Майер Б. Дейвидсън, Дебра Л. Гордън
Енциклопедия на диабетика (4)

Глава 1
Задава се епидемия

В тази глава ще научите:

• за диабета в цифри

• защо все повече хора страдат от диабет

• за диабет тип 2

• за диабет тип 1

• за гестационния диабет (диабет по време на бременност)

• за диабета при жените

 

 

Вероятно имате поставена диагноза диабет или току-що са ви съобщили, че сте в рискова група за развиването на тази болест. Или ваш близък приятел или член на семейството е открил, че е болен.

Така че сигурно имате въпроси, при това много. Но можете да си отдъхнете, защото ние ще отговорим на всички в тази книга. Първо обаче ще говорим за растящия брой на хората с диабет и причините този брой да продължава да расте. Трябва да разберем защо здравните власти наричат диабета епидемичен — дума, която те не използват лесно, нито често.

Дефиниция

Епидемичен е широко разпространено определение за болест, която поразява много хора едновременно. С тази дума може да се опише и болест, която не поразява много хора, но се разпространява много бързо. Диабетът покрива и двата критерия.

Кой има диабет?

В САЩ почти всеки един на десет човека на възраст над 20 години има диабет. Това прави почти 21 милиона души! През 2005 — последната година, за която имаме данни, докторите са поставили тази диагноза на един и половина милиона нови случая. С този темп на разпространение учените изчисляват, че един на всеки трима американци, родени през 2000 година, ще развие диабет в някой момент от живота си.

Докато гледаме смаяно тези цифри, трябва да проумеем, че това е само върхът на айсберга:

• почти 21 милиона американци — 7% от населението имат диабет

• 10.3 милиона човека (20.9%) от хората на възраст над 65 години имат диабет

• броят на възрастните американци с диагноза диабет се е увеличил с повече от 61% от 1991 година и ще бъде два пъти по-голям през 2050

• 6.2 милиона американци, които имат диабет, не знаят за това

• диабет тип 2, който е свързан със затлъстяване и физическа неактивност, представлява 90 до 95% от всички случаи

• диабетът е официално признат като шести по ред причинител на смърт в САЩ, но според експертите е много по-напред в тази класация

Обзалагаме се, че не знаете:

Диабетът струва огромни суми, не само от гледна точка на човешкия живот, но от гледна точка на вашите лични сметки. Нацията харчи за него почти 174 милиарда долара годишно, което го прави една от най-скъпо струващите болести в здравната система на САЩ. Средната сума за здравето на човек с диабет е два пъти по-голяма от сумата за друг, който няма диабет.

Какво точно е диабетът?

Диабетът е много по-сложно нещо от болест, при която кръвната захар е прекалено висока. По принцип тялото на човек с диабет не произвежда достатъчно инсулин — това е хормон, който помага на клетките да усвояват захарта и да я превръщат в енергия, и/или този човек има проблеми, свързани с инсулина, който тялото му произвежда.

Инсулинът позволява на глюкозата да влезе в мускулните и мастните клетки, където тя се използва като енергия и се съхранява за употреба в бъдеще под формата на гликоген. Черният дроб произвежда глюкоза между храненията и през нощта. Инсулинът играе ролята на агент, който осигурява производството на достатъчно глюкоза, за да се поддържат нормални нивата на кръвната захар.

При диабет тип 1 тялото въобще не произвежда инсулин; при диабет тип 2 ситуацията е по-сложна. Някои хора, които са болни, имат трудности в усвояването на инсулина, който произвеждат, така че прекратяват да произвеждат допълнителен инсулин. Други не произвеждат достатъчно инсулин, за да поддържат нормални нивата на кръвната захар.

Когато диабетът не се контролира, мазнините и захарта от храната, която ядем, се натрупват в кръвта ни и след време може да предизвикат значителни увреждания на кръвоносните съдове и други органи.

Тези увреждания от своя страна могат да доведат до много и различни усложнения, в това число слепота, сърдечни болести, нервни болести, и бъбречна недостатъчност. Това може да причини смърт дори от толкова обикновено заболяване, каквото е грипът.

Защо толкова много хора имат диабет?

Между 1980 и 2002 броят на американците с диабет се е увеличил повече от два пъти — от 5.8 милиона на 13.3 милиона. Голяма част от това увеличение е станало през последното десетилетие, като броят на възрастните американци, в това число на жените с гестационен диабет, е нараснал с 61% от 1991.

