Филипа Грегъри
Вещицата (31)

Глава 31

Хюго нахълта в стаята й малко след като тя бе заспала. Алис трепна и се събуди уплашено.

— Пожар ли има? — запита тя, изплувайки от съня.

Хюго се изсмя гласно. Беше пил до късно в залата; беше буен и възбуден. Смъкна завивките от Алис и я плесна игриво по задника.

— Чу ли новината? — запита той. — Бракът ми ще бъде анулиран. Ще ме венчаят за момиче, едва-що излязло от детската стая! А Стивън не може да изкопчи нищо смислено от старицата от Боус!

Алис сграбчи отново завивките и ги придърпа над раменете си.

— Знам всички новини — каза тя кисело. — Освен за старицата. Какво прави той с нея? Измъчва ли я?

— О, не — каза Хюго. — Той не е варварин. Тя е стара жена. Разпитва я и спори с нея по теологични въпроси. Но по всичко личи, че тя не отстъпва. Той беше в ужасно настроение след обяда. Разказа ми всичко на кана сладко вино. Спорели за трансубстант-трансубстант-транс… — Хюго се изкиска и се отказа от опитите си. — Дали нафората е хляб или месо — каза той вулгарно.

— Ще я пусне ли да си върви? — попита Алис. Седна в леглото. Хюго беше поруменял и весел. Той разкопча скъпия си жакет и го хвърли към стола. Дрехата падна на пода, а той разкопча колана, развърза тесните си панталони, смъкна ги и запрати всичко към купчината с дрехи. Тръгна към леглото й, с развяваща се риза.

— Помести се, момиче — каза доволно. — Тази нощ ще спя тук.

— Ще я пусне ли да си върви? — попито отново Алис. Хюго я хвана здраво през кръста и зарови глава в корема й.

— Коя, старицата ли? — попита той, като застана на колене, с разрошена коса. — О, не ме питай, Алис, знаеш какъв е Стивън. Иска да постъпи правилно в името на своя Бог, иска да направи това, което е правилно според неговия епископ, и иска да постъпи правилно спрямо всяка проста душа, иска да постъпи правилно и спрямо себе си. Ако открие, че тя е една невинна заблудена старица, ще я убеди да положи клетвата, ще я пусне да си отиде, а аз ще я изпратя през границата в Апълби, за да си спокойна, и с това ще се свърши.

Алис се отпусна назад и затвори очи.

— Ще се свърши — изрече тя меко.

— Защо не? — запита Хюго. — И какво значение има дали ще има една старица в повече, или не? До месец ние със Стивън ще отидем в Лондон да видим малката годеница. Баща ми сигурно вече оглупява от старост. Намерил ми е деветгодишно дете, ще бъдем сгодени само по име. — Хюго се засмя. — Не ме е грижа! — каза. Потупа я леко по корема. — Катрин е напусната, а ти — бременна с моето дете. Една нова съпруга може да дойде тук или да почака. Няма голямо значение. Стига да ме дариш със син, когото мога да направя свой наследник, а после — още един, докато замъкът се напълни с тях. Имам много време да се сдобия с деца, Алис. Има много време. Много време. Ще има изобилие от всичко — богатство, земя, и охолство за всички ни.

Алис го остави да я полюшва в такт с думите си и плъзна ръце около гърба му. Откри, че се усмихва.

— Няма да повярваш какви неприятности имах днес — каза тя. — Катрин беше в истерия, баща ти заплаши да ме изхвърли от замъка заради една необмислено изречена дума, поболях се от тревога за старата жена, а после Илайза ме изплаши до припадък с някаква ужасна история за призраци.

Хюго се изкиска и посегна под завивките, за да вдигне долната риза на Алис.

— Моя бедна любима — каза той. — Трябваше да излезеш с мен. Предполагаше се, че трябва да отида до имението Кодърстън, но по пътя видях такъв млад елен, че спрях и го подгоних. Той ни разиграва с часове, и ще повярваш ли, че не успях да го улуча с арбалета? Бях близо, но в очите ми се стичаше пот и не можех да виждам. Пропуснах го! Можех да го улуча право в сърцето, а виждах само размазано петно. Накрая Уилям го уби вместо мен. Бях бесен! Ще го имаш за обяд другата седмица.

Той проникна в нея с лек тласък и издаде стон на удоволствие.

— Радвай се! — възкликна, като се движеше внимателно вътре в нея. — Ще се отървем от Катрин и тя може да прави каквото й е угодно. Баща ми си е наумил да ме жени отново, не може да мисли за нищо друго. Твоята старица не отстъпва пред Стивън и няма нужда нито от твоята помощ, нито от моята, а тези призраци могат да вдъхват ужас само на малки момичета, Алис, не и на жена, не и на мъдра жена като теб.

Той въздъхна, и Алис почувства как ръката му настоятелно милва гърдите й. Разтвори по-широко крака.

