Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (113)

Глава CXII
За наредбата и заповедта, която бе дадена в нашия лагер да тръгнем срещу Нарваес

Като стигнахме до рекичката, на около една левга от Семпоал, в едни хубави ливади, нашият капитан Кортес заповяда да се съберат всички капитани и войници и като ни видя на едно място, помоли ни да запазим тишина. След това подхвана една реч с много хубав стил и красноречие, разбира се, много по-изразително, отколкото я описвам тук; напомни ни всичко, което се беше случило от тръгването ни от остров Куба до този момент. След това Кортес започна да ни възхвалява за безстрашието ни в миналите войни и битки и каза, че тогава сме се били за живота си, а сега трябва да се бием, за да спасим живота и честта си, защото идват да ни пленят, да ни изхвърлят от нашите домове и да ни отнемат всичко, каквото имаме; освен това не знаем дали Нарваес има пълномощия от нашия крал и господар или само благоволението на епископа на Бургос, наш враг. Ако случайно попаднем в ръцете на Нарваес, да не дава господ, всичките наши дела в полза на бога и на Негово Величество те ще тълкуват като вреда и ще заведат процеси срещу нас и ще кажат, че сме убивали, грабили и разорили земята. Тези, които са крадците, метежниците и вредителите на интересите на нашия крал и господар, ще кажат, че му служат. Ето ние с очите си виждаме всичко, каквото той казва, и като истински благородници сме задължени да докажем противното за честта на Негово Величество, за нашата чест и за нашите домове и имоти. С това намерение е тръгнал от Мексико, с упование в бога и в нас; сега всичко остава първо в ръцете на бога и след това в нашите ръце. Да кажем мнението си по това.

Ние отговорихме в един глас — да бъде сигурен, че с божия помощ ще победим или ще умрем, да внимава да не го подлъжат със споразумения, защото ако разберем, че прави нещо грозно, ще го промушим с мечовете си. Като видя нашата решимост, той се зарадва много и каза, че вярва в нас. Направи ни големи обещания, че ще бъдем всички много богати.

След това ни помоли отново да запазим тишина и продължи, че в битки и войни, за да се победи противникът, е необходимо повече благоразумие и знание, отколкото смелост. Той ни познава и вярва, че за честта си всеки от нас ще се стреми да изпревари другите, за да се срещне първи с врага, че трябва да бъдем организирани и разпределени по команди. Първото, което трябваше да направим, беше да отнемем артилерията на Нарваес — осемнадесетте топа, разположени пред помещенията им, — за капитан на тази команда той назначи един свой сродник, на име Писаро, който беше младеж, и му даде шестдесет войници, все младежи, между които бях и аз.

Кортес ни заповяда, след като превземем артилерията, да се завтечем към помещенията на Нарваес, които се намираха в едно много високо светилище, и за залавянето му определи капитан Гонсало де Сандовал с други шестдесет войници. Тъй като той беше главен комендант, Кортес му даде писмена заповед, в която се казваше: „Гонсало де Сандовал, главен комендант на Нова Испания, в името на Негово Величество аз ви заповядвам да заловите Панфило де Нарваес и ако се съпротивлява, убийте го, защото това е в служба на бога и на краля — нашия господар, — тъй като той е вършил дела, противни на бога и на Негово Величество, и арестува един негов магистрат. Написана в този лагер и подписана от Ернандо Кортес, заверена от секретаря му Перо Ернандес.“

След като бе връчена заповедта, Кортес обеща три хиляди песос на първия войник, който хване Нарваес, две хиляди на втория и хиляда на третия; каза, че това е само добавка, а ние сами виждаме какво богатство имаме в ръцете си. После определи Хуан Веласкес де Леон да залови Диего Веласкес, с когото бе имал разправия, на него също даде шестдесет войници; на Диего де Ордас заповяда да залови Салватиера и на него даде шестдесет войници. Самият Кортес, като най-личен, заедно с двадесет войници остана да помага, където стане нужда, и той си беше наумил, че трябва да хване Нарваес и Салватиера. След като бяха дадени заповедите на капитаните, Кортес каза: „Много добре знаем, че хората на Нарваес са четири пъти повече от нас, но те не са свикнали да въртят оръжие, и тъй като по-голямата част от тях не обичат своя капитан, много други са болни, а освен това и ще ги изненадаме, смятам, че бог ще ни даде победа и те няма да защищават дълго своя капитан, понеже от нас очакват повече добрини, отколкото от техния Нарваес. Така че, господа, след бога нашият живот и чест са във вашите силни десници, повече няма какво да ви напомням, всичко зависи от остриетата на нашите мечове, от тях зависят нашата чест и слава за цял живот и по-добре е да умрем с чест, отколкото да живеем в безчестие.“ Тъй като валеше и беше късно, той не каза нищо повече. След това тайно ни казаха паролата, която щяхме да имаме по време на битката. Тя беше: „Свети дух, свети дух!“ След всичко това, понеже аз бях добър приятел и служител на капитан Сандовал, той ми каза същата нощ, че ме моли, след като завземем артилерията, ако останем живи, да го потърся и да не се отделям от него; аз му обещах и така и направих, както ще видите по-нататък.

