Майер Б. Дейвидсън, Дебра Л. Гордън
Енциклопедия на диабетика (5)

Глава 2
Как да приемем диагнозата

В тази глава ще научим:

• как да приемем новината, не имаме диабет

• как да преодолеем отчаянието и мъката

• как да кажем на приятелите и роднините си

• как да потърсим информация в интернет

 

 

И така, вие току-що сте напуснали лекарския кабинет и главата ви направо се върти от новината, която чухте — имате диабет. Какво значи това? Как ще повлияе на живота ви? Как и кога да кажете на приятелите и роднините си? И най-важното, с какво сте го заслужили? Вие сте уплашени, объркани и може би дори малко ядосани. Спокойно, всичко е наред. Това са нормалните реакции на човек, който научава, че е болен от хронична болест. Трябва да се справите. Ето така.

 

 

Поемете дълбоко въздух

Буквално казано, поемете си дълбоко въздух. Вдишайте, издишайте, хайде пак, и отново. Минал е почти век откакто поставянето на диагноза диабет е означавало смърт. В зависимост от степента на заболяването можете да се справите просто с едно лекарство, приемано орално (за известно време), и промяна в начина на живот. Ако то подейства, дори ще можете да изоставите лекарствата. Всъщност иронията при тази болест е, че след като ви е поставена подобна диагноза, ще започнете да водите много по-здравословен живот, отколкото някога сте водили.

 

 

Това не може да се случи на мен

Забравете отричането. Ако смятате, че диагнозата не е вярна, потърсете второ мнение. Най-вероятно ще получите същия резултат. Кръвните тестове рядко лъжат. И предположението ви, че пробите може да бъдат объркани с тези на друг човек, обикновено не е вярно.

„Но аз се чувствам добре — мислите си вие. — Как е възможно да съм болен?“

Всъщност вие сте късметлия. Вашият доктор е открил диабета ви, преди да се е усложнил дотолкова, че да се проявят всеизвестните симптоми — като често уриниране, силна жажда и загуба на тегло.

Това означава, че нивата на кръвната захар, с която се разхождате, не са станали толкова високи, че да се появят тези симптоми. Но не се заблуждавайте. Ако те останат високи още дълго време, ще причинят сериозни усложнения, които може да увредят очите, бъбреците и нервите в краката ви.

За щастие, все още имате време да ги свалите и да отложите (или дори да предотвратите) тези усложнения. Но да отричате, че имате хронично болестно състояние, наречено диабет, и да отхвърлите лечението или да не промените навиците и начина си на живот наистина е глупаво. Това е най-тъпото нещо, което може да доведе само до едно — да се почувствате зле.

Дефиниция

Хронична болест или разстройство е неразположение, което не преминава с лечението. Например, ако имате възпалено гърло, антибиотиците ще го излекуват. Но едно хронично състояние, като диабет, не може да бъде излекувано; можем само да се научим да го контролираме, така че да живеем пълноценен живот, доколкото това е възможно.

 

 

Колкото и да е странно, чувствам се облекчен

Всъщност да се чувствате облекчен не е чак толкова странно. В края на краищата, можеше да ви поставят много по-лоша диагноза (рак в напреднал стадий например). Всъщност, ако сте имали някакви симптоми, може би сте си въобразявали всички най-страшни болести на света.

Освен това сега, когато знаете какво ви е и как да се справите с него, ще си възвърнете онова чувство за контрол, което ви е убягвало.

Този период на облекчение вероятно ще бъде кратък, тъй като със сигурност ще изпитате и други емоции, като гняв например.

Но аз съм дяволски ядосан!

Да, знаем. Когато човек научи, че е хронично болен, често преминава през същите стадии, описани във фундаменталното изследване на Елизабет Кюблър Рос върху смъртта и умирането: отричане, гняв, пазарлък, депресия и примирение. Така че гневът е очаквана реакция.