— Доволна ли си, малка Алис? — прошепна той. Започна да се движи по-настойчиво, мислейки само за собственото си удоволствие.

— Добре съм — каза Алис. Умът й се луташе между страховете и победите от изминалия ден, докато тялото й се движеше покорно под Хюго. Тя се усмихна и го остави да прави каквото пожелае.

— О, да — каза Хюго.

А после и двамата притихнаха.

* * *

— Алис — каза Хюго настойчиво. — Алис!

Тя се събуди веднага. Лунната светлина струеше през тесния прозорец и очертаваше сребриста лента върху жълто-зелената покривка на леглото.

— Какво? — запита тя: собственият й ужас се надигна, когато долови страха в гласа му.

Лицето на Хюго беше бяло.

— Майко Божия — каза той. — Сън! Сънувах такъв сън! Кажи ми, че съм буден и това са били глупости!

Чаршафите бяха мокри от потта му. На лунната светлина Алис видя косата му, полепнала на влажни кичури по лъсналото му лице. Очите му бяха широко отворени, като на човек в треска.

— Кукли ли сънува? — извика Алис непредпазливо. — Малки кукли, идващи към замъка?

— Не! — каза Хюго. Протегна ръце. Те се тресяха. — Майко Божия! Сънувах, че пръстите ми са се вдървили. Сънувах, че ноктите ми ги няма. Сънувах, че върховете на пръстите ми са изчезнали. Пръстите ми бяха окапали, сякаш имах проказа. Имах само някакви ужасяващи чуканчета!

Алис побеля като платно.

— Какъв сън! — възкликна тя неспокойно. — Но сега си буден, Хюго. Не се страхувай.

Той обви ръце около нея и зарови лице в топлата кожа на шията й.

— Боже мили, страхувах се! — каза. — Върховете на пръстите ми, Алис, се бяха стопили. Разтопени като восък!

Алис лежеше съвсем неподвижно, обвила ръце около него, и го чувстваше как трепери.

— Тихо — каза тя, сякаш говореше на малко дете — Шшт, Хюго, любов моя, скъпи мой. Тихо, сега си в безопасност.

След малко той спря да трепери и остана да лежи тихо в прегръдките й.

— Господи! Какви ужаси! — възкликна. Изсмя се леко, за да демонстрира смелост. — Като че ли съм някакво пеленаче! — допълни смутено.

Алис, която лежеше като повалена статуя на лунната светлина, и чувстваше корема си леденостуден, поклати глава.

— Не — каза тя. — Аз също имам своите кошмари. Заспивай сега, Хюго.

Той се нагласи като дете, с глава на рамото й, прострял едната си ръка напряко на тялото й, и каза тихо:

— Ужасен сън!

Алис вдигна ръка и започна да го гали по главата, по влажните, сплъстени къдрици.

— Пищях като бебе — каза той с тих кикот.

Алис го привлече още по-плътно до себе си. Скоро той дишаше равномерно, страховете го бяха напуснали. Алис легна до него и се замисли отново за всички ужаси, които летяха към замъка като завръщащи се гълъби, насочили към тях мънистените си, будни очи.

Ръката на Хюго, преметната през корема й, беше твърде тежка. Тя повдигна дланта му, за да се освободи от тежестта, а после спря. В тъмнината не можеше да вижда добре, но погали връхчетата на пръстите му със своите. Ноктите бяха къси, със сигурност бяха по-къси от преди. Тя притегли ръката му в лунната светлина, за да вижда по-добре. Със сигурност върховете на пръстите му бяха по-тъпи, а ноктите бяха по-къси и по-квадратни отгоре, сякаш бяха изтрити.

Алис изстена леко от ужас, измъкна се от леглото и отиде с тихи стъпки до огъня, пъхна една борина в червената жарава и запали свещ. Върна се до леглото: потрепващият пламък хвърляше огромни сенки навсякъде около нея. Вървеше бавно: не искаше да узнае истината. Помисли си за малката кукла с изображението на Хюго, която беше оформила толкова решително и гневно преди толкова много месеци, когато не беше искала нищо друго, освен той да я остави на мира. Беше загладила устата му и му бе наредила да не я зове. Беше изтрила върховете на пръстите му и му беше повелила да не я усеща. Беше изстъргала ушите му и му бе заповядала да не я чува. Беше издраскала очните му ябълки и му бе наредила да бъде сляп за нея. А сега Хюго беше сънувал, че пръстите на ръцете му се топят, и вече беше пропуснал целта с изстрела си.

Тя седна на леглото и остави поставката със свещта на масата наблизо. Не си направи труд да прикрие светлината. Изпитваше увереност, дълбока и студена като смъртта, че светлината нямаше да го събуди; той нямаше да може да види блясъка й през затворените си клепачи. Тя взе ръката му и я приближи до свещта, за да може да види ясно онова, което се боеше да види.

