Глен Купър
Библиотекарите (7)

6.

И Бао беше прочут с безупречно подреденото си бюро. Като ревностен поддръжник на новите технологии, той напълно бе забранил хартията в кабинета си и настояваше имейлите и докладите да съдържат колкото се може по-малко думи. Макар да имаше ненаситен апетит за информация, обичаше да я получава сбита и стегната, с не повече от три точки по всеки въпрос. Беше забранил на подчинените си да използват и Пауър Пойнт презентации. „Стани и ми кажи каквото имаш за казване — нареждаше той. — Искам да виждам лицето и сърцето ти, а не подредени списъци.“

Затова на голямото му бюро имаше съвсем малко предмети — няколко снимки в рамки, платинена писалка „Монблан“ с диамантени инкрустации за подписване на държавни документи, кожена преса за попиване на мастило и прибиращ се компютърен екран. Снимките разказваха историята му. Родителите му, отрудени партийни членове, пред родната му къща в провинцията. Жена му, бивша актриса, която навремето бе по-прочута от него, синът му, завършил Йейл и Оксфорд, сега изгряваща звезда в Министерството на външните работи, скована фотография с генералния секретар Уън Юн и любимата му снимка от церемонията по встъпването му в длъжност като заместник-председател на Централната военна комисия.

Това беше предпоследната стъпка в дългата му и внимателно изчислена кариера, започваща от първата му работа като дребен провинциален чиновник в Гансу до най-високия пост в страната. Той бе очевидният наследник на Уън и беше само въпрос на време да стане следващият генерален секретар и президент на Китайската народна република.

Преходът може би вече щеше да се е осъществил, ако не беше Хоризонтът. Макар че официалната политика на правителството бе да отрича значимостта на 9 февруари 2027 г., в Политбюро имаше достатъчно хора, които бяха разтревожени от предстоящия катаклизъм, и поради това секретарят Уън бе решил да отложи оттеглянето си до пролетта на следващата година, стига скептиците по отношение на Хоризонта да бяха прави и светът да продължеше да съществува.

За И Бао Хоризонтът беше като чеп в седлото, който непрекъснато го тормозеше. Самият той се смяташе за скептик, макар да признаваше, че базата данни от Грум Лейк е безупречно точна. Просто твърдеше, че е твърде пресилено да се вярва, че последната книга на Библиотеката бележи последния ден на света. Беше твърдо убеден, че най-многобройната и развита страна в света би трябвало да ориентира планирането си към дълго и славно бъдеще далеч отвъд Хоризонта, и именно затова не можеше да си намери място от яд, че Уън Юн е отложил издигането му.

Погледна през прозореца към небостъргачите на потопения в смог Пекин. Кабинетът му беше високо, на най-горния етаж на сградата „Първи август“, където се разполагаше огромният щаб на Централната военна комисия. Беше рано сутринта и слънцето тъкмо изгряваше. Махна с ръка към екрана, за да повика секретарката си. Тя се появи моментално на прага.

И Бао забеляза косъм на сакото си и го махна раздразнено. Не обичаше котките на жена си, но му се налагаше да ги търпи.

— Когато се появи генерал Бо, пратете ми го веднага и се погрижете посещението му да не бъде отразявано в официалния дневник.

Генерал Бо Дзинпин пристигна точно навреме, седна на мястото срещу И Бао и прие предложената му чаша чай. И Бао лично беше решил той да оглави Министерството на държавната сигурност, макар изборът да бе доста спорен, тъй като постът по традиция се заемаше от цивилен. И Бао обаче искаше шпионските служби да се ръководят от военен. Винаги беше намирал офицерите от Народната освободителна армия за по-прями от цивилните, не така коварни, по-склонни да изпълняват безпрекословно заповеди. И Бо Дзинпин беше негов благодарен поддръжник.

— Изглеждате добре, генерале.

— Благодаря, заместник-председателю.

— Разбрах, че синът ви е бил повишен в капитан.

— Да, много се гордеем с постиженията му.

И Бао остави чашата си, давайки знак, че с празните приказки е приключено.

— Генерале, бих искал да ме запознаете с развитието на аферата с пощенските картички в Съединените щати.

Бо беше запознат с фактите и нямаше нужда да прави справка с бележника си.

— До вчера са получени трийсет и шест картички. Последните шест са в Сан Франциско.

— Без други градове?

— Засега не.

— И каква е реакцията на американците?

— За проблема са пренасочени големи ресурси от ФБР, ЦРУ, Министерството на отбраната и Службата за сигурност в Грум Лейк.

— И с какво си имат работа според тях?

— Различните отдели са на различно мнение. Службата за сигурност на Грум Лейк обаче подозира един от аналитиците си, който е китаец и има роднини в Тайван.

И се усмихна широко.

— Отлична новина. Кажете ми как реагират на протестите ни.

— Сериозно са загрижени, заместник-председателю. Като цяло твърдят, че реакцията ни е прекалена и се държим като опортюнисти, но не могат да отрекат, че имаме основания да смятаме въпроса за сериозен. Продължават да настояват, че не бива да виждаме в това провокация срещу китайския народ или държавата, и са на мнение, че няма данни американското правителство да е замесено в аферата с картичките. Искат да изпратят делегация от служители на ФБР и ЦРУ, за да ни уверят в невинността си.

— Ха! — възкликна И. — Срещата ще бъде чиста загуба на време, ако изобщо се състои.

— Да приема ли предложението им?

— Разбира се. Защо не? По-интересно ми е накъде отива цялата тази афера, генерале. Кога според вас ще видим следващата серия картички?

Бо се усмихна.

— Мисля, че ще се случи скоро, заместник-председателю.

— Много добре — рече И. — Дръжте ме в течение, за да мога да информирам навреме генералния секретар. Знаете личните ми възгледи по този въпрос. Уън Юн е малко стар и малко упорит. — И Бао се наведе напред и повиши глас в тон с надигащите се емоции. — Той не може да оцени, че е дошло време да се обявим за най-голямата световна сила. Не може да осъзнае, че Хоризонтът цели отвличане на вниманието, че моментът е подходящ да усмирим веднъж завинаги Тайван и да заявим мощта си пред всички. Трябва да убедим генералния секретар, че тази история с картичките е наистина недопустима провокация. Той трябва да разбере, че това е дълбоко оскърбителна и символична заплаха към китайския народ и е парадиране с геополитическото предимство, което Съединените щати имат благодарение на Библиотеката на Вектис. Още откакто бях момче, всички се тревожат, че ако предизвикаме Щатите твърде директно или остро, рискуваме нова световна война. Нека ви кажа нещо, генерале — рече той и заудря дланта си с юмрук, за да подчертае думите си. — Не се страхувам от нова световна война. Ако натиснем американците до ръба, според мен ще се огънат. А ако не се огънат, ще ги победим. Както и да се развият нещата, ще изпълним онова, което ни е писано.