Вероятно сте гневен, защото трябва да пиете лекарства всеки ден, а може би дори да си правите инжекции. Ядосани сте, защото любимите ви храни (особено онези страхотни шоколадови трюфели) са ви забранени напълно или отчасти. Ядосани сте, защото доброто здраве, което сте смятали за нещо дадено ви от Бога и неизменно, възможността да живеете, без да мислите за неща като ниво на кръвната захар, диета, спорт, сърдечно-съдова болест, болест на очите и т.н., си е отишло безвъзвратно. Изчезнало е като снежна топка през август!

Но всъщност всичко е нормално. Ядосвайте се! Викайте, карайте се на вашия диабет; кажете му колко много го мразите, колко много искате да се пръждосва по дяволите! Но не позволявайте на гнева да ви обземе. Ядосването отнема много енергия, а вие се нуждаете от нея, за да се справите с болестта в предстоящите месеци и години.

Чувство за захар

Когато сме ядосани, всички имаме склонност да се скараме с хората, които обичаме, или да се отдадем на вредни и опасни навици, като преяждане, пиене или пушене. Всичко това може да причини усложнения на диабета. Последвайте нашите съвети, за да се справите по-успешно с гнева си, без да наранявате никой друг, в това число и себе си:

• Опишете състоянието си. Напишете писмо до вашия диабет, в което му опишете как се чувствате сега, когато се е настанил в живота ви. Бъдете искрени. Никой няма да прочете това писмо, освен вие самият.

• Нарисувайте картина. Понякога се чувстваме толкова ядосани, че не знаем как да изразим чувствата си с думи. Затова използвайте една различна част от мозъка си и нарисувайте картина.

• Изкажете го гласно. Може би е време да се разходите по плажа или в гората с човек, когото обичате. Там, където можете да плачете, да крещите или просто да излеете гнева си към болестта и да знаете, че този човек няма да ви осъди.

Разберете, че този гняв вероятно винаги ще остане във вас в една или друга форма. Например ще се сърдите или ядосвате на програмата ви за лечение — на ограниченията в храната, на постоянната необходимост от движение и спорт, на лекарствата, които трябва да пиете. Когато това се случи, отделете няколко минути, за да почувствате и осъзнаете този гняв; сетне си напомнете възможните алтернативи — слепота, отказ на бъбреците да функционират, сърдечна болест, инфаркт, ампутации и ранна смърт — и продължете да изпълнявате програмата, която ще спре тези усложнения и ще им попречи да се случат.

Хайде да сключим сделка!

Ааа… значи вече сте влезли в стадия на пазарлъка. Казвате си: „Ако направя еди-какво си (храня се по-здравословно, сваля теглото си, разхождам се всеки ден, работя по-малко), диабетът може би ще си отиде“. Или си мислите: „Ще намеря друг доктор. Той ще ми помогне“.

Добре, обаче, въпреки че като правите тези неща, определено ще подобрите състоянието си, в повечето случаи диабетът няма да си отиде. Като свалите от теглото си (ако имате наднормено тегло или сте затлъстели), той може да изчезне, но това обикновено е временно. За нещастие, май сте забравили, че болестта е хронична. Към днешна дата все още няма лекарство или начин тя да бъде излекувана напълно.

Господи, колко съм тъжен!

Напълно естествено е да сте тъжен, когато са ви поставили диагноза диабет — или която и да е друга хронична болест. Тъгувате за изгубения си начин на живот, за старото си „аз“. Но когато тъгата започне да пречи на ежедневния ви живот, трябва да се стегнете, защото хората с диабет много често развиват и депресия. Едно от последните изследвания е открило, че 8% от диабетиците имат депресия.

И в никакъв случай не приемайте депресията повърхностно! Това е опасно заболяване, което може да бъде дори фатално. Депресията се отключва от много фактори, в това число стрес, лекарства, влияние на околната среда и трудни за преодоляване житейски моменти.

Изследванията са открили, че хора с диабет, които са и депресирани, не контролират добре нивата на кръвната си захар и те обикновено са по-високи. Това от своя страна може да увеличи риска от усложнения. Добрата новина е, че лекуването на депресията води до по-успешен контрол на кръвната захар, и така се намаляват рисковете.