Да кажем сега как прекарахме нощта. Започнахме да се приготвяме и да мислим по това, което ни предстоеше на другия ден, тъй като за вечеря нямахме нищо. След това излязоха напред нашите конни патрули и поставихме съгледвачи и охрана. Мен и още един войник ни сложиха за охрана и не след много дотича един конен патрул да ме пита дали съм усетил нещо; казах му, че не съм. След това дойде началникът на охраната и каза, че Галегито, който бе избягал от лагера на Нарваес, е изчезнал и сигурно е бил съгледвач на Нарваес. Началникът на охраната каза, че Кортес заповядал да тръгнем незабавно за Семпоал; в този момент чухме нашата флейта и барабан и заповедите на капитаните за тръгване. Галегито го намериха заспал под едни одеяла, тъй като беше валяло. Той, горкият, не бе свикнал със студа и с дъжда и се беше сврял там да спи.

Та тръгнахме в ускорен марш и в пълна тишина. Напред вървяха нашите конни патрули. Стигнахме до реката, където бяха съгледвачите на Нарваес; те бяха толкова непредпазливи, че успяхме да хванем един от тях. Другият обаче хукна към лагера на Нарваес с викове: „На оръжие, на оръжие, идва Кортес!“

Спомням си, че когато минавахме реката, понеже беше валяло, водата беше придошла и беше доста дълбока, а камъните се хлъзгаха под краката ни; пиките и доспехите ни пречеха много. Като видяхме, че войникът продължава да вика: „На оръжие, на оръжие!“, а Нарваес започна да призовава капитаните си, ние, без да спираме, с насочени пики се спуснахме върху артилерията толкова бързо, щото артилеристите успяха да гръмнат само с четири топа; гюлетата прелетяха високо и едно от тях уби трима от нашите другари.

В този момент дойдоха всички наши капитани, барабанът и флейтата засвириха за атака и понеже Нарваес имаше доста конници, забавиха се малко с тях и свалиха седем-осем от конете. След като взехме артилерията им, не се осмелявахме да я оставим без защита, тъй като Нарваес стреляше от къщата си по нас със стрели и пушки и рани седем души. Тогава дойде капитан Сандовал и със своите войници се изкачи по стъпалата нагоре. Макар Нарваес и хората му да се съпротивяваха отчаяно и да ги обсипваха със стрели и куршуми, и да ги посрещаха с копия и алебарди, той с още седем войници успя да се изкачи.

Щом видяхме, че вече никой не заплашва артилерията, предадохме я на нашите артилеристи, и много от нас заедно с капитан Писаро се спуснахме да помагаме на Сандовал, когото хората на Нарваес отблъскваха назад по стъпалата; с пристигането ни той се заизкачва отново. Доста време се бихме така с нашите големи пики и когато най-малко очаквахме, чухме Нарваес да вика: „Света Мария, помогни ми, ще ме убият, извадиха ми окото.“

Като чухме това, веднага се развикахме: „Победа, победа, Нарваес е мъртъв! Победа, победа на Кортес, Нарваес е мъртъв!“ Въпреки това не успяхме да влезем във високото светилище, където беше Нарваес, докато най-после високият Мартин Лопес, майсторът на бриговете, подпали от две страни сламата и хората на Нарваес се търколиха надолу по стъпалата.

Тогава пленихме Нарваес и първият, който го хвана, беше Перо Санчес Фарфан, един добър войник, и аз го предадох на Сандовал и на други капитани, които бяха с него. Продължаваха виковете: „Да живее кралят, да живее кралят и в негово кралско име Кортес, Кортес! Победа, победа, Нарваес е мъртъв!“

Кортес и останалите капитани продължаваха да се сражават с капитаните на Нарваес, които въпреки гюлетата, които изстрелваха нашите артилеристи и виковете „смърт на Нарваес“, не се предаваха, понеже бяха в едни високи светилища. Тъй като Кортес беше много съобразителен, заповяда незабавно да обявят под страх от смъртно наказание всички хора на Нарваес веднага да се подчинят и минат под знамето на Негово Величество и в негово име на Кортес.

Въпреки това хората на Диего Веласкес и на Салватиера не се предаваха, докато най-после Гонсало де Сандовал с половината от нас атакуваха и с топовете и подканянията да се предадат успяхме да заловим както Салватиера и хората му, така и младия Диего Веласкес. След това Сандовал се върна с войниците, които заловихме Нарваес, за да го охраняваме по-добре.