Върховете на пръстите му бяха тъпи, сякаш скъсени. Дългите, силни ръце на Хюго сега бяха по-къси, последната става на всеки пръст беше неестествено закърняла. Ноктите му свършваха рязко, квадратни, сякаш грубо изпилени; отрязани по-ниско от краищата на пръстите му. Алис потръпна. Ръката на Хюго изглеждаше така, сякаш някой бе подрязал с градинарска ножица връхчето на всеки пръст, окастряйки ноктите, подрязвайки грубо закръглените възглавнички.

Преобърна ръката му и я погледна, сякаш искаше да гадае по дланта му. Връхчетата на пръстите му бяха гладки като кожата на усмихнатото му, спящо лице. По тях нямаше линии. Бяха изтрити. На връхчето на всеки пръст нямаше нищо, никакъв белег, само гладка, розова кожа, пръстите бяха квадратни като на зле моделирана статуя. Алис издаде лека въздишка, подобна на стон, и остана да седи за миг с обезобразената му ръка в скута си.

Надвеси се напред и вдигна свещта високо, за да погледне ушите му. Вече бяха мънички, като ушите на дете. Само дългата къдрава коса на Хюго и шапките, които той винаги носеше, й бяха попречили да види това преди. Погледна устните му. Резките очертания на горната му устна сега бяха размазани. Привлекателната й, създадена за целувки извивка и издадената напред, нацупена долна устна се бяха стопили. Само тъмната сянка на наболата брада по челюстта му бележеше къде би трябвало да започват устните му. Светлината потрепна, когато свещта се разтресе в ръцете на Алис. Тя импулсивно се наведе над него и леко го разтърси.

— Отвори си очите, Хюго! — изрече тя меко. — Отвори очи за миг!

Той се изтърколи, за да се освободи от докосването й, промърморвайки нещо насън, но когато тя го разтърси отново, клепачите му потрепнаха и се отвориха, макар че той още сънуваше. В мига, преди да ги затвори пак и да потъне отново в сън, Алис надникна внимателно в тях. Напряко на всяка от тъмните зеници имаше мъничка облачно сива следа, сякаш някой беше прокарал нокът по очните му ябълки.

Алис го остави да спи и внимателно сложи поставката със свещта на масата до леглото. Плъзна се в леглото до него, подпря възглавниците на тежката, резбована горна табла на леглото и седна с изправен гръб, в очакване на зората. Беше й студено, но не понечи да притегли завивките около раменете си или да се сгуши до успокояващата топлина на спящия Хюго. Седеше изправена в пищното си легло, с младия лорд до нея, преметнал любящо ръка през тялото й, и чакаше зората на новия ден, а лицето й бе така мрачно и тревожно, както бе изглеждало лицето на майката, която бе предала, на Морах, през всичките години на детството на Алис, когато магията не можеше да гарантира безопасността им.

* * *

На сутринта Хюго бързаше да потегли на лов. Стивън му беше довел нов кон и той искаше да го изпробва. Денят беше слънчев и по-късно щеше да е твърде горещо за усилна езда. Освен това, трябваше да се прибере рано за заседанието на съда следобед. Почти не забеляза колко бледа бе Алис, когато се събуди.

— Добре ли си? — попита той, спирайки за миг на вратата само по риза. — Добре ли си, Алис?

Тя примигна към него: сините й очи бяха напрегнати и зачервени от дългата безсънна нощ.

— Сънувах — каза тя. — Лоши сънища.

— Бога ми, аз също! — каза Хюго, припомняйки си. — Сънувах, че пръстите ми ги няма. Че са окапали като на прокажен. Господи! Какъв ужас!

Алис се опита да наподоби облекчената му усмивка, но не можа.

— Покажи ми пръстите си — каза тя. — Покажи ми ги.

Хюго се засмя.

— Беше само сън, скъпа. Виж!

Той влезе обратно в стаята и протегна дясната си ръка към Алис, за да я огледа. На ярката утринна светлина тя погледна опакото на дланта му. Ноктите бяха съвършени, гладки и здрави. Пръстите му бяха дълги и съразмерни.

Алис издаде лек, потиснат стон на облекчение и обърна ръката му. На всеки пръст имаше съвършено извити линии; ноктите му бяха здрави.

— И двамата сме такива деца! — възкликна Хюго. Наведе се и я целуна бързо по бузата. — Пусни ме, Алис! Отивам на лов!

— Ушите ти добре ли са? — запита настоятелно тя, когато той се отправи към вратата.

Той се обърна и й се ухили, безпомощен като дете.

— Да! Да! Всяка част от тялото ми е добре, а някои са дори във великолепно състояние! Сега може ли да си вървя?

Алис се засмя неволно, стана й по-леко на сърцето въпреки страха.

— Върви тогава! — каза тя.

Вратата се затръшна и той си отиде. Алис дръпна нагоре завивките и се плъзна на топлото място, където беше лежало тялото му. Сви рамене, за да пропъди нощните си страхове.

