Линкълн Чайлд
Игра до смърт (3)

3.

Президентът на „Едем Инкорпорейтид“ стана от мястото си. Усмихна се и лицето му се покри с бръчки като на добродушен старец.

— Доктор Лаш. Много ви благодаря, че дойдохте. Моля, седнете — каза той и посочи към дългата маса.

Лаш се настани на мястото срещу него.

— С кола ли дойдохте от Кънектикът?

— Да.

— Как беше движението?

— Попаднах за половин час в задръстване на Крос Бронкс. Иначе всичко мина нормално.

Президентът поклати глава.

— Този път е същинска лудница. Имам вила във вашия район, в Роуейтън. В последно време предпочитам да пътувам с хеликоптер. Една от привилегиите. — Той се засмя и отвори кожената папка, която лежеше до него. — Само няколко формалности, преди да започнем. — Извади наръч защипани с телбод листа и ги плъзна по масата. Те бяха последвани от златна химикалка. — Бихте ли подписали това, моля?

Лаш погледна първата страница. Съглашение за неразпространение на поверителна информация. Прелисти бързо останалите страници, намери мястото за подпис и се подписа.

— И това.

Лаш погледна втория документ. Приличаше на някаква гаранция за конфиденциалност. Обърна на последната страница и подписа.

— И това, ако обичате.

Този път Лаш подписа, без да си прави труда да чете.

— Благодаря. Моля за извинение, но се надявам, че разбирате. — Леливелд върна листата в кожената папка, сложи лакти на масата и опря брадичка на събраните си пръсти. — Доктор Лаш, предполагам, че сте запознат с естеството на нашата услуга?

Лаш кимна. Малцина не бяха запознати — историята как „Едем“ само за няколко години се беше превърнала от изследователски проект на блестящия компютърен специалист Ричард Силвър в една от най-богатите корпорации в Америка беше любима тема на финансовите новини.

— В такъв случай едва ли ще се изненадате, ако ви кажа, че „Едем Инкорпорейтид“ фундаментално подобри живота на деветстотин двадесет и четири хиляди души, според последни данни.

— Не.

— Почти половин милион двойки, като всеки ден към тях се добавят хиляди. А с отварянето на филиалите ни в Бевърли Хилс, Чикаго и Маями драматично увеличихме района на услугата ни и броя на потенциалните кандидати.

Лаш отново кимна.

— Цената ни е висока — двайсет и пет хиляди долара за кандидат, но нямаме нито един случай някой да си поиска парите обратно.

— Така чувам.

— Добре. Важно е обаче да разберете и че услугата ни не приключва в деня, в който събираме двойката. Има задължителна сесия с някой от съветниците ни, която се провежда три месеца по-късно. А след шест месеца от двойките се иска да влязат в групи с други двойки на „Едем“. Внимателно следим клиентската си база — не само за тяхно добро, но и за да подобрим услугата си.

Леливелд се наведе леко напред, сякаш за да подчертае поверителността на това, което споделяше.

— Това, което ще ви разкрия, е конфиденциално и търговска тайна на „Едем“. В рекламния си материал говорим за откриване на идеалната половинка. За създаването на съвършения съюз между двама души. Компютърният ни интелект сравнява приблизително един милион променливи за всеки от клиентите ни в търсене на идеален партньор. Дотук разбирате ли?

— Да.

— Говоря много опростено. Алгоритмите на изкуствения интелект са резултат от продължаващата работа на Ричард Силвър, както и на безбройните часове, посветени на изучаването на поведенческите и психологическите фактори. Но, с две думи, нашите учени установиха конкретен праг на съответствие между променливите, при достигането на който двама кандидати могат да се определят като пасващи си. — Той се размърда в стола си. — Доктор Лаш, ако сравнявате тези милион фактори в една средностатистическа щастлива семейна двойка, какъв според вас ще е процентът на сходство между двамата партньори?

Лаш се замисли.

— Осемдесет, може би осемдесет и пет процента.

— Много добро предположение, но се боя, че е доста неточно. Нашите проучвания показват, че при средното щастливо американско семейство сходството е едва трийсет и пет процента.

Лаш поклати глава.

— Разбирате ли, хората са склонни да се съблазняват от повърхностни впечатления или външен вид, които след няколко години губят смисъла си. Съвременните услуги и така наречените сайтове за запознанства с техните груби показатели и опростени въпросници окуражават това. Ние, от друга страна, използваме хибриден компютър за откриването на идеални партньори — хора, при които са синхронизирани милион лични характеристики. — Той замълча за момент. — Няма да навлизам в подробности, представляващи фирмена тайна, но съществуват различни степени на съвършенство. Екипът ни е определил специфичен процент — ще спомена само, че е над деветдесет и пет — който гарантира идеално пасване.

— Разбирам.

— Простете за напомнянето, че информацията е конфиденциална, доктор Лаш, но е факт, че през трите години, откакто „Едем“ предлага тази услуга, идеалните съответствия са малко. Говоря за съответствия, при които всички сто процента от променливите между двама души съвпадат.

— Сто процента?