Дефиниция

Гестационен диабет е глюкозна непоносимост, която се появява по време на бременност. Глюкозната непоносимост означава, че нивата на глюкозата по време на орален тест за глюкозна поносимост попадат между нормалните и тези на диабетиците. Тъй като плодът на жена с глюкозна непоносимост може да има проблеми, състоянието се нарича „гестационен диабет“. Глюкозната непоносимост често изчезва, след като бебето се роди, но е много вероятно жените, които са имали такава, да заболеят от диабет тип 2 в по-късен стадий от живота си.

На какво се дължи този скок? Един от най-добрите начини за обяснение е чрез историята на индианците пима.

 

 

Индианците пима: канарчето в мината

Вероятно никога не сте чували за тези индианци, но те са известни сред изследователите на диабета. Те също така са идеален пример за това как начинът, по който живеем, действа да се разболеем от диабет.

Националният институт за диабет, храносмилане и бъбречни болести е изследвал индианците пима от Аризона и Мексико в продължение на повече от 30 години. Чрез тези изследвания знаем, че затлъстяването е основен фактор за развиването на диабет. Защо? Защото половината от възрастните индианци пима имат диабет и 95% от тях имат наднормено тегло. Това откритие на свой ред е довело до теорията за „гена на пестеливостта“ с който се обяснява преобладаващият брой на диабетиците днес в западния свят.

 

 

От гена на пестеливостта към затлъстяването

Теорията за гена на пестеливостта работи по следния начин: индианците пима, както повечето хора, по традиция разчитали на земеделие, лов и риболов, за да оцелеят хиляди години. Понякога имали много храна, понякога не толкова много. С течение на годините генетичният им код се променил така, че телата им се научили да задържат всяка калория (под формата на съхранена тлъстина), която се изпречвала на пътя им, защото не знаели кога ще ги сполети следващият глад.

Сега да се върнем бързо към настоящето. При положение че днес навсякъде в света (поне в индустриалните страни) има изобилие от храна, а физическата активност е минимална част от живота ни, гладът повече не е проблем. Но нашите тела все още са в режим на „преяждане — глад“, все още са обучени да съхраняват всяка калория за поддържане на скъпоценния ни живот. Следователно, дебелеем.

Учените видели това съвсем ясно при индианците пима, защото до Втората световна война те живеели по стария начин. След войната традиционният им начин на живот бил разрушен, тъй като започнали да живеят в резервати.

Тяхното хранене се променило и включило храни с високо съдържание на мазнини и захар. В същото време физическата им активност значително спаднала. Например, повече не било необходимо да вадят вода от кладенци, тъй като вече имали течаща вода, и не било необходимо да вървят пеша, защото имали коли и камиони, така че теглото им, както и броят на диабетиците се увеличили и нараснали като балон.

Откъде знаем, че начинът им на хранене и липсата на активност са виновни за това ли? Ами да сравним аризонските индианци пима с техните мексикански братовчеди. В планините на Мексико, където пима са генетично еднакви с роднините си в Аризона, традиционният начин на живот продължава да тече постарому. Въпреки че мексиканските пима поемат повече калории, отколкото аризонските, диабетът там е по-рядко срещан, а също и наднорменото тегло. Причината вероятно е в голямата физическа активност, в повечето фибри и по-малкото захар и мазнини в храната им, отколкото при техните аризонски братовчеди.

Каква е поуката от историята на индианците пима? Дори ако някой е генетично предразположен да заболее от диабет, средата, в която живее, и начинът на живот променят това и може да модифицират генетичния риск.

 

 

Но аз не съм от племето пима, защо имам диабет?

Пима са просто един екстремен пример за онова, което ни се случва днес. Учените смятат, че повечето хора, с малки изключения, притежават някаква версия на този „ген на пестеливостта“ Помислете си, че днес около 64% от американците имат наднормено тегло и 30% са със затлъстяване. Всъщност, Световната здравна организация е обявила, че затлъстяването е на първо място от десетте най-големи риска за здравето в света и на първо от петте в развитите страни.

Смята се, че човек има наднормено тегло, ако индексът на телесната му маса или ИТМ е между 25 и 30, и се смята за затлъстял, ако ИТМ е над 30.