— Няма да мисля за това — каза си тя, докато очите й се затваряха. — Няма да мисля за това.

* * *

Вратата на Катрин беше отворена, когато жените влязоха в галерията тази сутрин. Тя се беше проснала напряко на леглото, разтворила вратата широко, и ги чакаше.

— Ще закусвам тук! — изкрещя тя. — Ти, Рут, ми донеси хляб и ейл. Ще хапна печено говеждо, или еленово месо, и козе сирене. Снощи не ядох и сега съм гладна. Донеси ми закуската веднага.

Илайза стрелна Алис с бърза, непочтителна усмивка.

— Пияна е! — прошепна тя. — Мили боже, ами сега!

Алис се приближи до вратата. До леглото на Катрин беше каната, която държаха в шкафа в галерията: тя се беше търкулнала на една страна, оставяйки следа от червени капки по дъските на пода.

— Откъде взе вино, Катрин? — попита Алис.

Лицето на Катрин беше пламнало и зачервено, косата — разчорлена, очите й блестяха възбудено.

— Слязох в залата призори! — каза тя тържествуващо. — Мога да се обслужвам, когато трябва, знаеш ли. Не съм някое бледо и хилаво дете, което могат да измъчват. С години бях господарката тук, лейди Катрин. Сритах един паж да се събуди, и той ми донесе храна и вино. Оттогава пия.

Жените се суетяха стреснато зад Алис.

— На долния етаж по нощна риза — изрече меко Рут. — О, Божичко!

Алис прикри една усмивка.

— Пияна си — каза тя рязко на Катрин. — По-добре да хапнеш малко хляб, а после да поспиш. По-късно ще ти е доста зле.

Катрин поклати глава и посочи властно към прозореца си.

— Аз давам заповедите тук, Алис. Все още не съм почнала да отглеждам прасета и крави край тресавището. Още не съм напусната и опозорена заради теб и онова, което носиш в корема си — каквото и да е то! Върви и ми донеси още вино. Искам кларет — това е добро вино през деня. А със закуската ще пия ейл! А после поръчай да ми донесат вана. Ще се изкъпя и ще си облека роклята в розово и кремаво. Освен това днес ще се храня в залата.

Алис чу кикота, който Илайза заглуши, прикривайки устата си с длан. Обърна се.

— Невъзможна е — каза на жените. — Една от вас да седне при нея. Ще трябва да направим каквото иска. Много скоро ще изпадне в несвяст от пиенето.

— Не може да слезе така на обяд — каза Рут, шокирана.

Алис поклати глава.

— Ще започне да повръща много преди обяд, ако е пила цяла нощ.

— Закуската ми! — кресна заповеднически Катрин, с властния тон на много пиян човек. — Веднага, момиче!

Никой не беше наричал Алис „момиче“ от много месеци. Алис се усмихна иронично и кимна към Катрин.

— Веднага — каза с престорено покорство. Затвори тежката резбована врата и посочи Рут, а после — Мери.

— Донеси й закуската, каквото поиска. Няма значение, след няколко минути ще го повърне. А ти, Мери, иди в кухнята, кажи да сложат да се топли вода, и нареди да й приготвят вана.

Двете кимнаха. Алис отведе останалите долу да закусят, и зачака в преддверието старият лорд и Дейвид да слязат по стълбите от кръглата кула.

— Добро утро, Алис — каза старият лорд.

Алис пристъпи напред и му целуна ръка.

Дейвид отвори вратата пред двамата и те влязоха в залата заедно.

В замъка закуската минаваше без особена церемониалност. В ранните часове на деня имаше прекалено много работа, за да се бавят много. От кухнята изпращаха непрекъснат поток от храна — блюда с хляб, сирене и студен бекон за по четирима души. Из залата обикаляха прислужнички и прислужници, които поднасяха ейл и гореща вода. Хората влизаха и излизаха, с бърз поклон към високата маса, когато някой от лордовете беше седнал там и се хранеше.

Хюго отдавна беше тръгнал — бе излязъл на лов със Стивън. Повечето войници вече се бяха нахранили и бяха заели постовете си още на развиделяване. Алис седеше до лорда и заедно с него ядеше от най-хубавия хляб и отпиваше от малка чаша гореща вода с поръсена в нея лайка.

— Каква е отварата? — попита старият лорд.

— Лайка — каза Алис. — За спокойствие.

Лордът изсумтя развеселено.

— Спокойствието е за гроба — каза той. — Бих предпочел паника всеки ден. Това ми подсказва, че съм още жив.

— Тогава е трябвало да се родите жена — каза Алис.

Той се изкикоти.

— Боже опази! — възкликна. — Какво те мъчи, малка Алис?

— Катрин — каза Алис. — Добрала се е до някакво вино през нощта и тази сутрин още буйства. Смята да дойде на обяд, издокарана в най-хубавите си дрехи, и да спечели отново привързаността ви.

