Линкълн Чайлд
Игра до смърт (19)

19.

На следващата сутрин, докато вървеше от гаража в Манхатън, Лаш спря пред магазинче за вестници, разположено на партера на огромен жилищен блок и потънало в сенките на околните сгради. Влезе вътре и погледът му бързо обходи заглавията на местната и националната преса — „Канзас Сити Стар“, „Далас Морнинг Нюз“ „Провидънс Джърнъл“, „Вашингтон Поуст“. Въздъхна с облекчение, когато не откри статия за двойните самоубийства на щастливо женените двойки. Излезе и зави надясно по Медисън авеню към сградата на „Едем“. „Сега знам как се е чувствал Луи Шестнайсети — помисли си той. — Да ставаш всяка сутрин под сянката на брадвата и да не знаеш дали това няма да е денят на върховното откровение.“

Макар да си оставаше уморен, сега се чувстваше малко по-добре относно снощната случка. Гранични случаи като Мери Инглиш бяха отлични лъжци и актьори по свой начин. Беше постъпил правилно. Трябваше да се оглежда за бъдещи знаци, че го следят. Просто за всеки случай.

Малко подрани, но Тара Стейпълтън вече го очакваше в лобито. Носеше тъмна пола и пуловер без абсолютно никакви бижута. Усмихна му се сдържано и размениха любезности за времето, но тя изглеждаше отнесена като предишния ден.

Докато го водеше покрай охраната и по един безличен коридор, Тара му обясни накратко най-добрите начини за влизане и излизане от вътрешната кула. Макар да имаше два входни портала на Пропускателен пункт I, сутрешният наплив на служители означаваше петминутно чакане. Тара говореше много малко, така че Лаш можеше да подслушва дискретно разговорите наоколо. Хората възбудено бъбреха за някакво вътрешно съобщение, пуснато неотдавна, в което се казваше, че броят на кандидатите се е увеличил с трийсет процента. Почти не се говореше за снощния мач и за задръствания по пътя. Беше точно както бе казал Маукли — тези хора обичаха работата си.

След като минаха пункта, Тара го отведе в кабинет, запазен за него на шестнайсетия етаж. Вратата нямаше ключ, а се отваряше след сканиране на гривната му. Кабинетът беше без прозорци, но приятно светъл и просторен, с бюро и маса, голяма празна библиотека и компютър, който също имаше скенер. Единственото друго нещо бе малко табло, вградено ниско в стената, което позволяваше достъп до вездесъщия канал за данни на вътрешната кула.

— Уредих да ви предоставят всички резултати за Торп и Уилнър — каза Тара. — Терминалът ви за данни ще заработи тази сутрин и ще ви покажа как да стигате до записите. Преди да влезете в системата, трябва да сканирате гривната си. Давам ви вътрешния и мобилния си номер, ако ви потрябвам. — Тя остави визитка на масата. — Ще дойда да ви взема по обед.

Лаш прибра визитката в джоба си.

— Благодаря. Някъде наблизо намира ли се кафе?

— Има служебно кафене надолу по коридора. Тоалетната е в същата посока. Нещо друго?

Лаш остави кожената си чанта на един от столовете.

— Бихте ли ми осигурили дъска за писане, моля?

— Ще наредя да ви пратят. — Тя кимна, обърна се грациозно и излезе.

За момент Лаш остана загледан в пространството, където беше стояла. После пъхна чантата си в едно чекмедже на бюрото и тръгна към кафенето. Там една величествена жена зад щанда радостно му направи огромно еспресо. Той го взе с благодарност, отпи и го намери за превъзходно.

Тъкмо се бе върнал в кабинета и се настаняваше удобно, когато някакъв служител почука на отворената врата.

— Доктор Лаш?

— Да?

Мъжът вкара с метална количка голяма черна кутия за папки.

— Това са документите, които поискахте. Когато приключите с преглеждането им, обадете се на номера върху кутиите и някой ще мине да ги прибере.

Лаш вдигна тежката кутия и я постави на масата. Беше запечатана с бяла лента, на която пишеше:

„СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО, ФИРМЕНА ТАЙНА — ДА НЕ СЕ ИЗНАСЯ ОТ «ЕДЕМ ИНКОРПОРЕЙТИД»“

Затвори вратата на кабинета, скъса лентата и вдигна капака. Вътре имаше четири големи папки класьори с име и номер:

ТОРП, ЛУИС А. 000451823

ТОРВАЛД, ЛИНДЗИ Е. 000462196

ШВАРЦ, КЕРЪН Л. 000527710

УИЛНЪР, ДЖОН Л. 000491003

Всеки класьор беше запечатан с бяла лента и надпис:

ПОВЕРИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ НА „ЕДЕМ“

САМО ЗА ВЪТРЕШНО ПОЛЗВАНЕ

НИВО НА ДОСТЪП L-3

БЕЛЕЖКА: РАЗПЕЧАТКА, НАЛИЧНИ СА ЦИФРОВИ МЕДИИ

ЗАЯВКА ЗА ПОЛЗВАНЕ АТ-4849

Лаш посегна към досието на Луис Торп, но се поколеба. Не, щеше да остави Луис за накрая. Отвори класьора на Линдзи Торп и го сложи на масата. От него се изсипа поток хартия, предимно тестове и формуляри с резултати, но също и дебел, подвързан със спирала пакет, който му се видя неразбираем:

КОДИРАНА СХЕМА

Бележка: Обобщение.