Когато Кортес, Хуан Веласкес и Ордас заловиха Салватиера, младия Диего Веласкес и други лични хора, Кортес дойде тайно при Нарваес, придружен от други капитани. Беше много топло и понеже носеше бойното си облекло и оръжие и тичаше насам-натам, насърчавайки нашите войници, капитанът беше много изпотен и до такава степен изморен, че не можеше да си поеме дъх; на пресекулки попита два пъти Сандовал: „Къде е Нарваес?“ Сандовал отвърна: „Тук е, тук е, добре го пазим.“ Кортес пак му заговори с голяма мъка, почти без глас: „Вижте, сине Сандовал, не се отделяйте от него нито вие, нито вашите другари, да не се измъкне, а аз ще отида да оправям други работи и внимавайте и капитаните, които са пленени с него, да бъдат добре опазени.“ След това замина и пак заповяда да обявят под страх от смъртно наказание всички хора на Нарваес да минат под знамето на Негово Величество и в името на краля да се подчинят на Ернандо Кортес, негов капитан и главен съдия, и да предадат оръжията си на нашите пристави.

Всичко това ставаше през нощта, още не беше съмнало, и от време на време валеше, след това се показа луната. Когато пристигнахме, беше много тъмно и валеше, тъмнината също ни помогна; имаше много светулки, те блещукаха, а хората на Нарваес мислеха, че това са фитилите на нашите пушки.

Тъй като Нарваес беше зле ранен и едното му око бе пострадало, той поиска разрешение от Сандовал хирургът от армадата да му превърже окото и да прегледа и другите ранени капитани. Сандовал му разреши. Докато го превързваха, наблизо мина Кортес, пак без да се обажда, за да не го познаят. Казаха на ухото на Нарваес, че е дошъл Кортес. Щом чу това, той каза: „Сеньор капитан Кортес, радвайте се на победата, която ми отнехте, и че ме взехте в плен.“ Кортес отговори, че благодари много на бога, задето му даде победа, и на безстрашните си другари, че това е едно от най-малките неща, които е извършил в Нова Испания; а той смята ли, че е постъпил добре, като се е осмелил да арестува един магистрат на Негово Величество?

След тези думи Кортес тръгна и заповяда на Сандовал да сложи добра охрана и да не се отделя от Нарваес. Вече му бяхме турили два чифта белезници и го отведохме в едно помещение, където го очакваха войниците от стражата, която трябваше да го пази. Сандовал посочи и мен да бъда един от тях и тайно ми заповяда да не позволявам на никого от хората на Нарваес да говорят с него до разсъмване, когато Кортес ще го премести на по-сигурно място. Нарваес беше изпратил четиридесет души конници да ни посрещнат, ако дойдем в лагера му, и както разбрахме, те още бродеха из полето, та се страхувахме да не би да ни нападнат, за да освободят своите капитани и самия Нарваес, и затова бяхме много нащрек. Кортес реши да изпрати да им кажат да се върнат в лагера, като дадат големи обещания на всички; с тази задача натовари Кристобал де Олид и Диего де Ордас.

Те тръгнаха на коне, взети от хората на Нарваес, тъй като ние не водехме никакви коне със себе си, всичките ги оставихме вързани на една височина близо до Семпоал, взехме само пики, мечове, щитове и ками; та те заминаха, придружени от един войник на Нарваес, който им показал дирите, откъдето бяха тръгнали, и скоро се натъкнали на тях; след много уговорки и обещания от името на Кортес най-после ги доведоха.

Някои от тези благородници бяха благосклонно настроени към Кортес и още преди да стигнат до нашия лагер, без никой нищо да им каже, техните тимпанисти започнаха да удрят тимпаните и барабаните си и да викат: „Да живее цветът на римляните, толкова малко са, а победиха Нарваес и войниците му!“ А един негър, наречен Гидела, който беше най-смешният шут на Нарваес, викаше: „Дори и римляните не са извършили такъв подвиг!“ Колкото и да им викахме да млъкнат и да не бият тимпаните си, те продължаваха, докато на края Кортес заповяда да арестуват тимпаниста, който се казваше Тапия и не беше с всичкия си.

В този момент дойдоха Кристобал де Олид и Диего де Ордас и доведоха конниците, сред които бяха Андрес де Дуеро, Агустин Бермудес и още много приятели на нашия капитан. Щом пристигнаха, те отидоха да целунат ръка на Кортес, който беше седнал на един стол с облегалки за ръцете, върху доспехите си бе облякъл дълга дреха с портокалов цвят, а ние стояхме наоколо. Трябваше човек да го види с какво изящество им говореше и ги прегръщаше и какви изискани думи им казваше, колко беше весел — и с пълно право, защото се беше почувствувал голям и могъщ господар. Щом те му целунаха ръцете, всеки се прибра в къщата си.

За Салватиера неговите войници казаха, че през живота си не са виждали такъв страхлив човек. Когато чул да викат: „На оръжие!“ — и след това нашите викове: „Победа, победа, Нарваес е мъртъв!“ — казал, че го боли стомах, и не мръднал навън. Нашият капитан Хуан Веласкес де Леон залови Диего Веласкес, с когото беше имал разправия по време на обяда с Нарваес, заведе го у дома си и заповяда да го излекуват и да му оказват голяма почит.