Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава CXIII
Как Кортес изпрати в пристанището капитан Франсиско де Луго и го назначи за адмирал

След разбиването на Нарваес Кортес заповяда на капитан Франсиско де Луго незабавно да тръгне за пристанището, където беше флотата на Нарваес, и да изпрати в Семпоал всички пилоти и боцмани на корабите, също да извади ветрилата, кормилата и компасите, за да не отидат да кажат за станалото на Диего Веласкес в Куба; ако не искат да се подчинят, да ги арестува и затвори. Франсиско де Луго взе със себе си двама от нашите войници, за да му помогнат, тъй като бяха служили като моряци.

Боцманите и пилотите скоро дойдоха и целунаха ръцете на капитан Кортес. Той ги накара да се закълнат, че няма да престъпват неговите заповеди и ще му се подчиняват във всичко, след което им назначи за адмирал и капитан Педро Кабалеро, който беше боцман на един от корабите на Нарваес. Кортес му вярваше много и казват, че най-напред на него заповядал да дадат доста кюлчета злато.

След това бе издадена заповед за Хуан Веласкес де Леон да тръгне със сто и двадесет войници да завоюва и насели Пануко. Сто от тях бяха хора на Нарваес и изпратихме двадесет от нашите, понеже имаха по-голям опит в битките. Дадени им бяха и два кораба, за да продължат да откриват земите от река Пануко нататък. Диего де Ордас получи други сто и двадесет души, за да отидат да населват към Гуасакуалко, и както при Хуан Веласкес, сто души бяха от хората на Нарваес и двадесет от нашите. И на тях бяха дадени два кораба, за да потърсят и докарат от Ямайка стада от телета, овце, кобили, прасета, кастилски кокошки и кози и да ги развъдят по онези места, понеже провинция Гуасакуалко беше добра за тази работа.

За да могат тези капитани да тръгнат с войниците си, Кортес заповяда да им върнат оръжието и да ги освободят от плен, с изключение на самия Нарваес и на болния от стомах Салватиера. Някои от нашите войници бяхме взели от хората на Нарваес коне, оръжия и други неща и когато Кортес заповяда всичко да се върне на собствениците, възникна известно негодувание; ние, които ги бяхме взели, решително казахме, че няма да ги върнем, тъй като в техния лагер преди битката бяха обявили, че ще имат право на плячка от нас, и с такова намерение идваха да ни пленяват и да ни вземат всичко, каквото имахме; че ние сме верни служители на Негово Величество, а те ни наричат предатели и затова не искаме да им върнем нищо. Кортес настояваше да им върнем конете и оръжието и понеже беше генерал-капитан, трябваше да изпълним заповедта му. И така аз върнах коня, който вече бях скрил със седло и юзда, два меча, три ками и един щит; още много други войници трябваше да върнат коне и оръжие.

Да се върнем сега при Нарваес и при неговия черен негър, който стана много черен за Нова Испания, тъй като беше болен от шарка и зарази и изпълни с нея цялата земя, и причини много смърт, защото, както казваха индианците, те никога не са имали тази болест и не я познавали, и понеже се къпели много често, това станало причина да умрат мнозина от тях. Така че орисията на Нарваес беше черна, но още по-черна бе смъртта на толкова много хора, и то преди да станат християни.

Да кажем сега как злата съдба бързо превърта своето колело и след радости и удоволствия носи тъга; точно в този момент до нас достигнаха известия, че Мексико се разбунтувало и Педро де Алварадо бил затворен в своята крепост, която подпалили от две страни, и убили седем войници, а много други били ранени; той молеше бързо да му се притечем на помощ. Тези новини ни бяха донесени от двама тласкалтеки без никакво писмо; след това дойдоха други тласкалтеки с писмо, изпратено от Педро де Алварадо, в което се казваше същото. Като чухме тази толкова лоша новина, един бог знае колко се обезпокоихме и с ускорен марш тръгнахме към Мексико; Нарваес и Салватиера останаха в плен във Виля Рика.

В момента, когато се готвехме да тръгнем, дойдоха четирима много знатни първенци, изпратени от великия Монтесума, да се оплачат пред Кортес от Педро де Алварадо и със сълзи на очи казаха, че Педро де Алварадо излязъл от къщата си с всичките си войници и без никаква причина нападнал първенците и вождовете, които танцували и чествували своите идоли Уичилобос и Тескатепука с разрешение на самия Алварадо, и убили и ранили много тях. В самозащита те убили седем войници.

Кортес отговори на пратениците доста сурово, че веднага тръгва за Мексико и ще оправи всичко. С този отговор те се върнаха при своя велик Монтесума и казват, че като го чул, той много се разгневил. След това Кортес изпрати писма до Алварадо, в които му писа да внимава да не се измъкне Монтесума, и че ние отиваме натам с голяма бързина; съобщи му също за победата над Нарваес, за която великият Монтесума вече знаеше.