заглавна част

телефонна метрика — количествен анализ

период на съставяне: 27 авг. 02/09 сеп. 02

поток данни: номинален

хомогенизация: оптимална

местоположение на данните (твърдо): 2342400494234

сектор на първи достъп 3024-а

приложен алгоритъм за разпределяне

главен оператор: Павар, Гупта

заместник главен оператор: Корнголд, Стърлинг

инспектор по събиране на данни: Роуз, Лорънс

 

шестнайсетичен код

 

234B 3D32 5923 9F43 5032 5225 60D2 6522 6A1D 5934

59C9 322D 4034 25C5 2344 5982 3F40 2354 0C81 2119

2B92 C598 0423 58A0 8981 2099 0901 4309 5852 19B5

5931 0904 88F9 0123 550D 0492 4E90 0499 0982 1258

5AB8 293F 5014 0E94 4C0F 1039 0589 ЗE09 5915 03E1

2903 854A 4910 C252 3414 0539 932E 3210 54AA 4913

2234 590C 2340 0D82 7899 3981 777F 3291 0948 A972

4933 0D81 4802 29E1 0913 5A0B 1501 08D1 4848 9083

Приличаше на някакво кодирано обобщение на телефонните навици на Линдзи в периода на наблюдение. Тези данни така или иначе не го интересуваха. Лаш остави доклада настрани и взе тестовите формуляри. Бяха точно като онези, които бе положил преди няколко дни; видът им отново го изпълни с огорчение и обида. Отпи от еспресото и прелисти страниците, като гледаше малките черни кръгчета, прилежно запълнени от Линдзи Торп. Отговорите й като че ли попадаха в нормалните граници и една бърза справка с резултатите потвърди това. Погледът му се спря върху доклада на старшия оценяващ.

Линдзи Торвалд показва всички признаци на социално добре адаптирана, с нормален личностен профил. Външният й вид, настроението и поведението й по време на и между тестовете бяха в нормалните граници. Концентрацията на вниманието, говорната артикулация, схватливостта и вербалните умения попадат в рамките на горните 10 процента. Тестовете почти не показват повишено разпиляване или изкривяване, скалите на достоверност са високи във всяко отношение — кандидатът изглежда изключително откровен и открит. Тестовете с мастилени петна сочат творческо мислене и живо въображение със съвсем лек уклон към страшни образи. Личностният профил показва лека тенденция към интровертност, но изцяло в приемливите нива, особено като се вземат предвид силните показатели за самоувереност. Интелектът също е силен, особено в областите на вербалното схващане и паметта, математическите умения са по-слаби, но въпреки това общият резултат дава на кандидата КИ138 (модифициран WAIS-III).

Накратко, всички количествени показатели сочат, че г-ца Торвалд може да бъде отличен кандидат за „Едем“.

Д-р Р. Дж. Стедман,

21 август 2002 г.

В коридора се чу някакво движение и след малко в кабинета влезе друг служител с дъска за писане. Лаш му благодари и го изчака да излезе. После остави доклада и отново взе тестовите формуляри.

До обед беше прегледал резултатите на трима от кандидатите. Нямаше нищо подозрително, никакви признаци на зараждаща се патология. Показателите за депресия и индексите за самоубийство бяха изключително ниски. Той прибра листата в съответните класьори, изправи се, протегна се и тръгна към кафенето за още едно еспресо.

Върна се във временния си кабинет по-бавно, отколкото го беше напуснал. Оставаше само още едно досие — това на Луис Торп. Торп, който бе специализирал биология на безгръбначните и бе обичал да превежда поезията на Башо. Лаш беше прекарал няколко нощи в препрочитане на „Тесният път към вътрешността“, като се мъчеше да се постави на мястото на Луис, да почувства онова, което е чувствал той в стаите за тестване и в онази слънчева дневна във Флагстаф, където бе умрял пред очите на новороденото си дете.

Нетърпеливо — и в същото време малко предпазливо — Лаш счупи печата на четвъртия класьор.