Старият лорд плесна с длан по масата и се разсмя гръмогласно. Мъжете, които закусваха на близките маси, усмихнато вдигнаха погледи, а един извика:

— Споделете шегата, милорд!

Лорд Хю поклати глава, с просълзени от смях очи.

— Женски неприятности! Женски неприятности! — провикна се в отговор. Всички мъже се усмихнаха и кимнаха.

— И така! — каза той, когато успя да си поеме дъх. — Кога мога да очаквам това прелъстяване?

Алис прехапа устни от вътрешната страна, за да сдържи раздразнението си, и отпи от отварата.

— Тя ще слезе на обяд, освен ако някой не й попречи, ще направи сцена и ще посрами себе си и вас — каза тя. — Предполагам, че ако избълва повръщано по вас и по младия лорд, няма да е особено весело. Ние в галерията не можем да я спрем. Не можем да заповядаме на слугите да не й дават вино. Тя ще постигне своето, освен ако вие не дадете заповед.

Лорд Хю още се кискаше.

— О, за Бога, Алис, не ме занимавай с тези глупави женски проблеми — каза той добросърдечно — Дай й вино и капни в чашата отвара от някоя от твоите сънотворни билки. Приспи я за няколко часа, а когато се събуди трезва и отпаднала, ще си е научила урока. След няколко дни ще приготвя книжата, тя ще може да ги подпише и да напусне замъка завинаги.

— След няколко дни? — поиска да се увери Алис.

Лорд Хю кимна.

— Да. Така че можеш да пиеш за закуска ейл, а не отвара от някакви треви, скъпа. — Той се изкиска отново. — Спокойствие. О, господи!

Алис се усмихна слабо и начупи малко хляб върху сребърното си блюдо.

— Хюго ми каза, че сте избрали младото момиче, което ще му бъде съпруга — каза тя. — Малкото деветгодишно момиче, така ли?

Лорд Хю кимна.

— Това е най-добрият избор — каза той. — Колебаех се. Искаше ми се да видя бърза сватба, да споделят легло, и да чакам скорошно раждане, но близките на това момиче са точно хората, с които имаме нужда да се сродим. А самата тя е от плодовит род. Майка й е родила четиринайсет деца, десет от тях — синове, преди да умре. И е родила всичките, преди да навърши двайсет и пет години!

— Жена с късмет, наистина — каза Алис саркастично.

Лорд Хю не чу.

— Момичето ще дойде да живее тук, и можем да го възпитаме както пожелаем — каза той. — Ако се съгласиш да бъдеш мила с нея, Алис, можеш да останеш до нея и да й служиш. Тя не е глупачка. От седемгодишна е на служба във фамилията Хауард и в двора. Мисля, че на дванайсет вече ще става за леглото. Може и да дочакам да видя сина й.

— А моят син? — настоя Алис.

— Ще го взема веднага щом се роди — каза старият лорд. — Не се тревожи, Алис. Ако е силно и здраво дете, той ще бъде мой наследник, а ти можеш да останеш докато тя позволи и докато желаем ние. Всъщност, това е добър изход за теб. Късметът те следва като сянка, нали?

— Като сянка — съгласи се Алис. Гласът й беше нисък и тих. Лорд Хю едва я чуваше. — Късметът ми ме следва като сянка — каза тя.

Той побутна встрани чинията си, един паж дойде със сребърен леген и кана и му поля да си измие ръцете. Друг се приближи с бродирана ленена кърпа и той подсуши ръцете си.

— Ще обядваме рано — напомни той на Алис. — Днес следобед съдът пак ще заседава. Тази сутрин ще си почина. Изтощават ме с всички тези откраднати прасета и изчезнали кошери. А освен това, законът се променя с всеки новопристигнал пратеник. По-добре беше едно време, когато правех, каквото си пожелаех.

— А старицата? — попита Алис.

Лорд Хю се обърна, преди да излезе.

— Не знам — каза той. — Отец Стивън отново разговаряше с нея снощи след вечеря. А тази сутрин излезе на езда с Хюго. Може и да не я съдят, Алис. Отец Стивън ще реши дали тя трябва да отговаря по някакво обвинение. — Той се ухили. — Ако се съди по онова, което разказа снощи на вечеря, доста го е разигравала. Начетена е колкото него, и когато я обвинил на латински, тя се защитила на гръцки, та му било трудно да следва мисълта й. Току-виж се наложило да водя процеса срещу нея на староеврейски, та да няма недоразумения!

— Дали ще я освободи? — попита Алис.

Старият лорд сви рамене.

— Може би — каза той. Дяволито пламъче блесна в очите му. — Искаш ли да се явиш пред съда като нейна защитница? — попита той. — Нейната начетеност и твоят бърз ум могат да свършат добра работа, Алис. Да кажа ли на Стивън, че ще говориш от нейно име? Желаеш ли да застанеш пред всички ни, за да защитаваш една папистка и изменница, без значение какво ще ти струва това?

