Линкълн Чайлд
Игра до смърт (43)

43.

Този път самият Лаш се озова в заседателната зала, седнал сам от едната страна на масата. Този път Лаш се взираше в обектива на видеокамерата и в мрачните лица на хората срещу него. Едуин Маукли седеше в средата. Но този път Тара Стейпълтън не беше от лявата му страна. Там бе доктор Аликто, облечен със зелен хирургически комбинезон. Когато погледът му срещна този на Лаш, той кимна и се усмихна любезно.

Маукли хвърли поглед върху някакви листа пред него. После вдигна очи към Лаш.

— Доктор Лаш. Положението е много трудно за всички ни. И лично за мен. — Обикновено безстрастното му лице бе станало пепеляво. — Разбира се, аз поемам отговорност за всичко станало.

Лаш още беше леко замаян. Аз поемам отговорност. Значи знаеше, че това е някаква грешка, някакво ужасно объркване. Маукли щеше да се извини и щяха да продължат работата си. Той щеше да продължи работата си…

Но тогава къде беше Тара?

Маукли още веднъж погледна листата и ги подравни.

— И като си помисля, че ви наехме. Помолихме ви за помощ. Дадохме ви достъп до най-поверителните ни данни, без изобщо да подозираме каква е истината.

Включи енергично касетофона и кимна на оператора.

— Доктор Лаш, знаете ли защо сте тук? — попита той. — Знаете ли защо разговаряме с вас?

Лаш замръзна. Това бяха думите, с които Маукли беше започнал разпита на Хандърлинг.

— Много сте дързък — продължи след малко Маукли. — Да влезете буквално в леговището на врага. — Замълча за момент. — Но предполагам, че не сте имали избор. Осъзнавали сте, че в крайна сметка ще разберем. Така поне сте имали шанс да се спасите. Бихте могли да размътите водата, да отклоните вниманието от себе си, да протакате, като ни карате да търсим в погрешни посоки. При други обстоятелства щях да бъда наистина впечатлен.

Вцепенението, което бе започнало да отминава, отново обхвана крайниците на Лаш.

— Мълчанието няма да ви помогне. Знаете колко съвестно работим, видяхте със собствените си очи. През последните няколко часа събрахме всички доказателства — извлечения от кредитни карти, телефонни разпечатки, записи от видеокамери. Откриваме ви на местопрестъпленията точно по времето на убийствата. Разполагаме с историята ви и криминалното ви досие. С реалната причина да бъдете принуден да напуснете ФБР.

Изумлението на Лаш растеше. Телефонни разпечатки и видеозаписи? Криминално досие? Той нямаше досие. И не беше принуден да напуска ФБР. Всичко това бе лудост, пълна безсмислица…

Но после осъзна, че не е безсмислица. Тъкмо обратното. Истинският убиец е знаел, че той е на път да го пипне, и е разполагал с възможността да създаде подобни доказателства, да изфабрикува всички тези лъжи.

— Разбира се, щяхме да ви пипнем по-рано, но вашият специален статут — не бяхте нито клиент, нито служител — ви изключваше от списъка на заподозрените. Честно казано, изненадан съм, че не опитахте да се измъкнете, когато научихте, че разширяваме търсенето.

Този път Маукли използваше друга техника на разпит. Той пресъздаваше — за Лаш и за другите в помещението — собствените ходове и дела на Лаш, разкриваше мотивите, довели до престъпленията.

— Но, разбира се, вие направихте опит да се измъкнете. Днес. Напуснахте за няколко часа, точно преди да завършим търсенето на заподозрените. А когато се върнахте, отказахте да влезете в сградата. Защо?

Лаш не каза нищо.

— Може би имахте някаква недовършена работа с Тара Стейпълтън, която според вас знае прекалено много? Или поради това, че сме на път да ви разкрием, сте решили, че си заслужава да рискувате и да изтриете старите си записи?

Лаш се помъчи да скрие изненадата си. Какви стари записи?

— Миналия петък бяхте заловен от охраната, докато се опитвахте да излезете извън Стената с няколко папки в чантата си. Какво имаше в тези папки, доктор Лаш?

За момент в залата се възцари тишина.

— Направих грешка, че не ги прегледах още тогава, и отново поемам пълната отговорност. Но след това направихме проверка на логовете. Позволете за протокола да ви напомня какво е имало в папките. Копия на собствените ви оригинални формуляри за кандидатстване в „Едем“, попълнени преди осемнайсет месеца.

Лаш отново се помъчи да скрие изненадата си. „Никога не съм кандидатствал. Не и истински. Не съм попълвал никакви формуляри! За първи път влязох в тази сграда преди две седмици!“

— Въпреки псевдонима и невярната информация няма съмнение, че сте кандидатствали именно вие. И психологическият профил, който сме съставили тогава, сравнен с този на доктор Аликто, завършен неотдавна, е показателен. Даже много показателен.