Да имаш наднормено тегло е огромен рисков фактор за диабет тип 2 — най-често срещаната форма на диабет и тази, на която е посветена нашата книга. В наше време не е необходимо да знаеш само теглото си, трябва да знаеш и индекса на телесната си маса. А това лесно може да се пресметне. Разделяте теглото си в паунди на височината в инчове на квадрат (с други думи умножете височината на самата себе си). Сега умножете резултата по 703. Voila! Това е вашият ИТМ^[1]. Следната таблица показва какво означава:

Съотношение между ИТМ и статуса на тегло

ИТМ	Статус
Под 18.5	под нормата
18.5 — 24.9	нормално
25.0 — 29.9	наднормено тегло
повече от 30.0	затлъстяване

Дефиниция:

Индексът на телесната маса е мярка, която се използва за класификация на хората според теглото им: слаби, нормални, дебели и затлъстели, като се взема предвид височината.

Очевидно е, че при хора, които имат наднормено тегло (а такива са повече от 80% от диабетиците с диабет тип 2), мускулните клетки, където глюкозата (или захарта) влиза и се разгражда, просто не отговарят на инсулина. Така че захарта се натрупва в кръвта им. Високите нива на кръвната захар изпращат сигнали до панкреаса да произвежда повече и повече инсулин. Накрая обаче панкреасът се предава и се връща към онова количество инсулин, което си произвежда. И, бум! Ето ти диабет!

Дефиниция:

Панкреасът е орган, чиято основна функция е да отделя ензими в тънките черва, за да подпомогне смилането на храната. Около 7% от панкреаса отделя също хормони в кръвния поток. Инсулинът е най-важният произвеждан хормон.

Защо американците са толкова дебели?

Поради много причини. Да започнем с изобилието на храна. Тя може да се намери абсолютно навсякъде — в големите магазини, на бензиностанциите, на почти всяко социално събиране, на което присъстваме. Но проблемът не е просто и само в самата храна; проблемът по-скоро е видът на храната, която ядем всекидневно.

Голямата част от храната, която купуваме и консумираме, е преработена, пълна с мазнини, захар и сол. Вместо вода, пием висококалорични газирани и плодови напитки. За закуска вместо парче плод, хрупаме картофен чипс. Вместо богати на фибри храни и нискокалорични салати, си купуваме бургер с пържени картофки. И това води до следващата причина, поради която сме толкова дебели: големите порции в Америка.

Само преди 20 години хамбургерът и пържените картофки, които сега се продават като детска порция, са били нормалният размер храна, която клиентите са поръчвали. След това ресторантьорите установили, че американците се интересуват повече от количеството и цената, отколкото от всичко друго, и започнали да увеличават размерите на порциите. Днес една двойна сода от „Севън Илевън“ от 1,8 литра съдържа почти 800 калории — 10 пъти повече от нормалната бутилка кока-кола, когато влязла в употреба. Това осигурява над една трета от количеството калории на ден, от които се нуждаят повечето хора! (И обяснява защо производителите на автомобили увеличават размера на държателите за чаши в американските коли.)

Цялата тази храна нямаше да бъде толкова ужасна, ако изразходвахме енергия, за да употребим тези хиляди калории, които сме поели, като например да режем дърва, да орем полето или да издърпаме рибарските мрежи.

Вместо това обаче ние седим пред компютрите, пращаме електронна поща на човека в съседната кутийка, вместо да станем и да поговорим с него, щракаме дистанционното на телевизора, така че няма нужда да се размърдаме дори, за да сменим канала, и не слизаме от колата, когато пазаруваме, теглим пари или носим дрехите на химическо чистене. Днес по-малко от половината американци правят препоръчваната 30-минутна физическа дейност. Повечето дейности са заседнали, а производителите продължават да пускат на пазара устройства, които спестяват физическите усилия; например миялни машини, механизирани косачки и прахосмукачки за листа.

Освен това дейностите, които ни помагат да изгаряме калории — работа в градината, домакинска работа, боядисване на щори, сега се вършат главно от наемни работници. Можем да си наемем дори някой, който да разходи кучето ни!

Ще ви разкажем повече за влиянието на физическата дейност върху диабета по-нататък — как да го предотвратим и лекуваме. Но засега трябва просто да знаете, че ако седите по цял ден на дупето си, това ще увеличи риска от диабет, както все едно ако изядете цяла кутия с понички!