Тъмните му очи обхождаха лицето й, усмивката му беше жестока.

Алис наведе глава.

— Не, не — каза тя припряно. — Не, тя не означава нищо за мен. Отец Стивън ще я съди. Не мога да се замесвам в това. Имам твърде много работа, а трябва да щадя и здравето си. Не мога да се обременявам и с това.

Лорд Хю й хвърли злобна усмивка.

— Разбира се, Алис — каза той. — Остави това на нас, мъжете. Ще ти съобщя, ако ни потрябва отвара от лайка.

Той излезе бързо през вратата: широката му дреха се развяваше. Алис го чу да се смее, докато се качваше по стълбите към кръглата кула. Тя допи мълчаливо отварата, а после поведе жените обратно към галерията.

Катрин пееше с пълно гърло. Чуха я още от стълбите. Илайза избухна в смях, когато отвориха вратата и видяха Катрин, седнала в стария си стол пред огъня в галерията, с кана ейл в едната ръка и чаша в другата.

Тя засия, когато ги видя.

— Моите помощнички! — възкликна тя. — Моите компаньонки!

— Трябва да си лягаш — каза Алис, като пристъпи напред. — Ще ти прилошее от всичкото това пиене, Катрин.

Катрин размаха каната.

— И тръгна Робин да се весели —

в гората, сред зелените листа;

със своята прекрасна Мариан…

— Това е нетърпимо — каза Алис през зъби.

— Искам си ваната сега — нареди рязко Катрин.

Алис погледна към Мери.

— Носят я — каза тя, като направи реверанс. — Но тя искаше да сипете вътре от вашите билки и масла, милейди.

— Като миналия път — каза Катрин с пиянско въодушевление. — Когато ме окъпа в благоуханни цветя и ме натри с масла, а Хюго дойде и облада и двете ни. — Всички жени ахнаха. — Когато беше толкова хубаво, Алис. Когато лежеше върху мен и ближеше гърдите ми, и пъхаше пръсти в мен. Ето така.

Алис стрелна жените с бърз, предупредителен поглед. Лицето на Илайза беше поаленяло от потиснат смях. Рут беше побеляла от потрес и се кръстеше.

— Донесете ваната — каза Алис на Мери. — Ще й сложим билки вътре.

Жените стояха мълчаливо, на устните им напираха неизречени клюки, докато слугите внесоха тежката дървена вана, застлаха я с ленени чаршафи, а после започнаха да изливат вътре ведро след ведро с гореща вода. Алис донесе ментово масло от раклата си, като се надяваше, че то ще изпоти Катрин и заедно с потта ще изкара и виното, просмукало се в кръвта й. Катрин зяпаше безизразно огъня и не забелязваше любопитните погледи на слугите, докато те влизаха и излизаха с горещата вода.

— Той ще се върне при мен — каза Катрин внезапно. — Може да ме има, може да има и Алис. Кой мъж би могъл да устои? Имам земите от зестрата си, а Алис очаква дете. Ще приема детето. Кой мъж би могъл да иска повече?

Алис сграбчи Катрин под лакътя и кимна на Марджъри да я подкрепи от другата страна.

— Тихо, Катрин — каза тя предупредително, докато се клатушкаха към стаята, в която ваната вдигаше пара и ухаеше пред пламтящия огън. — Тихо. Ще се посрамиш с тези приказки.

— Ще те приема — каза Катрин, като гледаше Алис. — Ще те обичам като сестра и всички можем да живеем тук заедно. Защо не? Ние сме господарите. Можем да живеем, както ни е угодно. А Хюго ще бъде щастлив с нас двете.

— Тихо — повтори Алис. Мозъкът й работеше бързо. Хюго можеше наистина да приеме живот, в който средствата да идват от зестрата на Катрин, а да бъдат наследени от децата на Алис. Династическите амбиции, свързани с новата млада съпруга, бяха на баща му — баща му беше онзи, който вечно се занимаваше с интриги и кроежи. Хюго искаше място в кралския двор, искаше пари за пътуванията и начинанията си, искаше да изследва минни галерии и да добива варовик в каменни кариери, но ако Катрин и Алис можеха да сключат примирие и Алис му родеше син, той можеше да се откаже от търсенето на нова съпруга.

— Вече е късно — каза Алис замислено. — Старият лорд е твърдо решен.

Катрин още беше мъртво пияна. Залитна, докато Мери развързваше долната й дреха и я изхлузваше през главата й. Бяха нужни усилията и на трите, за да я вкарат благополучно във ваната. Тя седна на ниското столче във ваната и облегна глава на покритата с лен стена.

— Ти можеш да го накараш да размисли — каза тя. Заваляше думите, а клепачите й се затваряха. — Можеш да го убедиш. Налице са моята зестра и твоето дете. Той иска тези неща.

