Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (119)

Глава CXVIII
Как отидохме в столицата на Тласкала

Тъй като беше изминал един ден от нашето пристигане в селцето Гуалипар и бяхме много загрижени за съдбата на хората във Виля Рика, да не би да им се е случило някакво нещастие, Кортес им писа за големите опасности, които преживяхме в Мексико, как и по какъв начин се спасихме, без обаче да им казва колцина сме останали. Писмото бе изпратено по трима тласкалтеки. Пишеше им още да бъдат нащрек и да не намаляват бдителността си и ако имат здрави войници, да ни ги изпратят, а също и барут или арбалети, ако имат, тъй като иска отново да се върне в околностите на Мексико. Вестоносците отидоха и се върнаха и донесоха писмо, че скоро ще дойде подкреплението от Виля Рика. Оттам пристигнаха четирима души и трима моряци, водени от един войник, на име Ленсеро. Като ги видяхме, че всички са стари и слаби, после често се смеехме с тях и казвахме на шега: „Помощта на Ленсеро.“ От седемте петима бяха болни от сифилис и двама бяха с подути кореми.

Да оставим шегите и да кажем какво ни се случи в Тласкала с Шикотенга Младия и за неговата враждебност към нас. Тъй като в този град бяха научили, че сме излезли с бягство от Мексико и че са убили голям брой войници — както наши, така и тласкалтеки, — и че сме дошли в Тласкала да търсим помощ и закрила, Шикотенга Младия ходеше да подстрекава всичките си роднини и приятели, които смяташе, че са на негова страна. Казваше им, че някой ден или нощ, когато намерят най-голяма сгода, трябва да ни нападнат и избият, и че той иска да се помири с новия господар на Мексико Куитлауак. Освен това могат да станат богати, като ни отнемат наметалата и дрехите, които бяхме оставили на съхранение в Тласкала, и със златото, което сега бяхме измъкнали от Мексико.

Старият Шикотенга, баща му, успя да научи за това и му се скара. Каза му да не помисля за такова нещо, защото е лошо, и ако научат Масеескаси и Чичимекатекле, и другите господари на Тласкала, като нищо ще убият и него, и съмишлениците му. Но колкото и да го кореше баща му, той не взимаше от дума и продължаваше.

Тази работа стигна до ушите на Чичимекатекле, който беше смъртен праг на младия Шикотенга, и той го съобщи на Масеескаси. Като обсъдиха случая, те изпратиха да повикат Шикотенга Стария и вождовете на Уешосинго и заповядаха да заловят и доведат пред тях Шикотенга Младия. Масеескаси държа реч пред всички и каза, че от сто години насам не са чували и виждали Тласкала така процъфтяваща и богата, както сега, откакто са дошли в техните земи тези теулес; че никога не са били така уважавани от другите провинции и не са имали толкова много памучни дрехи, злато и сол; където и да отидат тласкалтеките с тези теулес, навсякъде им оказват голяма почит от уважение към Кортес и хората му, въпреки че сега в Мексико бяха избили много от войниците му. Да не забравят какво са казвали техните предшественици, че оттам, откъдето изгрява слънцето, ще дойдат хора, които ще ги завладеят; поради що сега Шикотенга върши тези предателства и пакости, като подстрекава хората да ни нападнат и избият; не може да има никакво извинение за тези проклетии и злини, които винаги е таил в гърдите си. Като ни вижда, че идваме така разбити, вместо да ни помогне, та като оздравеем, отново да тръгнем против селищата на Мексико, техните вековни врагове, той иска да извърши предателство.

На тези думи, които казаха Масеескаси и слепият Шикотенга, Шикотенга Младия отвърна, че това, което казва той е по-разумно: да имат мир с мексиканците и други такива приказки, които разгневиха Масеескаси и баща му; те станаха и задърпаха дрехите и наметалото му и започнаха да го ругаят; от дърпане му скъсаха дрехите и го търколиха надолу по стъпалата. Ако не беше баща му, щяха да го убият; другите, които бяха с него, ги затвориха. Ние всички бяхме там, но не беше време за наказания и Кортес не се осмели да говори повече за това.

След като прекарахме двадесет и два дни в този град в лекуване на раните, Кортес реши да отидем в провинция Тепеака, която беше наблизо — там бяха убили мнозина от нашите войници и от хората на Нарваес, които бягаха от Мексико, — а след това и в други селища близо до Тепеака, които се казваха Качула.^[1]

Кортес каза на нашите капитани да заповядат на хората на Нарваес да се приготвят за поход и война. Тъй като не бяха свикнали да воюват и се бяха отървали от поражението в Мексико, при мостовете и при Отумба, те мислеха само час по-скоро да се върнат в Куба при своите индианци и златни мини и не признаваха нито Кортес, нито неговите завоевания, и решиха да му кажат, че не искат да тръгнат за Тепеака, нито да воюват, където и да било другаде, а желаят да се върнат по домовете си, стигало им, колкото изгубили, като напуснали Куба. Кортес им говори много кротко и убедително, като смяташе да ги придума да дойдат с нас в Тепеака. Но колкото и да ги убеждаваше и заплашваше, те не искаха да тръгнат и като видяха, че Кортес не се вслушва в думите им, пред един нотариус на краля писмено поискаха да го задължат незабавно да се върне във Виля Рика и да остави войната, като изтъкнаха, че нямаме нито коне, нито пушки, нито арбалети, нито барут, ни конци за въжета, ни припаси; всички сме ранени и от нашите войници, и от хората на Нарваес са останали едва четиристотин и четиридесет души; мексиканците ще ни отнемат и пристанищата, и планините, и проходите; а корабите ако стоят още, ще ги проядат мидите-дървопробивачи; и още много искания поставиха.

Когато ги връчиха на Кортес и когато ги прочете, той веднага отговори на всички обвинения с много повече контраобвинения. Освен това повечето войници му казахме да не дава разрешение на никой от хората на Нарваес или на който и да било друг да се връща в Куба, а всички да служим на бога и на краля тук.

След дълго убеждаване те се подчиниха да тръгнат с нас в походите, но при условие че при сгода Кортес ще им разреши да се върнат в Куба; въпреки това продължаваха да мърморят против него и неговите завоевания; които им бяха излезли толкова скъпи: да оставят домовете си и спокойствието си и да се напъхат там, където не бяха сигурни дори за живота си.