Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (100)

Глава XCIX
Как великият Монтесума каза на Кортес да напусне Мексико, защото всички жреци и вождове искат да се вдигнат на оръжие, да ни нападнат и избият

Не ни липсваха изненади, и то такива, че можеха да ни струват живота, ако господ бог не ни избавяше; след като сложихме в главния храм, в олтара, който направихме там, образа на света Богородица и кръста и бе прочетено светото евангелие, Уичилобос и Тескатепука уж казали на своите жреци, че искат да се махнат от тяхната провинция, понеже тези теулес се отнасят много зле с тях, и че не искат да останат там, където са тези фигури и кръстът, ако мексиканците не ни избият, това е техният отговор и да не чакат друг, а да кажат на Монтесума и на всички негови вождове незабавно да ни нападнат и избият. Идолите им казали също, че всичкото злато, което досега са държали в тяхна чест, ние сме го претопили и да внимават, защото ние ще завладеем земята им; казали им още много лоши неща за нас, за да ги накарат да ни нападнат.

Великият Монтесума изпрати да извикат Кортес, тъй като искал да му съобщи нещо много важно. Дойде неговият паж Ортегиля и каза, че Монтесума е много разгневен и тъжен, че цялата нощ и част от деня е прекарал с много жреци и видни капитани и са си говорили много тайно, така че той нищо не могъл да разбере.

Щом Кортес чу това, веднага тръгна към палатите, където беше Монтесума, и взе със себе си Кристобал де Олид, който беше началник на стражата, и още четирима капитани, доня Марина и Херонимо де Агилар. След като му оказаха обичайната почит, Монтесума каза: „О, сеньор Малинче, сеньорес капитани! Да знаете колко ми тежи отговора и заповедта, които нашите теулес са дали на жреците, на мен и на всички мои вождове! Те искат да ви нападнем и да ви избием, и да ви прогоним отвъд морето. От това аз заключавам и смятам, че преди да ви нападнем, ще е по-добре да напуснете незабавно този град и никой от вас да не остане тук. Съветвам ви, сеньор Малинче, да направите това непременно, то е във ваша полза. Ако ли не, ще ви избият.“

Кортес и нашите капитани бяха съкрушени и дори промениха цвета си, което не бе за учудване при тази новина: тя поставяше живота на всички в голяма опасност. Кортес отговори, че много му благодари за предупреждението и че в момента две неща го затрудняват: дето няма кораби да си отидем, понеже беше заповядал да разрушат тези, с които дойдохме, и освен това е наложително Монтесума да дойде с нас, за да го види нашият велик император. Затова го моли да бъде така добър, докато направим кораби на пясъците, да въздържи своите жреци и вождове, защото и за тях това е най-доброто разрешение. Ако започнат война против нас, всички ще загинат в нея. Също така каза, че за да се увери Монтесума, че той иска незабавно да изпълни това, което казва, нека изпрати своите дърводелци да отидат с двама от нашите войници, които са големи майстори в правенето на кораби, да насекат дървета близо до пясъците.

Монтесума стана много по-тъжен, когато Кортес му каза, че ще трябва да дойде с нас пред императора, и обеща да даде дърводелци, ще ги изпрати незабавно, и нека да няма повече думи, а дела; междувременно той заповяда на своите жреци и вождове да не бунтуват града; ще заповяда да умилостивят с жертвоприношение идолите на Уичилобос, но няма да убиват хора. След този толкова бурен разговор Кортес и капитаните се разделиха с Монтесума; всички бяхме много угрижени, в очакване всеки момент да ни нападнат.

Кортес заповяда тозчас да извикат Мартин Лопес, майстора на кораби, и Андрес Нунес; след като уточняха големината на корабите, които щяха да построят, той им заповяда незабавно да тръгнат заедно с индианците дърводелци, които му даде великият Монтесума, и да се захванат за работа, тъй като във Виля Рика имаше всичко необходимо за направа на корабите: и желязо, и ковачи, и въжета, и кълчища за калафатене, и смола. Така те отидоха и отсякоха дървета на брега на Виля Рика, взеха мерките на всяка част и с голяма бързина започнаха да работят корабите.

Да ги оставим да строят корабите и да се върнем при нас, които останахме в града; всички бяхме много умислени и със страх очаквахме всеки момент да ни нападнат, защото така бяха казали на капитана нашите индиански слуги от Тласкала и доня Марина. Ортегиля постоянно плачеше, а всички ние в пълна бойна готовност добре пазехме Монтесума. Нито денем, нито нощем сваляхме оръжията си, с тях спяхме, с тях ставахме. Леглата ни се състояха от малко слама и по една рогозка; който имаше парче плат, го слагаше отдолу; лягахме си обути и с бойните облекла и всичките видове оръжия, конете оседлани през целия ден. Още при първия сигнал „на оръжие“, всеки беше готов да заеме мястото си, сякаш само това сме чакали; всяка нощ поставяхме стражи и нямаше войник, който да не застъпва на пост.

Още нещо ще кажа и не за да се хваля: аз така свикнах да ходя въоръжен и да спя по начина, който описах, че след като бе завоювана Нова Испания, не можех да отвикна и продължавах да спя облечен на пода и така спях по-добре, отколкото в завивки. Сега, когато обикалям по селищата на моето владение, не нося легло; и ако понякога нося, не е по мое желание, а заради благородниците, с които се срещам, за да не си помислят, че нямам хубаво легло, и затова не го нося; но истината е, че и в тези случаи лягам облечен. И още нещо ще кажа: не мога да спя нощем и след като дремна малко, трябва да стана да видя небето и звездите, да изляза гологлав, да ме духне малко вятърът и, слава богу, нищо ми няма, това се дължи на навика, който имах.