Отне му по-малко от половин час да разбере, че онова, от което се беше страхувал, е истина. Резултатите от тестовете показваха, че Луис Торп е точно толкова нормален и адаптиран, колкото и останалите. Интелигентен, с богато въображение, амбициозен мъж с добро самочувствие. Без каквито и да било индикатори за депресия или склонност към самоубийство.

Лаш се облегна в стола си и остави доклада на старшия оценяващ да падне от ръцете му. Тестовете, до които се беше добрал след толкова тежка борба, изобщо не го доближаваха до отговора.

На вратата се почука. Лаш вдигна глава и видя Тара Стейпълтън, облегната на касата. Издълженото й, съсредоточено лице беше очертано от гъстата кестенява коса.

— Обяд? — предложи тя.

Лаш събра нещата на Луис Торп и ги прибра в класьора.

— Разбира се.

Вече чувстваше кафенето в края на коридора като стар познайник. Заведението бе светло, почти празнично и сега в него имаше повече хора. Нареди се на опашката на бюфета, взе си още едно еспресо и сандвич и тръгна след Тара към една свободна маса до стената. Тя си беше взела само чаша бульон и чай и Лаш видя как отваря пакетче изкуствен подсладител и го изсипва в напитката си. Тара продължаваше да мълчи сдържано, но точно в момента той нямаше нищо против — изобщо не искаше да отговаря на въпроси относно хода на разследването му.

— От колко време работите в „Едем“? — попита я накрая.

— От три години. Малко след основаването.

— И наистина ли е толкова страхотно, колкото твърди Маукли?

— Винаги е било такова.

Лаш зачака, докато тя бъркаше бульона си. Не беше сигурен какво означават думите й.

— Разкажете ми за Силвър.

— В смисъл?

— Ами, какво представлява? Изобщо не беше онова, което очаквах.

— Аз също.

— Значи да разбирам, че за първи път го виждате лично.

— Виждала съм го веднъж и преди, на първата годишнина от основаването. Той е много затворен човек. Никога не напуска апартамента си, доколкото е известно. Общува само по мобилен или по видеофон. Сам е горе. Само той и Лиза.

Лиза. Силвър също бе споменал това име, но тогава Лаш си помисли, че е някаква грешка на езика.

— Лиза?

— Компютърът. Творението на живота му, благодарение на което съществува „Едем“. Лиза е единствената му истинска любов. Малко иронично, като се има предвид какъв е бизнесът ни. Силвър общува с борда и служителите най-вече чрез Маукли.

Лаш са изненада.

— Маукли?

— Маукли е дясната му ръка.

Лаш забеляза, че някой го гледа от другия край на кафенето. Младежкото лице и рижавата коса му изглеждаха познати. После се сети — Питър Хапууд, оценителят, с когото Маукли го бе запознал в деня на сбирката на класа. Хапууд се усмихна и му махна.

Лаш му махна в отговор и отново насочи вниманието си към Тара. Тя още разбъркваше бульона си.

— Разкажете ми повече за Лиза.

— Хибриден суперкомпютър. Единствен по рода си в целия свят.

— Защо?

— Лиза е единственият голям компютър, изграден изцяло около ядро на изкуствен интелект.

— И как го е построил Силвър?

Тара отпи глътка чай.

— Носят се слухове. Или по-скоро истории. Не зная доколко са истина. Някои казват, че Силвър е имал самотно и травмиращо детство. Други твърдят, че бил гледан като писано яйце и на осемгодишна възраст решавал диференциални уравнения. Самият той никога не е споменавал за това. Със сигурност се знае обаче, че когато е постъпил в колеж, вече е бил един от пионерите в областта на ИИ. Истински гений. Дипломната му работа била за компютър, способен да се учи. Дал му самоличност, правил алгоритмите му за решаване на задачи все по-сложни и по-сложни. Накрая доказал, че компютър, способен да се учи сам, може да решава далеч по-сложни задачи от компютрите, програмирани ръчно. По-късно, за да финансира по-нататъшните си изследвания, предоставял процесорни цикли на Лиза на организации като Лабораторията за ракетни двигатели и проекта „Човешки геном“.

— А после му дошла голямата идея. „Едем“, с Лиза като изчислително ядро. Останалото, както се казва, е история. — Лаш отпи от кафето. — И какво е да се работи с Лиза?

Последва кратка пауза.

— Никога не се доближаваме до програмите на ядрото или до изкуствения интелект. Физически Лиза се намира горе и единствено Силвър има достъп до нея. Всички други — учени, техници, дори програмистите — използват фирмената мрежа и слоя абстрактни данни на Лиза.

— Кое на Лиза?

— Обвивка, която създава виртуални машини в паметта на компютъра.

Тара отново замълча и най-неочаквано стана.

— Съжалявам. Може ли да поговорим за това друг път? Трябва да вървя.

И без да каже нито дума повече, тя се обърна и излезе от кафенето.