Разбиващият диабет тип 2

Вие никога не сте чували за диабет тип 2, така ли? Не се тревожете. Години наред докторите го наричаха „старчески“ или инсулинонезависим диабет. Нито един от тези прякори не е правилен обаче поради различни причини. От една страна, все повече деца развиват диабет от тип 2. От друга, около 40% от хората с тази форма на диабет се нуждаят от всекидневно инжектиране на инсулин, за да се справят с болестта си: това трудно може да го постави в графата на независима от инсулин форма!

И накрая, при диабет тип 2 тялото все още продължава да произвежда някакъв инсулин, но просто не може да отговори ефективно на нуждата от него. Все едно да напълниш резервоара на една кола с бензин, но тъй като бензиновият маркуч е препънат, двигателят не получава горивото, от което се нуждае, за да върви. Преди човек да заболее от диабет тип 2, панкреасът произвежда допълнителен инсулин, за да заобиколи това прегъване на тръбата. Накрая обаче тялото се уморява да произвежда допълнителен инсулин и спира продукцията.

Обзалагаме се, че не знаете:

Между 1977 и 7995 американците са увеличили количеството на приеманите от тях калории чрез ядене и пиене с около 200 на ден. Преминали сме от 1876 на 2043 калории. Тъй като 3600 калории са равни на около половин килограм тегло, ще натрупаме допълнително 8–10 килограма на година, ако не повишим достатъчно физическата си активност, за да изгорим тези допълнителни 200 калории!

Кой го хваща?

Средно между 40 и 95% от всички хора с диабет имат тип 2; и нарастващата епидемия от тази болест в нашата страна е свързана с растящия брой на заболелите от тип 2.

Вероятността да заболее от диабет тип 2 е по-голяма при човек с наднормено тегло, на възраст над 45 години, който се занимава със спорт по-малко от три пъти седмично, има във фамилията си диабетици, има високо кръвно налягане, високо ниво на триглицеридите, или е имала диабет (ако е жена), когато е била бременна (гестационен диабет).

Също така вероятността е по-голяма, ако човекът е афроамериканец, испанец, азиатец, от коренното население на Америка, или с генетично наследство от тихоокеанските острови като Гуам или Хаваи.

Дефиниция:

Триглицеридите са форма на мазнини, пренасяни от кръвния поток и натрупвани в мастната тъкан.

 

 

Бавно проявяващи се симптоми

Както отбелязахме по-рано, около 6 милиона души имат диабет тип 2 и дори не знаят за това. Как е възможно подобно нещо да се случи? Много просто! Симптомите на висока кръвна захар се проявяват при малко пациенти с диабет тип 2, които имат високи нива на кръвната захар. Тези симптоми включват следното:

• неестествена жажда (което води до следващия симптом)

• в често уриниране

• нежелана и необяснима загуба на тегло

• замъглено зрение

• чести инфекции

• бавно зарастване на рани или наранявания

Но повечето хора не развиват някои от симптомите достатъчно рано. Затова тези 75% от всички случаи на диабет 2 биват разкрити по време на рутинни прегледи. Обаче, ако нивата на кръвната глюкоза остават високи през годините, накрая те причиняват очни, бъбречни или нервни усложнения.

Чувство за захар

Ако сте на 45 години или по-млади, но с наднормено тегло и при вас са налице един или повече от рисковите фактори, трябва да си направите изследване за нивото на кръвната захар.

Не забравяйте другите типове

Въпреки че се фокусираме върху диабет тип 2 (след тази глава ще говорим само за тип 2), е полезно да знаем и разберем и другите два типа — тип 1 и гестационнен диабет, и как те се различават от тип 2.

Диабет тип 1: неочакван и драматичен

Диабет тип 1, който обикновено наричаме юношески, представлява най-малка част от случаите на диабет, но често е най-трудният за лечение и причинява най-големи усложнения, преди всичко защото хората развиват болестта толкова рано в живота си.

Този тип всъщност е автоимунна болест, което означава, че имунната система — тази част от организма, която ни защитава от болести, причинени от вируси и бактерии, полудява и отказва да работи, като атакува нормалните клетки, които принадлежат на нашето тяло. При диабет тип 1 имунната система атакува и разрушава специални клетки в панкреаса, наречени бета-клетки, които произвеждат инсулина. Така панкреасът не може да произвежда достатъчно инсулин или въобще не произвежда. Човек с диабет тип 1 трябва да приема инсулин няколко пъти на ден.