Чувство за захар

Знаем, че при хората с диабет рискът от депресия е по-висок, отколкото при онези без, но не е ясно каква е причината за това. Едно изследване показва, че при хората, които са пили антидепресанти, рискът от развиване на диабет е по-висок. Обаче, преди да захвърлите своя „Прозак“ на боклука, си напомнете, че това е само предварително и недоказано откритие; ние не знаем дали връзката с лекарството е директна. Тя може да се крие във факта, че хората, които са толкова депресирани, че се нуждаят от антидепресанти, вероятно не се хранят правилно и не спортуват. Освен това, други изследвания показват, че хората с диабет понасят антидепресантите добре. Ако сте загрижени по този въпрос, консултирайте се с лекар.

 

 

Да въведем баланс в депресията

Важно е да бъдем нащрек за симптомите на депресия. Тя е лукава болест, понякога се прикрива като гняв или умора, понякога ви кара да спите през цялото време, понякога ви държи будни по цяла нощ. Може да се появи неочаквано като лятна буря или да се промъкне незабелязано като нощ в летен ден, може постепенно да открадне светлината, докато откриете, че стоите в пълен мрак.

Депресията също така е опасна болест. През 2000 година в САЩ са се самоубили 29 350 човека. Така че внимавайте за следните симптоми. Ако забележите пет или повече от тях за повече от две седмици, ако ви навестяват мисли да посегнете на живота си, да се нараните, веднага посетете доктор.

• Ако имате понижено настроение през повечето време през по-голяма част от деня.

• Ако изпитвате пълна или силно забележима липса на удоволствие през повечето време.

• Ако имате значително увеличение или намаление на апетита, теглото или и двете.

• Ако имате нарушения на съня — безсъние или прекалена сънливост почти всеки ден.

• Ако изпитвате симптоми като главоболие или проблеми в храносмилането, които не минават от лекарства.

• Ако не изпитвате сексуално желание.

• Ако чувствате раздразнение или липса на интерес.

• Ако чувствате загуба на енергия и умора през деня.

• Ако изпитвате чувство за вина или безполезност през цялото време.

• Ако плачете неудържимо и без причина.

• Ако не можете да се концентрирате почти всеки ден.

• Ако имате натрапчиви мисли за смърт или самоубийство. Това е голям червен флаг и непременно трябва да го споделите със своя лекар.

 

 

Какъв е начинът да се почувствате по-добре

Добрата новина обаче е, че тази депресия е една от най-лечимите болести, които докторите са срещали. Има само един проблем: по-малко от половината от всички хора, които страдат от депресия, не приемат подходящите лекарства и лечение, просто защото дори не са казали на своите лекари за чувствата и усещанията си.

Но вие не може да си позволите да бъдете един от тях. Изследователите от Пенсилванския университет са открили, че вероятността по-старите хора с диабет и депресия да умрат в период от пет години е наполовина по-малка, ако приемат лекарства за депресия в сравнение с онези, които са депресирани и имат диабет, но не приемат никакви лекарства.

Психотерапия, лечение с лекарства или комбинацията от двете може да променят вашето емоционално и физическо състояние. А това ще ви помогне да се справите по-добре с диабета. Но вие не можете да го постигнете сами, затова трябва да посетете доктора си.

Да приемем реалността

В един момент ще трябва да приемете своята болест. За жалост не съществува нито програма, нито срок за стигането до този ден. Може да отнеме седмици или години. Някои хора никога не приемат болестта и отказват да прескочат фазата на отричането или гнева. Не позволявайте това да сте вие. Колкото по-дълго отлагате лечението на диабета, толкова по-големи са шансовете да развиете усложненията.

Тази книга е отлична стъпка да стигнете до фазата на приемането. Тя ще ви покаже, че много от най-ужасните страхове са безпочвени, че е възможно да живеете пълноценен и здравословен живот, макар и с диабет, и че можете да възвърнете контрола върху здравето си. Първата стъпка към това е: кажете на хората около вас за болестта си.

