Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (111)

Глава CX
Как Хуан Веласкес де Леон отиде в лагера на Нарваес

Вече казах как Кортес изпрати Хуан Веласкес де Леон да види какво иска от него Нарваес. Той толкова бързал по пътя, че на разсъмване стигнал в Семпоал и слязъл от коня си пред дома на дебелия касик и оттам пеш отишли до къщата на Нарваес.

Индианците го познали и много се зарадвали, те започнали да викат на някои войници на Нарваес, че този капитан е Хуан Веласкес де Леон, капитан на Малинче. Като чули това, войниците хукнали към къщата на Нарваес да му искат възнаграждение за това, че е пристигнал Хуан Веласкес де Леон. Нарваес излязъл на улицата да го посрещне, придружен от няколко войници.

Нарваес прегърнал Хуан Веласкес и го поканил да седне на един стол до себе си и го запитал защо не отишъл с коня си направо при неговата къща. След това той изпратил слугите си да доведат коня и багажа, за да го настани у дома си. Хуан Веласкес казал, че няма да остане, а само е дошъл да му целуне ръка и да види дали може да направи нещо, щото негова милост и Кортес да се разберат с мир и приятелство. Казват, че тогава Нарваес много се разгневил на Хуан Веласкес: как могъл да изрече такива думи за дружба и мир с един предател, който се е разбунтувал с армадата си против неговия братовчед Диего Веласкес. Хуан Веласкес отговорил, че Кортес не е предател, а верен служител на Негово Величество и го моли пред него да не го нарича така.

Тогава Нарваес започнал да го уговаря с големи обещания да остане при него и да склони хората на Кортес да се предадат и да му се подчинят, като в замяна обещал да го направи първия капитан в лагера си след него самия. Хуан Веласкес отговорил, че той би извършил най-голямото предателство, ако изостави капитана, на когото се е клел да бъде верен във война, особено като знае, че всичко, каквото той е направил в Нова Испания, е в служба на нашия господ бог и на Негово Величество и не иска да се случи на Кортес това, което се случи на Негово Величество; помолил го повече да не му говорят по този въпрос.

В това време най-първите капитани на Нарваес отишли да видят Хуан Веласкес и го прегърнали с голяма любезност, защото Хуан Веласкес бе много знатен човек, с хубава фигура, широкоплещест, с красиво лице и хубава брада и носеше през рамо една много дебела златна верига, преметната два пъти през ръката му. Беше много представителен, храбър и добър капитан. Изглежда, че в този момент някои капитани на Нарваес го посъветвали да арестува Хуан Веласкес, тъй като той говорел много свободно в полза на Кортес. Нарваес вече бил заповядал тайно на своите капитани и пристави да задържат Веласкес. Когато Агустин Бермудес, Андрес де Дуеро, нашият отец де ла Мерсед и някои други, които били вече благосклонно настроени към Кортес, научили това, те казали на Нарваес, че се учудват как негова милост иска да задържи Хуан Веласкес де Леон; какво може да направи Кортес против него, дори и да има още сто души като Хуан Веласкес; нека не забравя с каква почит и уважение посреща Кортес всички, които бяха ходили в неговия лагер, и че на всички дава злато и скъпоценности, връщат се натоварени като пчели към кошера си. По-добре ще бъде отново да поговори с Хуан Веласкес и да го покани на обяд.

Съветът се сторил добър на Нарваес и той отново заговорил с любезни думи на Хуан Веласкес да стане посредник, за да се предаде Кортес; поканил го и да обядва с него. Хуан Веласкес отговорил, че ще направи каквото може, но смята Кортес за много упорит и твърдоглав, за да се съгласи на такава сделка, и ще бъде по-добре да си поделят провинциите; нека негова милост избере земята, която му харесва най-много. Веласкес казал това, за да го успокои.