Алис запретна ръкави нагоре и грубо започна да търка раменете и мърлявия врат на Катрин. Гънките тлъстина висяха отпуснато около тялото й сега, когато бебето вече го нямаше.

— Или ако старият лорд умре… — предположи Катрин. Гласът й беше прекалено висок, за да е безопасно. Марджъри, застанала на прозореца, я чу. Илайза, която чакаше до вратата, я чу. Мери, която проветряваше долната й дреха пред огъня, се обърна бързо и се втренчи в Катрин, която се изтягаше във ваната, ленива, покварена.

— Не говори такива неща! — възкликна рязко Алис. — Негова светлост е добре и ще живее още много години, дай боже.

Катрин отвори пиянски блуждаещите си очи и се усмихна на Алис.

— Въпреки това е вярно — каза тя. — Хюго никога не би имал воля да ме напусне. Хюго обича да получава насладите си веднага. Никога не би чакал една деветгодишна съпруга. Това не са негови планове и кроежи. Ако старият лорд вече го няма, бихме могли да живеем добре, ние тримата.

— Тихо — каза отново Алис. Вярно беше. Ако старият лорд умреше и Хюго станеше наследник, то Катрин щеше да остане господарка на замъка само на думи, а положението на Алис щеше да бъде утвърдено. Хюго не притежаваше нито нужната енергия, нито уменията, за да се освободи от Катрин и да уговори нов брак. Освен това, той обичаше удобствата и лесния, охолен живот. Катрин като господарка на замъка и Алис като негова любовница — това беше идеалното съчетание за Хюго, което му осигуряваше едновременно богатство и чувствена наслада.

— Още гореща вода — каза Катрин. — Ще лежа във ваната и ще пия още вино.

Щом чу това, Илайза се изкикоти презрително, но един остър поглед от страна на Алис я накара да излезе от стаята.

— Донеси й още гореща вода и чаша разредено вино — нареди Алис. — Отивам си в стаята. Тук е прекалено горещо за мен. — Тя се обърна към Катрин: — След банята трябва да легнеш и да се наспиш — каза тя твърдо. — Можеш да си облечеш розовата рокля, след като си починеш. Ще се погрижа да те събудят навреме за обяд, но сега трябва да поспиш.

Катрин вече се унасяше в дрямка. Едрите й черти, размазани и неясни в благоуханната пара, бяха омекнали от сънливост.

— Добре, Алис — каза тя сговорчиво. — Но ще дойдеш ли да ме галиш? Ще дойде ли Хюго да те възседне, докато гледам? Както правехме преди?

В стаята се възцари пълно мълчание.

— Сънуваш — каза Алис грубо. — Непристойни сънища, Катрин. Телесните ти течности са твърде разгорещени. Банята те е разгорещила прекалено много. Трябва да си починеш.

Тя се обърна и излезе бързо от стаята, преди останалите да успеят да видят виновното й лице. Докато затваряше вратата на стаята си, чу тих възмутен писък и нестройния шепот на гласове до големия еркерен прозорец в галерията. Жените излизаха тичешком от стаята на Катрин, за да започнат да повтарят думите й.

Алис отиде до тесния прозорец и погледна навън. Отвъд моста белият път се лъкатушеше около хълма, а после се насочваше право като римско копие през пустошта. Нивите край реката имаха прашен жълто-зелен цвят. Сеното беше окосено, царевицата беше порасла. Мятаха сеното на дълги откоси, за да се изсуши, щяха да съберат и сламата този месец. В по-високо разположените поля отвъд реката имаше крави, които пощипваха ниските стръкчета трева, останали след косенето. Зад тях се ширеше сиво-зелената пустош с пръснати из нея малобройни овце. Пиренът цъфтеше и някой пътник, прекосяващ пустите земи, щеше да е принуден да гази през високи до бедрата туфи от пурпурни цветчета, да върви цял ден сред облак от сладък цветен прашец. Речните бродове щяха да са сухи: когато вървеше на север, човек можеше да преминава едно дере след друго — коритата на Грета, Лун, Кодърстън — без нито веднъж да си намокри краката и без да намери капчица чиста вода за пиене.

Алис погледна тънката следа на белия път и се запита къде ли бяха нейните малки кукли сега, дали все още вървяха уморено към замъка, дали все още оставяха тънка диря от восъчна слуз зад себе си, навсякъде, където минеха малките им крачета. Сигурно напредваха бавно по прашния път, отскачайки настрана в тревата край пътя, страхувайки се от колелата на каруци, от тежки крака и опасния тропот на конски копита. Куклата, която изобразяваше стария лорд, сигурно се олюляваше, куклата, представляваща пометналата жена, щеше да оставя след себе си диря от слуз, а куклата на Хюго щеше да залита сляпо, протягайки пред тялото си безчувствени ръце с притъпени пръсти.

