Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly(2017)

Издание:

Автор: Бернал Диас дел Кастильо

Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания

Преводач: Евтим Станков

Година на превод: 1979

Език, от който е преведено: Испански

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1979

Тип: Мемоари/Спомени

Националност: Испанска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна

Излязла от печат: 30.I.1979 г.

Редактор: Димитричка Железарова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Рецензент: Румен Стоянов

Художник: Димитър Трайчев

Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804

История

  1. —Добавяне

Глава CVII
Как отец Де ла Мерсед отиде в Семпоал

Тъй като вече се бяхме събрали всички в това селище, решихме да изпратим ново писмо до Нарваес по отец Де ла Мерсед; така и направихме. Щом пристигнал в лагера на Нарваес, той изпълнил това, което му беше заповядал Кортес: да се срещне с няколко благородници и с артилериста Родриго Мартин и с Угарте, който също беше към артилеристите. Отецът разпределил и златото, както му бе заповядал Кортес. Срещнал се също и с Андрес де Дуеро и му казал да дойде по-скоро в нашия лагер да се види с Кортес. Преди това монахът отишъл при Нарваес да го види и да говори с него и се показал предан негов слуга.

Докато шетал така, започнали да го подозират и посъветвали Нарваес да го арестува и той се съгласил. Като научил тази работа, Андрес де Дуеро, който беше секретар на Диего Веласкес, отишъл при Нарваес и му казал да внимава, че не е хубаво да арестува пратеника на Кортес, тъй като всички са видели ясно с каква почит и дарове посреща Кортес хората на Нарваес, които отиват при него. Отецът говорил с него, след като дошъл, и Дуеро разбрал, че той и други благородници от лагера на Кортес желаят да дойдат да го посрещнат и всички да станат приятели. Нека има пред вид колко благ е Кортес с пратениците, които той изпраща при него, че от устата му не слиза почтителното „сеньор капитан Нарваес“, и ще бъде долно да се задържи един духовник. С такива и с още други сладки думи той укротил Нарваес; след като се разминала тази работа, Андрес де Дуеро се срещнал тайно с отчето и му разказал всичко.

Нарваес заповядал да извикат отеца и като дошъл, той се държал много почтително; отецът, който беше много разумен и хитър човек, го помолил усмихнат да му каже нещо насаме. Нарваес излязъл с него на двора и монахът му казал: „Много добре разбрах, че ваша милост искаше да заповяда да ме арестуват. Заявявам ви, сеньор, че във вашия лагер нямате по-добър и по-голям слуга от мен, и бъдете сигурен, че много благородници и капитани, които са при Кортес, биха искали да го видят вече в ръцете на ваша милост, и така, смятам, ще дойдем всички; и за да го объркат още повече, те го накарали да напише едно писмо, пълно с небивалици, подписано от войниците, и ми го дадоха да го предам на ваша милост. Аз не исках да ви го покажа досега, когато стана въпрос за него, даже смятах да го хвърля в реката заради глупостите, които има в него. И това го правят неговите войници и капитани, за да го объркат още повече.“ Нарваес поискал писмото, но отецът казал, че го оставил в стаята си и ще отиде да го вземе, след което излязъл уж да донесе писмото.

В това време при Нарваес отишъл Салватиера, а нашият монах бързо извикал Дуеро да иде в къщата на Нарваес и да му даде писмото, макар че и Дуеро, и някои други капитани на Нарваес, които се показали привърженици на Кортес, вече го били чели, тъй като отчето го носело със себе си. Целта му била да се съберат повече хора от лагера и да чуят какво пише в писмото.

Монахът се върнал с писмото, подал го на самия Нарваес и казал: „Не се учудвайте, ваша милост, на писмото, тъй като Кортес е объркан и съм сигурен, че ако ваша милост му отговори с благост, той и всички, които са с него, незабавно ще се предадат.“ Войниците и капитаните на Нарваес му казали да прочете писмото. И като го прочели, казват, че Нарваес и Салватиера много се заканвали, а останалите се смели и се подигравали с писмото.

Тогава Андрес де Дуеро казал: „Аз не знам каква е тази работа, не я разбирам; този духовник ми каза, че Кортес и всички негови хора ще се предадат на ваша милост, а сега четем такива щуротии.“ Подкрепил го Агустин Бермудес, който беше капитан и главен комендант в лагера на Нарваес, и казал: „Действително и аз разбрах под секрет от този отец Де ла Мерсед, че ако изпратите добри посредници, самият Кортес ще дойде да се види с ваша милост, за да се предаде с всичките си войници, и ще бъде добре да изпратите в неговия лагер, който не е далеч оттук, господин инспектора Салватиера и господин Андрес де Дуеро, и аз ще отида с тях.“ Той казал това нарочно, за да види какво ще отвърне Салватиера. Нарваес наредил да идат Андрес де Дуеро и Салватиера; но Салватиера отговорил, че се чувствува неразположен и че няма да отиде да преговаря с един предател. Нашият монах му казал: „Господин инспектор, добре е човек да бъде въздържан; уверявам ви, че няма да минат много дни и ще го имате в плен.“

След като било уговорено тръгването на Андрес де Дуеро, изглежда, Нарваес много тайно обсъдил със самия Дуеро и с още трима капитани да намерят начин, когато се видят с Кортес в едни индиански имения и къщи, намиращи се между лагера на Нарваес и нашия, където щяха да се разберат накъде трябва да отиде да се засели Кортес с хората си, и по време на срещите да го пленят, за тази работа Нарваес вече бил говорил с двадесет души войници от своите приятели. Нашият отец Де ла Мерсед научил това, знаел го и самият Андрес де Дуеро и те предупредиха Кортес за всичко.