Джулиан Барнс
Папагалът на Флобер (12)

12.
Речник на готовите истини
(Съставен от Брейтуейт)

Ашил

По-големият брат на Гюстав. Човек с печално лице и дълга брада. Наследява работата и собственото име на баща си. Нагърбвайки се да осъществи мечтите на родителите си относно децата им, Ашил осигурява на Гюстав свободата да твори. Умира от размекване на мозъка.

 

 

Буйе, Луи

Литературната съвест на Гюстав, неговият акушер в писането, неговата сянка, дясна ръка и ляв ташак, негово външно подобие. Второто му собствено име е Хиацинт. Не тъй успешният двойник, от който се нуждае всеки велик човек. Да се проявява снизхождение към галантните му думи пред една стеснителна девойка с малък бюст: „Когато гърдите са плоски, мъжът е по-близо до сърцето.“

 

 

Волтер

Какво е мислел големият скептик на деветнайсети век за големия скептик на осемнайсети век? Бил ли е Флобер един Волтер на своята епоха? Бил ли е Волтер един Флобер на своята епоха? Histoire de l’esprit humain, histoire de la sottise humaine^[1]. Кой от двамата го е казал?

 

 

Гонкур, братя

Спомнете си как се произнасят братята Гонкур за Флобер: „Макар по природа да е съвсем прям, никога не е напълно искрен в това, което казва, чувствува, изстрадва или обича.“ Спомнете си и всеобщото мнение за братята: завистниците, на които не бива да се вярва. Спомнете си, че и Дю Кан, Луиз Коле, племенницата на Флобер и самият той не са хора, на които трябва да се разчита за истината. Да запитаме най-настойчиво: как може да се опознае един човек?

 

 

Дон Кихот

Бил ли е Гюстав стар Романтик? Той е боготворял мечтателния рицар, погубен в едно грубо, материали-стично общество. Думите „Madame Bovary, c’est moi“ са препратка към отговора на Сервантес, когато на смъртното ложе го попитали за първообраза на неговия прочут герой. (Вж. Травестия)

 

 

Дю Кан, Максим

Фотограф, пътешественик, кариерист, историограф на Париж и академик. Писал е със стоманен писец, докато Гюстав винаги е използвал паче перо. Цензурирал е „Мадам Бовари“, преди да се публикува в „Ревю дьо Пари“. Ако Буйе е литературното alter ego на Гюстав, Дю Кан е социалното му alter ego. Низвергнат от литературното общество, след като чрез спомените си е направил епилепсията на Флобер публично достояние.

 

 

Епилепсия

Стратегически ход, позволил на Флобер писателя да избегне традиционната кариера, а на Флобер човека — да избегне живота. Въпросът е на какво психологическо ниво влиза в действие тактиката. Дали симптомите на болестта му са били остри психосоматични състояния? Би било твърде банално, ако просто е страдал от епилепсия.

 

 

Зола, Емил

Отговорен ли е великият писател за своите ученици? Кой кого избира? Ако те наричат Учителю, можеш ли да си позволиш да презираш творбите им? От друга страна, те искрени ли са във възхвалите си? Кой от кого се нуждае повече: ученикът от учителя или учителят от ученика? Обсъдете въпроса, без да правите изводи.

 

 

Ирония

Модерният похват: или тризъбецът на дявола, или шнорхелът на здравия разум. Прозата на Флобер поставя следния въпрос: иронията изключва ли съчувствието? В Речника му понятието не е обяснено. Може би с иронична цел.

 

 

Коле, Луиз

а) Досадна, развратна, натраплива бездарница, която не може да оцени гениалността; жената, опитала се да подмами Гюстав в клопката на брака. Представете си кресливите дечица! Представете си Гюстав нещастен! Представете си Гюстав щастлив!

б) Смела, страстна жена, дълбоко неразбрана и разпъната на кръст заради любовта си към безсърдечния нетърпим провинциалист Флобер. С право се е оплаквала: „Гюстав не ми пише за нищо друго освен за Изкуството… или за себе си.“ Предвестница на феминизма, която е имала един грях: пожелала е да ощастливи някого.

