Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (110)

Глава CIX
Как Андрес де Дуеро дойде в нашия лагер

Още в началото казах, че когато бяхме в Сантяго де Куба, Кортес се споразумя с Андрес де Дуеро, секретаря на Диего Веласкес, и с един ковчежник на краля, на име Амадор де Ларес, които бяха големи приятели на Диего Веласкес, да се застъпят пред него да назначи Кортес за генерал-капитан на армадата и за тази услуга той ще раздели с тях всичкото злато, сребро и скъпоценности, с които се сдобие. Тъй като сега Андрес де Дуеро видя, че неговият съдружник Кортес е станал богат и влиятелен, под предлог, че отива да преговаря за мир и да направи услуга на Нарваес, както разбрах, той всъщност идваше да си поиска дела от предприятието, тъй като другият съдружник, Амадор де Ларес, беше починал. Тъй като Кортес беше прозорлив и хитър, не само обеща да му даде голямо богатство, но и командуването на цялата армада наравно с него самия, а след като бъде завоювана Нова Испания, да му даде толкова земя, колкото ще вземе и той, само и само да влезе в съглашение с Агустин Бермудес, главния комендант на лагера на Нарваес, и с някои други благородници, които няма да споменавам тук, за да отклонят на всяка цена Нарваес, да не го оставят жив и да го разбият; след като Нарваес бъде убит или пленен, а армадата му разбита, те ще останат да се разпореждат и ще си разделят златото и селищата на Нова Испания; и за да го обвърже още повече, Кортес натовари със злато двамата кубински индианци на Дуеро. И както изглежда, Дуеро му бе обещал съдействието си.

Кортес изпрати също на Бермудес, на един свещеник, на име Хуан де Леон, на свещеника Гевара и на всички свои приятели много кюлчета злато и скъпоценности и им писа каквото сметна за необходимо, за да му помогнат във всичко.

Андрес де Дуеро остана в нашия лагер близо два дни; на втория ден, който беше Великден, той обядва с Кортес и говори насаме с него. След като се нахраниха, Дуеро се сбогува с нас и после отново отиде с коня си при Кортес и му каза: „Какво ще заповяда ваша милост, аз искам да си тръгна.“ Той му отговори: „Вървете с бога и гледайте, сеньор Дуеро, да има добър край работата, за която говорихме; ако ли не, кълна се в съвестта си — така се кълнеше Кортес, — че до три дни най-късно ще бъда във вашия лагер с моите другари и първият, когото ще промуша с копието си, ще бъде ваша милост, ако разбера, че сте направили не това, за което говорихме.“

Дуеро се засмя и каза: „Няма да направя нищо противно на ваша милост.“ После си тръгна и като стигнал в лагера на Нарваес, той му казал, че Кортес и всички, които бяхме с него, сме склонни да минем на страната на Нарваес.

Да оставим сега Дуеро и да кажа как след това Кортес извика един капитан, който се казваше Хуан Веласкес де Леон, много близък роднина на губернатора на Куба Диего Веласкес. Като влезе при Кортес, той поздрави почтително и каза: „Какво ще заповяда ваша милост?“ И Кортес, който понякога говореше много медено и с усмивка на уста, му каза, смеейки се: „Извиках ви, сеньор Хуан Веласкес, понеже Андрес де Дуеро ми каза, че в лагера на Нарваес се говорело, а и самият той казвал, че ако ваша милост отиде при тях, аз ще бъда лесно разбит и разгромен, защото смятат, че вие трябва да сте на страната на Нарваес. По тази причина аз реших, ако наистина ме обичате, да тръгнете веднага с вашата сива кобила и да вземете със себе си всичкото си злато и вашата фанфарона (това беше една много тежка златна верига), и други неща, които аз ще ви дам, за да ги дадете там на когото ви кажа; вашата тежка фанфарона ще я носите на едното рамо, а една друга верига, която тежи повече от нея, ще си я сложите навита два пъти и там ще видите какво иска от вас Нарваес. Щом пристигнете, ще дойде и сеньор Диего де Ордас, когото също искат да видят в техния лагер като бивш иконом на Диего Веласкес.“

Хуан Веласкес отговори, че ще направи това, което му заповядва негова милост, но златото и веригата си няма да вземе, а само това, което му даде да занесе на когото трябва, защото където и да е, той мисли само как да му служи по-добре, а не за злато и диаманти. „И аз вярвам, че е така — каза Кортес, — и именно защото ви имам доверие, ви изпращам, но ако не вземете всичкото си злато и скъпоценности, както ви заповядвам, не искам да ходите там.“ Хуан Веласкес отговори: „Да бъде, както ваша милост заповяда.“ Но не пожела да вземе със себе си своите скъпоценности. Кортес му говори нещо насаме и после той тръгна, придружен от един коняр на Кортес като негов слуга. Два часа след като тръгна Хуан Веласкес, Кортес заповяда на Каниляс — нашия барабанчик — и на Бенито де Вехер — флейтиста — да бият барабана; заповяда също на Гонсало де Сандовал, който беше капитан и главен комендант, да събере всички войници и незабавно да тръгнем в ускорен марш към Семпоал. Из пътя бяха убити две местни прасета, дето пъпът им е на гръбнака, и си казахме, че това е знак за победа. Нощувахме в един заслон близо до някаква рекичка, с конните патрули, със съгледвачи и стража.

Когато се съмна, отново тръгнахме по пътя си и към обяд спряхме за почивка до една река, където сега се намира град Виля Рика де ла Веракрус; по онова време там имаше само няколко индиански къщи и гора. Понеже по тези места слънцето пече много силно, спряхме, както казах, да си отдъхнем от мъкненето на нашите оръжия и пики.