Време е да споделим

Може би вашият партньор или съпруг са били с вас в кабинета на доктора, когато ви е била поставена диагнозата. Но остават още много хора, на които да кажете: децата, родителите, други роднини, приятели, сътрудници, колеги. В глава 15 ще разгледаме по-подробно темата за диабета на работното място, тук ще се фокусираме главно върху приятелите и семейството.

 

 

Как да кажем

Не ви препоръчваме да изтърсите просто: „Здрасти, момчета. Болен съм. Имам диабет. Знаете ли какво значи това? Никакъв сладолед повече!“ По-добре, както с всяка сериозна тема, да помислите и да изберете правилното и подходящото време и място, за да съобщите на хората, на които държите и които държат на вас и ви обичат.

Намерете спокойно и тихо място, където да не бъдете прекъсвани.

По време на вечеря в шумен ресторант наистина не е подходящо. Какво ще кажете за спокойна вечеря у дома? Може да използвате храната като добра увертюра, за да обясните положението.

Важно е също така да обмислите онова, което ще кажете и как да го кажете. Какво послание искате да получи човека до вас: че сте сериозно болен и ще легнете на легло, или че болестта ви е сериозна, но може да бъде овладяна; че положението е хронично, което означава промяна в живота, но в повечето случаи всичко е благоприятно? Напишете си някои подсещащи бележки и се упражнявайте пред огледалото или репетирайте със съпруга или съпругата.

Не забравяйте, че вие командвате парада. Ако човекът, на когото говорите, започне да задава въпроси, от които ще ви стане неудобно, можете веднага да прекъснете разговора. Просто кажете: „Най-добре да не обсъждаме това сега.“ И ако искате информацията за вашето състояние да остане поверителна, подчертайте това. В противен случай, не може да обвините никого, освен себе си, когато всички съседи научат за вашата болест и започнат да ви изпращат картички, пълни със съчувствие.

 

 

Как да кажете на децата

Как ще постъпите в този случай зависи от възрастта им. Ако децата ви са пораснали, те са чували за диабет и сигурно знаят какво означава, макар и не напълно.

Не се страхувайте да бъдете абсолютно искрени с тях, да обясните сериозността на положението и вида на лечението, което трябва да следвате. Въпреки че може би искате да продължите да мислите за тях като за деца, те са възрастни. И тъй като вашата болест може да има и наследствен компонент, те също са и рисково положение от развиване на диабет. Ето че имате възможността да им дадете пример за живот с диабет, така че ако някой ден им бъде поставена същата диагноза, да не преживеят страха и безпокойството за бъдещето, през които днес минавате вие.

Внимание!

Дръжте спринцовките, лекарствата и другите медицински принадлежности на недостъпни за децата места. Ако в дома ви има малки деца, винаги изисквайте от аптекаря защитни капачета за лекарствата.

Ако децата ви са невръстни, кажете им информацията на порции. Може да започнете с нещо от рода на „Татко трябва да е сигурен, че не яде много захар с храната“. Или: „Мама трябва да внимава какво яде, за да не се разболее.“

Разберете, че вашата диагноза може да уплаши едно дете. Затова го уверете, че няма да умрете и че с неговата помощ нищо няма да се промени.

Едно нещо, което наистина може да уплаши детето, е да ви види как си биете инсулин или използвате уред за измерване на кръвната захар. В края на краищата иглите винаги изглеждат много страшни в очите на малките деца. Обяснете спокойно, че по този начин вземате лекарствата си и че въобще не боли.

 

 

Да кажете на мама и татко

Да кажете на родителите си може да се окаже най-сложната работа. Дали да им кажете или не зависи от връзката с тях и от тяхното здраве.

Повечето хора с диабет биват диагностицирани на средна възраст, така че родителите им може би са доста възрастни. Дали ще могат да приемат информацията, която ще им съобщите? Дали ще успеят да се справят с шока, че тяхното дете (за тях вие винаги ще си останете дете) е болно от хронична болест? Дали ще ви носят банани с притеснение, или ще питат постоянно и досадно: „Как се чувстваш?“ Ако отговорът на тези въпроси е „да“, по-добре запазете информацията в тайна и не им казвайте нищо.