Дефиниция:

Автоимунен диабет се появява, когато имунната система започва да разрушава нормалните здрави клетки. Сред автоимунните болести са лупус, множествена склероза и ревматоиден артрит.

Бета-клетки са специализираните клетки в панкреаса, които произвеждат инсулин. Те са разположени в структури, разпределени в панкреаса, наречени островчета на Лангерханс (в очите на германския физик, който пръв ги описал през 19 век, те изглеждали като островчета под микроскопа), и изграждат само 1% от панкреаса.

Всъщност никой не знае защо имунната система неочаквано се обръща срещу панкреасните бета-клетки. Макар че само хора с генетично обременяване развиват диабет тип 1, това генетично наследство присъства в почти половината от населението на света. Не е известно защо малко хора с подобно генетично наследство развиват диабет тип 1. Причината може би е свързана с вирус или други фактори от околната среда като токсини. Въпреки че диабет тип 1 обикновено се развива у деца и младежи, особено при младежи в пубертета, той може да се появи във всяка възраст.

 

 

Гестационен диабет: само по време на бременност

Четири от 100 бременни жени, които никога не са имали диабет, развиват форма на тази болест, наречена гестационен диабет. Жените в това положение имат кръвна захар, чиито нива са между нормалните и достатъчно високите, така че ако жената не е бременна, биха й били поставили диагноза диабет. Тази по-висока от нормалното захар може да причини проблеми по време на раждането и през първите седмици на бебето.

Гестационен диабет се проявява, когато панкреасът не може да се справи с допълнителните нужди, появили се по време на бременността. Тъй като плацентата расте, тя произвежда все по-големи и по-големи количества хормони, които създават трудности на инсулина, произведен от майката, да действа. При повечето жени панкреасът може да отговори на допълнителните изисквания, като произведе допълнителен инсулин, за да поддържа кръвната захар в нормални нива. При около 4% от жените обаче той не може да произведе достатъчно допълнителен инсулин, в резултат на което нивото на кръвната захар се повишава и това състояние се нарича хипергликемия.

Дефиниция

Хипергликемията се появява, когато нивата на кръвната глюкоза стават прекалено високи. Плацентата е връзката между развиващия се зародиш и утробата на майката.

 

 

Проверка за гестационен диабет

Днес почти всички акушери правят тестове за гестационен диабет между двадесет и четвъртата и двадесет и осмата седмица от бременността. В лекарския кабинет бъдещата майка бива помолена да изпие захарен разтвор. След час се прави кръвен тест, за да се установят нивата на кръвната й захар.

Ако са прекалено високи, тя бива подложена на орален тест за глюкозна поносимост. При този тест жената трябва да остане гладна през нощта. На сутринта й се взема кръвна проба преди да пие още по-богата на захар течност, отколкото е пила при първия тест. На всеки час през следващите три часа се взема кръв и се измерват нивата на кръвната захар.

 

 

Лечение на гестационен диабет

При повечето жени гестационният диабет се лекува с диета и упражнения. Някои обаче може да се нуждаят от инсулин, особено в края на бременността.

Гестационният диабет трябва да се лекува, защото излишната захар в организма на майката преминава през плацентата и влиза в бебето. Това може да доведе до прекалено голямо бебе, което да причини трудности при раждането. Бебетата, които са приемали прекалено много инсулин в утробата на майката, са подложени на риска да имат ниска кръвна захар и други проблеми, след като се родят, и на по-висок риск от затлъстяване и развитие на диабет тип 2 в по-късен стадий от живота им.

Въпреки че гестационният диабет изчезва скоро след раждането на бебето, той е важен индикатор за риска от поява на диабет тип 2 по-късно в живота на жената. Жените, които са имали гестационен диабет, са изложени на опасност да развият диабет тип 2 от 20 до 59% в рамките на 5 до 15 години след бременността. Ако сте имали гестационен диабет, най-добрият начин да избегнете развитието на болестта е да поддържате здравословно тегло и да спортувате редовно.