— Става въпрос за уникално съвършена двойка. Разбира се, не информираме клиентите си колко точно си пасват с половинките си. Но откакто съществува услугата ни, имаме шест такива статистически идеални съответствия. „Супердвойки“, както ги наричаме в кухнята.

До този момент гласът на Леливелд беше премерен и уверен, но сега в него се появи леко колебание. Добродушната усмивка си остана на лицето му, но в нея вече се долавяше и някаква тъга, почти болка.

— Казах ви, че следим всичките си клиенти след събирането им… Доктор Лаш, боя се, че няма приятен начин да го кажа. Миналата седмица една от нашите шест уникално съвършени двойки… — той се поколеба, после продължи: — … извърши двойно самоубийство.

— Самоубийство? — като ехо повтори Лаш.

Президентът направи справка с някакви бележки.

— Във Флагстаф, Аризона. Луис и Линдзи Торп. Подробностите са доста… необичайни. Оставили са бележка. — Той отново вдигна поглед. — Сега разбирате ли защо потърсихме вашите услуги?

Лаш още смилаше чутото.

— Няма да е зле да го кажете на глас.

— Вие сте психолог със специалност семейни взаимоотношения и по-точно отношения между съпрузи. Книгата ви „Сходство“ от миналата година беше забележително изследване в тази област.

— Иска ми се повече купувачи да мислеха същото.

— Критиката беше доста ентусиазирана. Както и да е, освен че си пасваха идеално, двамата Торп бяха интелигентни, способни, добре адаптирани и щастливи. Явно ги е сполетяла някаква трагедия след брака. Може би някакъв медицински проблем. Може да ги е напуснал близък. Или пък да е свързано с финансови проблеми. — Леливелд замълча за момент. — Искаме да знаем какво се е променило в динамиката на живота им и защо са стигнали до такова крайно действие. Ако по някаква малка случайност става дума за латентна психологическа тенденция, трябва да сме в течение, за да я имаме предвид в бъдеще.

— Разполагате с отличен екип професионалисти в областта на психологията и психиатрията, нали така? — попита Лаш. — Защо не използвате някой от тях?

— Поради две причини. Първо, искаме проблемът да бъде погледнат от външен човек. И второ, никой от хората ни няма препоръки като вашите.

— За какви препоръки говорите?

Леливелд се усмихна бащински.

— Имам предвид работата ви, преди да започнете частна практика. Съдебен психолог към ФБР, член на екипа „Поведенчески науки“ от Куонтико.

— Откъде научихте за това?

— Доктор Лаш, моля ви. Като бивш специален агент, несъмнено сте запазили неофициален достъп до места, хора и информация. Можете да проведете много дискретно подобно проучване. Ако ние започнем такова или поискаме официално помощ, ще има въпроси. Няма смисъл да тревожим без нужда клиентите си, били те бивши, сегашни или бъдещи.

Лаш се размърда на мястото си.

— Имаше причина да напусна Куонтико и да започна частна практика.

— В досието ви има вестникарска статия за трагедията. Много съжалявам. Затова не съм изненадан, че не сте готов да напуснете комфорта на сегашната си работа, дори временно. — Президентът отвори кожената папка и извади някакъв плик. — Което обяснява и приложената сума.

Лаш взе плика и го отвори. Вътре имаше чек за сто хиляди долара.

— Това би трябвало да покрие времето, пътните и останалите ви разходи. Ако имате нужда от още, уведомете ни. Не бързайте, доктор Лаш. Трябва да подходите към въпроса задълбочено и деликатно. Колкото повече знаем, толкова по-ефективна ще бъде услугата ни в бъдеще.

Президентът замълча за момент и продължи:

— Има и друга възможност, макар и малко вероятна. И тя е някой от двамата Торп да е бил нестабилен, да е имал психически проблеми, които по някакъв начин е успял да скрие при нашите тестове. Това е много, много малко вероятно, но ако не успеете да откриете отговор в живота им като семейство, може би ще трябва да потърсите в миналото им.

Леливелд затвори папката, показвайки, че това е всичко.

— Ед Маукли ще бъде основният ви контакт по време на разследването. Вече е приготвил някои неща като за начало. Разбира се, не можем да ви предоставим нашите досиета за двойката, но и без това едва ли ще представляват особен интерес за вас. Отговорът на загадката се намира в личния живот на Луис и Линдзи Торп.

Президентът пак замълча и за момент Лаш си помисли, че срещата е приключила. Но тогава Леливелд заговори отново. Този път гласът му бе по-тих, а усмивката беше изчезнала.

— Изпитваме много силни чувства към всичките си клиенти, доктор Лаш. Но ако трябва да съм честен, чувствата ни към съвършените ни двойки са най-силни. Всеки път, когато открием нова супердвойка, в компанията настъпва истинска буря, въпреки всичките ни усилия да не го показваме. Те са много рядко явление. Затова съм сигурен, че разбирате колко болезнена и тежка бе тази новина за мен — още повече че Торп бяха първата ни такава двойка. За щастие смъртта им не се раздуха от вестниците, така че новината беше спестена на служителите ни. Ще ви бъда благодарен за всяка светлина, която бихте могли да хвърлите върху случилото се с тях.

Когато Леливелд се изправи и протегна ръка, усмивката му се върна, но този път беше тъжна.