В топлия ветрец, повяващ през прозореца, Алис потръпна: беше й толкова студено, сякаш беше затворена във влажна пещера, в която се надигаше прииждаща вода.

Ято гълъби кръжаха и се обръщаха на слънчевата светлина, с ярко проблясващи, позлатени пера, движейки се ведно. Литнаха като сноп стрели право към застаналата на прозореца Алис, а после, в последния миг, се обърнаха кръгом и кацнаха далече от погледа й, върху кръглата кула, където техният гледач щеше да ги настани в кафезите им и да свали писмата от черешовочервените им крака. Алис потръпна и се отдръпна от прозореца, легна на леглото си и се взря нагоре, към пищната златистозелена бродерия на балдахина над главата си.

Сигурно беше задрямала. Събуди я блъскане по вратата й и висок, уплашен писък, шум от тичащи крака, някой я викаше по име с глас, изострен от ужас. Алис скочи от леглото и разтвори рязко вратата си, още преди да се разсъни.

— Пожар ли има? — запита тя тревожно. После се олюля и се облегна на вратата. — Какво става?

— Лейди Катрин! — каза Илайза. Хвана Алис за раменете и я разтърси, за да я събуди. — Лейди Катрин. Удавила се е! Удавила се е! Ела веднага!

Алис се препъна, но Илайза я повлече напред, през галерията, до стаята на Катрин. Алис, все още замаяна, плъзна поглед по лицата около себе си, очаквайки да види Морах, с подгизнали дрехи, с буйна бяла коса, мокра от речната вода, да казва, сияеща от гордост: „Аз я спасих!“

— Събуди се! — каза Илайза. Грубо побутна Алис към вратата на Катрин. В галерията се бяха стълпили много хора — войници и слуги: всички се щураха безпомощно и подвикваха един през друг:

— Стоплете я!

— Доведете отец Стивън!

— Сложете я в леглото!

— Дайте й уиски!

— Изгорете конски косъм!

Алис, побутвана от Илайза, си проправи със сила път в стаята на Катрин, и отстъпи назад, когато видя ваната.

Катрин беше синя. Изцъкленото й, безизразно лице и отпуснатото й тяло бяха целите покрити с петна, сини като вените й. Сини нокти на ръцете, сини стъпала, сини устни, синьо-бяло лице.

Някой я беше повдигнал от водата във ваната, а после я беше оставил да се хлъзне отново вътре, така че главата й се беше килнала назад върху ръба на ваната, отпусната безжизнено като на кукла. Приличаше на ужасяваща пародия на онази изпълнена с чувственост Катрин, която беше крещяла за вино и още вода. Жена, която се беше отдала на егоистични удоволствия, а сега беше застигната от смъртта.

— Как се случи това? — попита Алис. Гласът й беше още дрезгав от съня. Тя се прокашля, за да го проясни.

— Оставихме я сама — каза Илайза. Алис долови скръбта и вината в резкия й тон. — Тя искаше да бъде сама, и ние затворихме вратата и я оставихме. Бог знае какво съм си мислила. Знаех, че е пияна. Но тя се беше разтъжила от пиенето, отпрати ни и ние излязохме. Оставихме я.

— Падна ли? — попита Алис.

— Щях да чуя, ако беше паднала — каза Рут остро. Лицето й беше почти толкова бледо, ковкото на безжизнената Катрин. — Ослушвах се да чуя, ако ни повика. Не съм клюкарствала за грехове и похот. Ако беше паднала, щях да чуя. Не чух нищо. Нищо. — Млъкна рязко, извърна лице, допряла кърпичка до очите си, и изхълца. — Нищо — повтори тя.

— Беше пияна — каза мистрес Алингам. — Мисля, че просто се е хлъзнала под водата и не е могла да се измъкне.

— Нищо ли не можеш да направиш? — запита Илайза. — Да отвориш някоя вена, да й пуснеш кръв? Каквото и да било!

Алис поклати глава.

— Нищо — каза тя бавно. — В тялото на Катрин вече не пулсира кръв. Мъртва е.

Тя се дръпна назад.

— Затворете вратата. Изведете тези хора оттук — каза тя. — Повикайте някой да покрие голотата й и я извадете от ваната. Ще трябва да съобщим на стария лорд и на Хюго. Те не бива да я виждат така.

Сред тълпата в галерията настъпи раздвижване, докато хората тръгнаха, за да изпълнят нарежданията на Алис.

— Аз ще кажа на стария лорд — изрече сковано Алис.

Рут нададе висок, тънък писък и хукна към стаята си. Илайза се обърна да я последва.

— Странно — каза тя. Спря за миг и погледна Алис. — Да се спаси от удавяне в зимната река, из която се поклащаха плаващи ледове пълна с коварни камъни, а после да потъне във ваната си.

Алис поклати глава и притвори очи.

— Това е кошмар — каза тя искрено. — Кошмар.