Маукли се облегна в стола си. Тревогата и колебанието му бяха изчезнали.

— Мога да си представя каква ирония е било, че се обърнахме за помощ към вас — не към друг, а към вас. Разбира се, това ви е изложило на огромен риск. Но и наградата никак не е била малка. Така не само сте можели да получите достъп до бъдещите си жертви, но и да минете отново през процеса на оценяване. Предвид положението ви бихте могли да направите подобно искане, без да будите подозрение. И този път постигнахте по-голям успех, тъй като сте знаели предварително какво да очаквате.

Маукли го погледна и присви очи.

— Едва ли е нужно да казвам, че бяха взети мерки относно безопасността на Даяна Мирън. Повече няма да чуете за нея, нито пък тя ще чуе за вас.

Лаш просто продължи да мълчи.

— И сега Конъли могат да се насладят на екскурзията си до Ниагара Фолс, без да се боят, че ще се спуснете отгоре им като ангел на отмъщението.

Когато Лаш продължи да мълчи, Маукли въздъхна.

— Доктор Лаш, вие най-добре трябва да знаете какво ви очаква. След като приключим с разпита, ще бъдете предаден на федералните власти. Имате възможност да си помогнете.

В залата се възцари дълбока, изпълнена с очакване тишина. Накрая д-р Аликто я наруши.

— Малко вероятно е да изкопчите нещо полезно от него — рече той. — Или поне не доброволно. Нищо чудно психозата му да е отишла твърде далеч.

Маукли кимна разочаровано.

— Какво предлагате?

— Торазин, последван от достатъчна доза натриев амитал, може да го направи приказлив за известно време. Или най-малкото да премахне съзнателните му преструвки. Можем да го подготвим в някой от медицинските кабинети.

Маукли отново кимна, този път по-бавно.

— Добре. Но да не поемаме никакви рискове. — Обърна се и заговори на някого зад Лаш. — Отидете заедно с доктор Аликто до медицинския отдел. Щом стигнете, искам да вържете Лаш с ремъци за леглото.

— Разбрано — отвърна познат глас.

Маукли отново се обърна към Аликто.

— След колко време ще бъде готов?

— След час, най-много час и половина.

— Действайте. — Маукли стана и погледна хладно Лаш. — Ще се видим малко по-късно, доктор Лаш. А дотогава ми остава неизбежната задача да съобщя всичко това на Ричард Силвър.

Задържа за момент погледа си върху него, след което се обърна и излезе от заседателната зала през странична врата.

Тежка ръка легна на рамото на Лаш и познатият глас каза:

— Елате с нас.

Ръката го вдигна от стола и го завъртя. Лаш погледна в зелените очи на Шелдрейк, който се дръпна настрани и му направи знак да тръгва. Докато вървеше, Лаш забеляза, че зад него застават шестима охранители.

Вратата се отвори и като в някакъв мрачен кошмар Лаш излезе с охранители от двете си страни. Те го поведоха по един коридор, после по друг, на път към медицинското отделение.

Отпред, където коридорите се пресичаха, Лаш видя малка група хора. Някакъв техник приближаваше към тях, бутайки количка с медицинска апаратура.

Усещането за нереалност се засили. Когато приближиха кръстопътя, един от охранителите го хвана за лакътя.

— Наляво и към асансьорите — промърмори му той. — И без номера.

Техникът с количката почти се изравни с тях и охранителите отместиха Лаш настрани, за да се разминат.

В този момент се случи нещо изключително странно. Времето сякаш забави хода си. Стъпките на охранителите станаха мудни, докато Лаш не успя да различи всяка една. Усещаше как сърцето му бие монотонно, като барабан.

Обърна се внезапно и се отскубна от охранителя. Зад себе си видя другите четирима, следвани от Шелдрейк и д-р Аликто. Погледът на началника на охраната срещна този на Лаш и между тях сякаш премина нещо. Лаш видя как устата на Шелдрейк започва да се отваря и ръката му да се вдига, но всичко това се случваше толкова бавно, че Лаш разполагаше с предостатъчно време. Издърпа количката от техника и я запрати към охранителите зад себе си. Усети, че двамата до него се опитват да го задържат; настъпи с все сила единия и заби коляно в слабините на другия.

Крайниците му се движеха така, сякаш не ги управляваше той, беше като кукла на конци. Количката се беше преобърнала, преграждайки пътя на охранителите зад него; Лаш сграбчи техника и го блъсна към приближаващия Шелдрейк. Двамата се стовариха на земята и Лаш се обърна назад към пресечката и побягна. Когато стигна кръстопътя, погледна в двете посоки, избра коридор и се вряза в малката група служители. Понесе се напред и времето сякаш отново започна да ускорява хода си. Мислите, дишането и тропотът на краката му се превърнаха във вихър от звуци и цветове.