Мишел Джафи
Целуни и предскажи (5)

5

„Ти какви ги вършиш?!“ — Запита се тя. Реторично, защото вече се беше покатерила на дървото в двора на съседите, там, където Снежанка и седемте джуджета си играеха на бебето Исус и се взираше в двора на къщата, където беше оставила Сиби.

Нямам търпение да те чуя как ще кажеш на ченгетата „Да, знам, че съм нахлула в чужда собственост, господин полицай, но тази жена беше много подозрителна, защото носеше изкуствени мигли“.

Пременена като злокобна сектантка. Просто не се връзваха. Освен това имаше дупка от пиърсинг на носа. И френски маникюр.

Може би просто има много големи пори! И си пада по старомоден маникюр!

Не, тя не беше онова, на което се правеше.

Дали искаш да помогнеш на някого, или си търсиш оправдания да не дойдеш на бала и да видиш как Уил е заровил лице в Ариелините огромни, меки…

Млък, „За нищо не ставаш“!

Щях да кажа „коси“!

Никак не е смешно.

А ти нямаш грам кураж.

В задния двор на маса за пикник седяха двама мъже, наведени над някаква книга помежду им, и двамата по фланелки, панталони и сандали. Единият беше с очила с дебели стъкла и черни рамки, а другият — с рошава брада. Приличаха на двама смотаняци колежани, които играят на „Тъмници и дракони“ и говореха като такива. Очилатият каза:

— Така не става. В Правилника пише, че тя не може да предсказва на себе си, само на другите. То е като духовете с желанията — не могат да сбъдват своите.

Само дето и до единия, и до другия на масата лежеше по един голям автомат и Миранда виждаше мишените за стрелба, окачени на оградата.

Е, и? Съществуват и въоръжени смотаняци. Може да охраняват Сиби. Прибирай се. Сиби няма нужда от тебе. Тя е добре.

Щом е добре, защо не е навън и защо не им предлага да ги целуне?

Миранда напрегна слух, за да долови нещо от вътрешността на къщата, но тя определено беше звукоизолирана. Една двойка излезе от плъзгащата се врата на верандата, далече от смотаняците — жена, която пушеше цигара с кратки, напрегнати дръпвания, и мъж. Миранда едва не падна от дървото, когато разпозна в жената сектантката, но този път без очилата, полата и пуловера, и с разпусната коса.

Което нищо не означава.

Жената прошепна:

— Момичето все още ни е нужно, за да ни посочи мястото, Байрън.

— Ще ни го посочи.

— Но още не е.

— Казах ти, дори и да не успея да я накарам да проговори, градинарят може. Него си го бива в това.

Пак жената:

— Не ми харесва, че той си доведе партньор. Това не влизаше в плана. Тя дали ще иска дял…

Мъжът, наречен Байрън, я прекъсна:

— Гаси фаса и млъкни, не сме сами.

После посочи Смотаняците, които се бяха запътили към тях.

Жената смачка угарката с подметка и я изрита.

— Тя добре ли е? — попита задъхано Брадатия смотаняк. Произнесе думата „Тя“ така, че главната буква си пролича.

— Да — увери го мъжът. — Почива си след изпитанието.

О, не беше възможно да говорят за Сиби. Изпитание? Стига бе!

— Тя каза ли нещо? — попита Очилатият смотаняк.

— Само изрази безкрайната си благодарност за това, че е тук — обясни мъжът.

Миранда едва се сдържа да не изсумти.

Брадатият смотаняк каза:

— Ние ще можем ли да Я видим?

— Когато се осъществи Преходът.

Смотаняците се отдалечиха, блажено замаяни, и Миранда реши, че по-странно нещо не е виждала.

Но това доказваше, че Сиби не е в опасност. Тези хора явно Я обожаваха. Което значеше, че е време…

— Но защо му казват Градинаря? — попита Жената с изкуствените мигли.

— Сигурно защото го бива в изтръгването на разни неща.

— Неща?

— Зъби, нокти. Стави. Така успява да разговори хората.

… да намери Сиби.

Миранда скочи от дървото в съседския двор и се втренчи в дулото на един автомат.