Но ако сте близък с единия или и с двамата, ако се виждате често, ако те участват в живота ви, трябва да споделите проблема с тях. Не само защото болестта е генетична по природа, така че е съвсем възможно да съществува риск баща ви и майка ви също да заболеят от диабет или инсулинова резистентност (форма на предварителен диабет). Споделянето на вашия опит, създаването на нови рецепти и участието в спортни програми може да ви накара да се почувствате по-близки.

Дефиниция

Инсулинова резистентност се проявява, когато тялото ви не е способно да реагира нормално на инсулина, който произвежда.

 

 

Как да кажете на другите роднини

На кого друг ще кажете от семейството си зависи само от вас. В края на краищата не е необходимо братовчедът Джони, когото не сте виждали от сто години да знае, нали? Със сигурност няма нужда да полагате специални усилия, за да откриете всички свои далечни лели, чичовци и братовчеди, за да им разкажете за състоянието си.

Но ако предстои семейна сбирка, сватба или дори погребение, това може да е добър повод да споменете за проблема, стига да има сгоден случай. Например, докато чакате на опашката пред бюфета и чичо Питър ви пита защо пропускате сладката царевица, може мимоходом да му споменете, че имате диабет.

 

 

Как да кажете на приятелите

Може би се чудите защо въобще трябва да казвате на приятелите си за своята болест. Е, може би просто защото са ви приятели? Ако им имате доверие и ги обичате, и те вас също, тогава сте длъжни да бъдете искрени с тях.

Освен това, ако прекарвате повече време заедно, те със сигурност ще забележат, че нещата са се променили. Например, може да се зачудят защо сте отслабнали, защо повече не си поръчвате вино преди вечеря или защо сте престанали да ядете всякакви пържени неща и си поръчвате салати.

Има още няколко други причини, поради които да им кажете!

• те също може да са диабетици, а никой друг не разбира какво е да живееш с тази болест освен този, който вече е болен от нея

• могат да ви помогнат да се придържате към диетата си на хранене, когато се храните заедно

• може да бъдат ваши партньори на тенис или разходка. Винаги е по-лесно да се работи в екип и до вас да има приятел, отколкото да сте сам

• ако научат симптомите за висока кръвна захар, те може да ви окажат първа помощ или да сигнализират, ако изпаднете в хипогликемия

Чувство за захар

Ако кажете на приятел за своя диабет и той или тя реагират отрицателно, като обвинят за това теглото ви, ако се дистанцират или ви дадат лош съвет от рода на „стига де, едно парче кейк няма да ти навреди“, може би е време да забравите за този приятел и да си намерите друг. Подобни „приятели“ могат само да провалят усилията ви да останете здрав.

Моя ли е грешката?

Не можете да вземете който и да е днешен вестник, без да прочетете за „епидемията“ от диабет, защото американците са прекалено дебели. И което е твърде вероятно, вие също имате наднормено тегло. Така че е лесно да си помислите (или другите да си помислят), че сам сте си виновен за болестта, тъй като сте яли прекалено и не сте спортували. Но я по-кротко с обвиненията! Нещата не са толкова прости. Ако бяха, тогава всеки човек със свръхтегло би имал диабет. Да, наднорменото тегло и ниската физическа активност определено могат да допринесат за развитието на болестта, но в основата на вашата болест лежат и генетични предпоставки. Ако те не съществуваха, вашето тяло щеше да намери начин да компенсира теглото, без да развива диабет.

Разбира се, това, че го знаете, едва ли ще предотврати чувството ви за срам от диагнозата. И някой ден може да имате усещането, че се разхождате с аленочервена верижка на врата си — символ на вашата слабост и срам. Гърците имат дума за това чувство на срам: стигма, белег, който може да доведе до затваряне в себе си, социална изолация, тревожност и депресия, все състояния, които ще усложнят и утежнят още повече диабета ви.