В това време отец де ла Мерсед се навел към ухото на Нарваес и му казал като много приближен съветник: „Заповядайте, ваша милост, да направят преглед на цялата ви артилерия, кавалерия, стрелци и войници, за да ги видят Хуан Веласкес и конярят Хуан дел Рио, и да изплашат Кортес с големите ви сили и той да дойде при ваша милост, колкото и да му е мъчно.“

Нарваес послушал съвета. След като свършил прегледът, Хуан Веласкес му казал: „Голяма сила водите, ваша милост, бог да ви я увеличи.“ Тогава Нарваес отвърнал: „Ваша милост вижда, че ако бях поискал да тръгна против Кортес, отдавна да съм го пленил и него, и всички, които сте с него.“ Хуан Веласкес отговорил: „Тъй си мислите вие, но ние, войниците, които сме с него, ще съумеем много добре да защитим живота си.“ Така свършил техният разговор.

На другия ден Нарваес поканил Хуан Веласкес на обяд. Там бил и един племенник на Диего Веласкес, също капитан. По време на обяда станало въпрос, че Кортес не се предава на Нарваес, и за писмото, което му изпрати, и от дума на дума племенникът на Диего Веласкес, който също се казваше Диего Веласкес като чичо си, се разпуснал и казал, че Кортес и всички, които са с него, са предатели, щом не се подчиняват на Нарваес. Като чул това, Хуан Веласкес станал от стола си и с голямо достойнство казал: „Сеньор капитан Нарваес, вече помолих ваша милост да не позволява да се говорят такива приказки, защото наистина е грозно да се говори лошо за нас, които така предано служим на Негово Величество.“

Диего Веласкес казал, че държи на думите си и повтаря това за предателите, че Хуан Веласкес трябвало да бъде като него, но че той не е от добрите хора в рода Веласкес. Хуан Веласкес хванал дръжката на меча си и му казал, че лъже и че той е по-голям благородник от него и от добрите Веласкес, и ще му докаже това, ако сеньор капитан Нарваес им позволи да се бият.

Тъй като там имало много капитани — както хора на Нарваес, така и някои приятели на Кортес, — те застанали помежду им, понеже Хуан Веласкес като нищо щял да прободе Диего Веласкес с меча си; посъветвали Нарваес да им заповяда да напуснат лагера — както на него, така и на монаха и на Хуан дел Рио, — тъй като разбрали, че няма никаква полза от тях. Без повече протакане им заповядали да си тръгнат и те побързали да изпълнят заповедта, тъй като изгаряли от нетърпение да се видят сред своите.

Казват, че след като възседнал кобилата си, с ризница и шлем и златната верига през рамо, Хуан Веласкес отишъл да се сбогува с Нарваес. Там бил и младежът Диего Веласкес. Хуан Веласкес казал на Нарваес: „Какво ще заповяда ваша милост за нашия лагер?“ Нарваес, много разгневен, му казал да си върви, по-добре било изобщо да не идва. Диего Веласкес продължавал да заплашва и хули Хуан Веласкес. В отговор той го хванал за брадата и му казал: „Много скоро ще видя дали вашата храброст е колкото приказките ви.“

Така се разделили и с бърз ход на конете си тръгнали към нашия лагер, понеже в последния момент предупредили Хуан Веласкес, че Нарваес искал да го хване и казал на много конници да тръгнат подире им. Те ни намериха близо до една река до Веракрус. Каква радост беше, като ги видяхме! Как ги прегръща и им се радва Кортес! И с право, защото и Хуан Веласкес, и нашето отче му бяха верни и предани служители.

Хуан Веласкес подробно разказа всичко, каквото му се случило при Нарваес, и как тайно предал веригите и кюлчетата, и златните скъпоценности на хората, посочени му от Кортес. Чухме и нашия монах, който беше много остроумен и много хубаво умееше да разказва; как се престорил на предан слуга на Нарваес и на подбив го накарал да направи преглед на войската си и да извади артилерията си, и с каква хитрост и лукавство му дал писмото. Разказа и за случилото се със Салватиера и какво щял да направи той, като хванат Кортес, и как му се оплаквал от войниците, които бяха откраднали коня му.

Ние се забавлявахме, сякаш се намирахме на сватба, макар да знаехме, че на другия ден ни предстои битка, в която или ще победим, или ще загинем, както бяхме само двеста шестдесет и шест войници срещу пет пъти повече хора на Нарваес.

След това продължихме пътя си към Семпоал и спряхме да нощуваме до една река, където по онова време имаше мост, на около една левга от Семпоал.