваме, и който винаги ни помага; освен това всички техни съседи са на наша страна; ето, тласкалтеките за нищо друго не мислят, освен за война, в която да отмъстят за предателствата и смъртта на техните събратя. Нека оставят оръжията и да дойдат с мир; обеща също винаги да им оказва голяма почит и чрез доня Марина и Агилар приведе още много други доводи и съвети за случая.

Явили се пред Гуатемус тези осем индианци, но той не пожелал да изпрати отговор, а, напротив, заповядал да правят ровове и боеприпаси и да разгласят по всички негови провинции, ако хванат някои от нашите, да ги заведат в Мексико, за да ги принесе в жертва; и когато ги повика, да отидат с оръжията си; освен това им премахнал и опростил много данъци и им дал големи обещания.