Така че трябва да стигнете до споразумение с болестта си: тя (болестта) не е някакво наказание за вашите изобилни обеди, нито следствие от онази торба шоколадови целувки, които изядохте миналата Коледа. Вместо това се напънете да преодолеете чувството за вина, като се помъчите с много воля да овладеете диабета посредством здравословен начин на живот и добро лечение.

Как да живеем с хроничен диабет

Нали знаете старата поговорка: днес е първият ден от остатъка от твоя живот. Е, добре, това наистина е така, когато са ви поставили диагноза диабет. Той е като гост, който не иска да си отиде. Така че вместо постоянно да се борим и бием с него, по-добре да се научим да живеем с него: обзаведете му гостна стая, освободете лавица в бюфета и хладилника, установете някои основни правила за съвместно съжителство и т.н.

Едно от първите неща, които трябва да направите, е да изучите своето положение. Тази книга е добро начало, но също така можете да прекарате и известно време в интернет.

Време е да потърсим информация в страниците за диабет

Знаете ли, че повечето хора използват интернет, за да получат информация за някакъв здравословен проблем, отколкото за каквото и да е друго? (Другата най-честа причина хората да използват интернет, е порнографията, но ние няма да търсим подобни страници!)

Това е напълно обяснимо: интернет не само осигурява планина от информация за вашата болест, но също така е едно добро място за разговори с други хора; там може да откриете докторите, които са специалисти по тази болест, да научите за най-новите изследвания в областта и дори да проследите нивата на кръвната си захар. Също така може да намерите подходящи за вас рецепти, виртуални партньори за спорт, списания, съвети и подкрепа.

 

 

Как да отделим зърното от плявата

Ако изпишете думата „диабет“ в Гугъл и натиснете „ентър“ ще бъдете буквално удавени от повече от 35 милиона отговори! Достатъчно да ви обземе желание да изхвърлите компютъра през прозореца! Това е едно от нещата, които карат всеки човек да се ядосва, когато търси информация в интернет; всичко е там и е трудно да се определи кое е „полезна“ информация, и кое не.

Ето няколко съвета, които може да използвате:

• Правителствените сайтове, които завършват на gov, по принцип съдържат доста надеждна информация.

• Сайтове от непрофесионални организации и асоциации, които завършват на org., също съдържат добра информация. Обаче помнете, че всеки може да регистрира сайт с org. Това не означава, че не са полезни.

• Уебсайтове от академични медицински центрове, които завършват на edu., по принцип осигуряват добра и надеждна информация.

Винаги търсете кой е спонсор на сайта. Ако това е голяма фармацевтична компания, информацията може да бъде предназначена да ви зариби и накара да пробвате техните продукти. Проверявайте също кой е преглеждал информацията и кога е била посетена за последен път. Медицинската информация се променя толкова бързо, че качествените уебсайтове преглеждат съдържанието на своите информации поне веднъж годишно, дори по-често.

Тези уебсайтове са от най-добрите, най-уважаваните източници за информация за диабет. Те обаче са просто начални точки. Следвайте линковете, които осигуряват по-задълбочено търсене, и ще откриете, че има достатъчно сайтове, които да изследвате. Ще ви дадем списък на някои от тях.

• Американска диабетна асоциация — www.diabetes.org

• Центрове за контрол на болестта — www.cdc.gov/diabetes

• Национален институт по диабет — www.diabetes.niddk.gov

• Национална библиотека по медицина на САЩ — www.nlm.nih.gov/medlineplus/diabetes.html

• Американска администрация да храни и лекарства — www.fda.gov/diabetes

• Medline Плюс — www.nlm.nih.gov./medlineplus/diabetes.html

• Уебсайт Дейвид Мендоса — www.mendosa.com

Внимание!

Никога не променяйте лекарството, диетата или физическите си навици въз основа на нещо, което сте прочели в интернет (или някъде другаде). Винаги питайте първо доктора си, преди да промените нещо в програмата ви за лечение.

Чувство за захар

Когато преглеждате сайтове за здравна информация, Националният здравен институт ви препоръчва да зададете следните въпроси:

• Кой управлява сайта? Информацията трябва да бъде ясно означена и достъпна.