 

 

Кючук ханъм

Лакмусов тест. Гюстав е трябвало да избира между египетската куртизанка и парижката поетеса: или дървениците, санталовото масло, обръснатата вулва, обрязания клитор и сифилиса, или чистоплътността, лириката, относителната сексуална вярност, както и правата на жените. Решил е, че везните не се накланят в ничия полза.

 

 

Мадам Флобер

Надзирателка, изповедница, медицинска сестра и пациентка на Гюстав, както и негов банкер и съдник. „Твоята мания за съвършени изречения опустоши сърцето ти“, заявява тя. Той смята, че тези думи са „знаменити“. (Вж. Санд, Жорж)

 

 

Нормандия

Винаги влажна. Населена с лукави, високомерни, мълчаливи хора. Размислете трезво и кажете: „Ние, разбира се, не бива да забравяме, че Флобер е роден в Нормандия.“

 

 

Ориент

Тигелът, в който е отлята „Мадам Бовари“. Тръгвайки от Европа за Ориента, Флобер е бил романтик, а се е върнал реалист. (Вж. Кючук ханъм)

 

 

Писма

Водите ли се по Жид, ще обявите писмата за шедьовъра на Флобер. Водите ли се по Сартр, ще ги наречете съвършен пример на свободни асоциации от една предфройдова кушетка. Накрая се водете само по своя нюх.

 

 

Проститутки

Необходими за прихващането на сифилис, без който през деветнайсети век никой не е могъл да претендира за гениалност. Сред носещите червения знак на храбростта са Флобер, Доде, Мопасан, Жюл дьо Гонкур, Бодлер и т.н. Имало ли е незаразени писатели? Ако е имало, сигурно са били хомосексуалисти.

 

 

Реализъм

Бил ли е Гюстав Нов Реалист? Той винаги е отхвърлял публично този етикет: „Тъкмо защото мразех реализма, написах «Мадам Бовари»“. Галилео публично е отрекъл, че земята се върти около слънцето.

 

 

Санд, Жорж

Оптимистка, социалистка, радетелка за хуманност. Презирана от Гюстав преди запознанството им, а после обичана. Втората му майка. След като му е гостувала в Кроасе, тя му изпраща своите пълни съчинения (събрани в 77-томно издание).

 

 

Сартр, Жан-Пол

Посветил е десет години на „Идиотът в семейството“, когато през това време е можел да съчинява маоистки трактати. Интелектуален вариант на Луиз Коле, също като нея душевадец за Гюстав, а той, човекът, е искал само едно: да го оставят на мира. Заключение: „По-добре да пропилееш старините си, отколкото да не правиш абсолютно нищо с тях.“

 

 

Травестия

Гюстав като млад мъж: „Има дни, в които мечтая да съм жена.“ Гюстав като зрял мъж: „Madame Bovary, c’est moi.“ Когато един от неговите лекари го нарекъл „стара истеричка“, той оценил забележката му като проницателна.

 

 

Флобер, Гюстав

Отшелникът от Кроасе. Първият модерен романист. Бащата на реализма. Палачът на романтизма. Понтонният мост, свързващ Балзак с Джойс. Предвестникът на Пруст. Мечокът в бърлогата си. Буржоазният буржоазофоб. В Египет „бащата на мустака“. Свети Поликарп. Крюшар. Le Vicaire-Général. Майорът. Старият сеньор. Глупакът в светските салони. С всички тези титли е удостоен един човек, който е равнодушен към благородническите звания. „Почестите опозоряват, титлите унижават, а в службата човек затъпява.“

 

 

Хърбърт, Джулиет

„Мис Джулиет“. Моралът на английските гувернантки в чужбина през деветнайсети век все още не е станал обект на задълбочено научно изследване.

 

 

Щати, Съединени американски

Флобер споменава рядко Страната на свободата. За бъдещето е писал: „Ще бъде утилитарно, милитаристично, американско и католическо… много католическо.“ Вероятно е предпочитал Капитолия пред Ватикана.