Жената е в състояние да се предпази от гестационен диабет по време на бременност, като изпълнява следното:

• храни се с диетична храна. Това означава диета, богата на плодове и зеленчуци, с ниско съдържание на прости въглехидрати, като кейкове, сладкиши, чипсове, ниска на наситени мазнини и с високо съдържание на здравословни протеини — като риба, пиле и соеви продукти

• спортува редовно. Това включва разходки, йога, плуване, или физически курсове, създадени специално за бременни. Трябва да се консултирате с вашия лекар, преди да започнете програмата

• поддържа здравословно тегло по време на бременността. Жените, които са имали нормално тегло преди да забременеят, трябва да наддадат от 12 до 17 килограма; тези, които са имали наднормено тегло или затлъстяване, може да наддадат от 7 до 12 килограма

 

 

Други специфични типове диабет

Малък процент от случаите на диабет са причинени от други фактори, в това число:

• генетични дефекти в клетките, които произвеждат или са отговорни за инсулина

• болести, които въздействат върху панкреаса, като кистозна фиброза, хемохроматоза (състояние, при което в тъканите се натрупва прекалено много желязо), панкреатит (възпаление на панкреаса, причинено обикновено или от камъни в жлъчката или от прекалена употреба на алкохол) или рак на панкреаса

• хормонални болести, като синдром на Кушинг (когато тялото произвежда прекалено голямо количество от известен тип стероид, наречен глюкокортикоиди), агромелагия (когато произвежда прекалено много от хормона на растежа) или феохромоцитома (когато тялото произвежда прекалено много адреналин)

• някои лекарства и химикали, като глюкокортикоиди

Внимание!

Следните лекарства може да причинят или да спомогнат за развитието на диабет. Убедете се, че вашият лекар знае дали приемате едно или повече от тях, и бъдете особено бдителни за признаци на диабет.

• никотинова киселина, използвана често за лечение на висок холестерол

• глюкокортикоиди, като преднизон, дексаметазон и хидрокортизон, използвани често за лечение на астма и други болести на имунната система

• дилантин, използван често за предпазване от инсулт

Разлики в пола: Диабет при жените

Диабетът, както повечето болести, определено не е неутрален по отношение на половете. Той може да се прояви различно при жените и да има по-големи усложнения при тях, отколкото при мъжете. Например:

• жените без диабет имат по-малко проблеми със сърцето, отколкото мъжете. Обаче, ако една жена има диабет, рискът за нея от сърдечно-съдова болест е еднакъв с този на мъж с диабет. Докато при един мъж с диабет, рискът да умре от сърдечен удар е два пъти по-голям, отколкото при мъж без диабет, то при жените това съотношение е четири пъти

• жените с диабет имат по-кратка продължителност на живота от тези без диабет

• жените с диабет са по-склонни да развият диабетна кетоацидоза — диабетична кома в резултат на лекуван диабет и високи нива на кръвната захар, с 50%, отколкото мъжете със същата болест

• жените с диабет са 7.6 пъти по-предразположени да страдат от периферни съдови заболявания, отколкото жените без диабет

Внимание!

Жените с диабет по-често развиват инфекции на пикочния мехур и на яйчниците, отколкото тези без диабет. И двете инфекции са признаци, че нивата на кръвната захар може би са прекалено високи.

Дефиниция

Диабетична кетоацидоза (ОКА) е състояние, при което кръвната захар има изключително високи нива, което, заедно със сериозна липса на инсулин, води до разрушаване на телесните мастни тъкани за енергия и до натрупване на кетони в кръвта и урината. Тъй като кетоните са слабо киселинни, вътрешната среда на организма става прекалено киселинна. Признаците за това са гадене и повръщане, стомашни болки, плодова миризма на дъха, учестено дишане, както и симптомите за висока кръвна захар, споменати по-рано, като жажда, често уриниране и замъглено виждане.

Периферно съдово заболяване (PVD) е състояние, при което кръвоносните съдове в краката се стесняват и това причинява болка. Ако не се лекуват, може да доведе до ампутация. Това също така повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и инфаркт.

 

 

Какво трябва да запомните:

• В нашата страна диабетът се увеличава и се превръща в епидемия.

• Нарастващият брой на деца с наднормено тегло, затлъстели деца и възрастни е директно свързан с нарастващия брой на хората с диабет.

• Диабетът е три основни типа — тип 1, при който тялото не произвежда инсулин; тип 2, при който тялото не реагира на инсулина, който произвежда, и накрая не може да продължи да произвежда допълнителните количества, които се изискват от него; и гестационен, който се появява само по време на бременност.

• Някои лекарства също могат да причинят диабет.