Глава CXI
За случилото се в лагера на Нарваес след заминаването на нашите пратеници
След като си тръгнали Хуан Веласкес, отчето и Хуан дел Рио, изглежда, капитаните на Нарваес му казали, че подразбрали, дето Кортес е изпратил много златни скъпоценности и има приятели на своя страна в самия лагер; че трябва да бъдат много нащрек и Нарваес да предупреди всички войници да приготвят оръжията см и конете. Освен това дебелият касик много се страхувал от Кортес, понеже се беше съгласил Нарваес да вземе наметалата, златото и индианките, и постоянно ни следеше къде спим, къде ходим, по кой път идваме, защото така му бе заповядал със заплахи Нарваес.
Като научил, че сме съвсем близо до Семпоал, той казал на Нарваес: „Какво правите, защо сте толкова непредпазливи? Да не мислите, че Малинче и другите теулес с него са като вас? Казвам ви, че когато най-малко го очаквате, той ще дойде тук и ще ви избие.“ Макар и да се подигравали на дебелия касик, те се постегнали и първото нещо, което направили, било да обявят война против нас с огън и меч и с право на плячка. Това ние научихме от един войник, който беше избягал от лагера на Нарваес или го беше изпратил Андрес де Дуеро.
Да се върнем при Нарваес, който след това заповядал да изтеглят цялата артилерия, конниците и стрелците с арбалети и пушки в една равнина на около четвърт левга от Семпоал и там да ни чакат. Тъй като същия ден валя дъжд, на хората на Нарваес им омръзнало да ни чакат във водата, понеже не бяха свикнали нито на вода, нито на трудности, а и не ни смятаха за нищо, та капитаните го посъветвали да се върнат в лагера, защото било унизително да чакат пет души, както казвали. Казали му да разположи артилерията пред помещенията — това бяха осемнадесет тежки топа — и четиридесет души конница да ни чакат на пътя, по който очаквали да се появим; също така да остави съгледвачи до реката, която трябваше да преминем, конници и бързи пешаци, за да го предупредят, а в двора на Нарваес да останат цяла нощ двадесет конници.
Цялата работа била да го накарат да се върне в селището; капитаните му казвали също: „Сеньор, нима смятате Кортес за толкова храбър, че да се осмели с три котки да влезе в нашия лагер, защо вярвате на приказките на този дебел индианец? Не вярвайте това, ваша милост. Кортес е пръснал тези шумотевици и заплахи, че ще дойде, за да отидете на споразумение с него.“ Така че Нарваес се върнал в лагера си и с връщането си публично обещал да даде две хиляди песос на този, който убие Кортес или Гонсало де Сандовал. След това поставил съгледвачи при реката и казал паролата за битката с нас „Санта Мария, Санта Мария“.
