Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Евтим Станков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Доколумбова Америка
- Експедиции
- Индианска тематика
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Ренесанс
- Оценка
- 5,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Автор: Бернал Диас дел Кастильо
Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания
Преводач: Евтим Станков
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Испански
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1979
Тип: Мемоари/Спомени
Националност: Испанска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 30.I.1979 г.
Редактор: Димитричка Железарова
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Рецензент: Румен Стоянов
Художник: Димитър Трайчев
Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804
История
- —Добавяне
Глава IX
Как продължихме по пътя, по които бяхме минали с Франсиско Ернандес де Кордоба
Продължихме по пътя, по който бяхме минали с Франсиско Ернандес де Кордоба, и след осем дни стигнахме близо до Чампотон, там, където ни бяха разбили индианците от тази провинция. И тъй като в този залив морето е много плитко, закотвихме корабите на една левга от брега и с лодките слязохме на сушата близо до селището.
Местните индианци и техните съседи, както преди, когато убиха петдесет и шест войници от нашите, а всички останали раниха, та затова бяха станали много предизвикателни и горди, и сега дойдоха добре въоръжени по тяхному: с лъкове, стрели, копия, кръгли щитове и маканас — мечове, които индианците въртят с две ръце, — камъни и прашки, памучни ризници, тръби и барабани; повечето с лица, изрисувани с черно, други с червено и бяло, в боен ред, готови да се нахвърлят върху нас. Тъй като имахме урок от предния път, бяхме взели няколко фалконета[1] и повече арбалети и пушки.
Когато се приближихме, такъв дъжд от стрели се изсипа върху нас, че още преди да стъпим на сушата, повечето войници бяха ранени. След като скочихме на брега, поукротихме яростта им с мечовете, ножовете и арбалетите; въпреки това продължиха да се бият още доста време, преди да отстъпят към едни блата близо до селището.
В това сражение убиха седем войници, а капитан Хуан де Грихалва получи три рани от стрели и му счупиха два зъба. Раниха общо около шестдесет души от нашите.
Като видяхме, че противниците ни побягнаха, отидохме в селището, където превързахме ранените и погребахме убитите. Там не намерихме жив човек, всички бяха избягали към блатата. В схватките пленихме трима индианци, единият от които беше касик. Нашият капитан ги изпрати да повикат вожда на селището, като им обясни чрез Хулианильо и Мелчорехо, че им прощава за станалото, и им даде зелени нанизи — да ги предадат на първенците в знак на мир. Заминаха и повече не се върнаха. Сигурно Хулианильо и Мелчорехо не им бяха казали това, което им заповядаха, а точно обратното.
В селището останахме три дни.
Спомням си, че близо до мястото на сражението имаше ливади, пълни със скакалци, и когато стреляхме, те скачаха и се блъскаха в лицата ни. Тъй като индианците бяха много и стрелите се сипеха като градушка, неведнъж ни се струваше, че това са скакалци, не се закривахме с щитовете и ни раняваха и обратно — когато мислехме, че към нас летят стрели, оказваше се, че са скакалци. Това ни много объркваше в боя.