• Кой плаща за него? Непрофесионални организации може да бъдат субсидирани от фармацевтични или други компании.

• Каква е целта на сайта? Това трябва да бъде ясно означено на първа страница.

• Откъде идва информацията и какво стои в основата й? Оригиналният източник трябва да бъде означен, ако това не е оригиналната информация. Потърсете връзките.

• Как е събрана информацията? Има ли редакционна колегия? Хората, които правят сайта, професионалисти ли са и имат ли те научно образование? Информацията прегледана ли е от квалифицирани специалисти?

• Колко стара е информацията? В медицината нещата се променят бързо качествените медицински сайтове трябва да бъдат актуализирани поне веднъж в годината.

• Как уебсайтът избира линковете към други сайтове? Надеждните уебсайтове обикновено имат наблюдавани от полицията връзки.

• Каква информация е събрал за вас? Ако нямате регистрация да ползвате сайта, бъдете внимателни; собственикът е събрал информация за вас и вие трябва да попитате защо. Някои продават тази информация на други продавачи, някои я използват да я продадат директно на вас.

• Как уебсайтът осъществява връзките с потребителите? Убедете се, че има начин да се свържете със собствениците на уебсайта с въпроси и мнения.

Практикувайте безопасно сърфиране

Докато посещавате все повече сайтове за диабет, вероятно ще откриете бюлетини, листовки и други онлайн общества, които „говорят“ с други хора, болни от диабет, за всичко — от това какво да се сервира на коледната вечеря до как да осъществите ваканцията си отвъд океана.

Тези онлайн общества са отлични източници за намиране на подкрепа и съвет и ние ви препоръчваме да ги използвате във ваша полза. Просто приложете някои от следните правила за сърфиране:

• никога не давайте името, адреса или телефона си онлайн

• направете си отделен имейл адрес от вашия основен имейл, който да използвате за тези общества. Това ще ви помогне да избегнете белия шум и излишната поща

• бъдете предпазливи към всякакви специални предложения или някой, който се опитва да ви продаде нещо, с което да излекувате своя диабет. Никога не давайте номера на кредитната си карта или други лични данни на човек, когото не познавате и на когото не се доверявате

Бъдете готови за препятствия и спънки по пътя

Може би сега се чувствате добре. Преминали сте стадия на скръб, научили сте се да се справяте с болестта чрез диета, спорт и лекарства и сте обяснили ситуацията на важните хора в живота си. Те са били особено великодушни — осигурили са ви подкрепа и комфорт, когато най-много се нуждаете от тях.

Значи спокойно можете да продължите оттук нататък? Не, не е така. Помнете онази дума — хронична болест. Диабетът е болест, която продължава цял живот, и нищо друго в нашия живот не продължава толкова дълго. През идващите месеци и години ще откриете, че този непрекъснато продължаващ цикъл от пет стъпки — отричане, гняв, скръб, пазарлък и приемане ще ви навестява отново и отново в живота ви.

Ще има моменти на объркване и ядосване, когато няма да можете да направите нищо правилно, щом става дума за контролиране на кръвната захар, моменти на страх, когато вашият доктор ще ви каже, че е забелязал увреждане на очите ви, и време на депресия, когато ще се чувствате изхвърлени зад борда, изоставени, пренебрегнати по време на ваканции и празници, които винаги са свързани с много храна.

Начинът да се справите, е да разделите проблемите и да се фокусирате върху всеки поотделно. Например, вместо да се тревожите как да поддържате нивото на кръвната си захар през месеца или дори седмицата, съсредоточете се в поддържането й всеки ден. Седмиците, месеците и годините ще се погрижат сами за себе си.

 

 

Какво трябва да запомните:

• Стадиите на скръб, в това число гняв и отричане, са обичайни след поставянето на диагноза диабет.

• Съществува висок риск на хората с диабет да бъде поставена и диагноза депресия (и обратно).

• На кого, кога и как ще кажете за вашата болест зависи само от вас.

• Интернет осигурява отлична възможност за намиране на информация, свързана с вашата болест.