Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Светлана Комогорова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- aisle(2015)
Издание:
Автор: Стефани Майър; Ким Харисън; Мег Кабът; Лорън Миракъл; Мишел Джафи
Заглавие: Абитуриентски балове в ада
Преводач: Светлана Комогорова — Комата
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Панорама Груп ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: сборник новели
Националност: американска
Коректор: Стоян Попов
ISBN: 978-954-8672-06-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2271
История
- —Добавяне
Тук, в балната зала, го затегли същата онази всепоглъщаща нужда — някой се давеше и крещеше за помощ. Сигурно беше същото момиче. Гейб през живота си не беше чувствал такава отчаяна нужда.
Погледът му отчаяно сновеше между двойките на дансинга, но никъде не я виждаше. Спря в края му и заоглежда лицата на стоящите отстрани. И там я нямаше.
Видя Селести с някакво друго момче, но не се загледа в тях. Ако Селести нямаше намерение да се прибира скоро, той нямаше какво повече да направи за нея. Друг имаше по-голяма нужда от него.
И тази нужда отново го затегли, дърпаше го мощно и за миг той се зачуди дали не полудява. Сигурно момичето в огнената рокля бе единствено плод на фантазията му. Може би това чувство на обезумяла нужда беше само началото на някакво психично отклонение.
И в този миг изпитателният поглед на Дейв попадна на онова, което търсеше.
Зад едрото тяло на начупения Хийт Макензи проблесна кратко, но ослепително червено сияние. Ето я къде беше — скрита зад изкуствено дърво, а обеците й отново заискриха като фойерверки. Момичето с червена рокля. Тъмните й очи, дълбоки като водата, в която си представяше, че тя се дави, срещнаха неговите. Трескавата нужда я обгръщаше. Дори не се замисли дали да тръгне към нея — сигурно беше невъзможно да се възпре, дори и да го искаше.
Сигурен беше, че никога преди не е срещал това момиче — тя му бе напълно непозната.
Тъмните й бадемови очи гледаха спокойно и внимателно, но в същото време му крещяха, и в тях бе съсредоточена цялата нужда, която усещаше. Не можеше да устои на молбата в тях, както не можеше да заповяда на сърцето си да спре да бие.
Тя имаше нужда от него.