Мишел Уелбек
Карта и територия (11)

VII

Жед беше получил чисто литературно и художествено образование и никога не му се беше налагало да разсъждава върху основното тайнство на капитализма — формирането на цените. Беше избрал хартия „Ханемюле Канва файн Артс“, която позволяваше чудесна наситеност на цветовете и много добра трайност във времето. Ала при този тип хартия калиброването на цветовете беше трудно постижимо и твърде неустойчиво, драйвърът „Епсон“ не беше подходящ и той реши да се ограничи до двайсет увеличения на фотография. Едно копие излизаше приблизително трийсет евро, реши да ги предлага в сайта по двеста евро.

Когато пусна първата фотография, увеличена снимка на околностите на Азебрук, серията се изчерпа за по-малко от три часа. Явно не беше улучил цената. Налучквайки в продължение на няколко седмици, се спря на около две хиляди евро за формат 40х60. Сега вече нямаше грешка, сега знаеше цената си на пазара.

В Париж и околностите започваше да се чувства настъпването на пролетта, а самият той, без да е мислил много по въпроса, вече ставаше доста състоятелен. През април с изненада установиха, че месечният му доход надвишава този на Олга. Тази година през май имаше изключителна поредица от почивни дни: първи май се падаше в четвъртък, също и осми — след това, както обикновено, идваше Възнесение, а месецът приключваше с дълъг уикенд около Петдесетница. Наскоро беше излязъл новият каталог „Френч Тъч“. Олга беше следила отблизо редактирането, като на моменти лично беше внасяла поправки в предлаганите от хотелиерите текстове и преди всичко беше направила подбор на снимките, някои от които бяха сменени, понеже предложените от заведенията й се струваха недостатъчно съблазнителни.

Вечерта се спускаше над Люксембургската градина, двамата се бяха настанили на балкона, тъй като времето беше топло; детската глъч постепенно затихваше в далечината, не след дълго щяха да затворят вратите за през нощта. В действителност от Франция Олга познава единствено Париж, мислеше си Жед, докато прелистваше справочника „Френч Тъч“; впрочем до голяма степен това се отнасяше и за него. Книгата, която държеше в ръце, представяше Франция като някаква вълшебна страна, мозайка от разкошни местности, осеяни със замъци и имения, удивително разнообразна, но в която навсякъде беше добре да се живее.

— Искаш ли да се разходим през уикенда? — предложи той, като остави книгата. — В някой от хотелите, описани в твоя справочник…

— Да, идеята не е лоша — тя се замисли за момент. — Само че инкогнито. На никого няма да казваме, че работя за „Мишлен“.

Даже при това положение, мислеше си Жед, можеше да се очаква специално посрещане от страна на хотелиерите: млада и богата градска двойка без деца, доста приятна на вид, в първата фаза на любовната връзка — поради което готови да се възхищават на всичко с надеждата да съберат достатъчно красиви спомени, за да им послужат, когато дойдат трудните години, да им помогнат в преодоляването на кризата в съвместния живот — без съмнение в очите на всеки хотелиер и ресторантьор двамата бяха олицетворение на идеалните клиенти.

 

 

— Къде искаш да отидем първо?

Жед се замисли и си даде сметка, че въпросът никак не е лесен. Според него доста области действително бяха интересни. Може и да се окаже вярно, че Франция е чудесна страна, каза си той — поне от гледна точка на туриста.

— Нека започнем от Централния масив — реши накрая той. — Ще бъде чудесно за тебе. Може и да не е най-доброто, но ми струва се, че е много френско; в смисъл, че областта не прилича на Франция и на нищо друго.

Олга на свой ред прелистваше справочника; посочи му един хотел. Жед се намръщи.

— Капаците на прозорците са зле подбрани… На този сив камък аз бих поставил кафяви, червени или в краен случай зелени капаци, но със сигурност не и сини.

Зачете се в текста на описанието и изумлението му се усили.

— Каква е тази безсмислица? „В сърцето на Кантал, обвеян от полъха на Юга, където традиция се римува с кондиция и волност с толерантност…“. Та волност и толерантност дори не се римуват!

Олга взе книгата от ръцете му и се зачете.

— Аха, ясно!… „Мартин и Омар ще ви предложат автентични ястия и вина“, омъжила се е за арабин, та оттам и толерантността.

— Може пък да не е лошо, особено ако мъжът й е мароканец. Мароканската кухня никак не е за изхвърляне. Възможно е да правят френско-марокански фюжън фуд, пастила с гъши пастет или нещо такова.

— Да — потвърди не много убедено Олга. — Само че аз съм туристка и искам нещо френско, френско. Френско-марокански или френско-виетнамски изпълнения подхождат на някой моден ресторант покрай канала „Сен Мартен“, но в никакъв случай на извънградски хотел в департамента Кантал. Изглежда ще трябва да махна от справочника този ресторант…

 

 

Тя все пак не го направи, но разговорът им стана повод няколко дни по-късно да предложи на началството си да бъде осъществено статистическо проучване на ястията, които действително се консумират в хотелите от веригата. Резултатите станаха известни едва шест месеца по-късно, но напълно потвърдиха първоначалното й предположение. Почти никой не обръщаше внимание на креативната и на азиатската кухня. Северноафриканската кухня се ценеше единствено в най-южните департаменти и в Корсика. Независимо от областта ресторантите, които предлагаха „традиционни ястия“ или „по стара рецепта“, регистрираха консумация, превишаваща с 63% средната. С увереност можеше да се каже, че клиентите ценят свинските колбаси и сирената, но най-много ги привличаха ястия, приготвени с месо от необичайни животни, не само типично френски, но и местни, като гривяци, охлюви или речни миноги. В бележката, приложена към доклада, директорът на отдела ястия лукс и средна категория беше направил следното недвусмислено заключение:

„По всяка вероятност сме допуснали грешка, като сме се съобразили преди всичко с вкусовете на англосаксонската клиентела, която предпочита лека кухня, съчетаваща пикантност и здравословност на основата на пастьоризация и спазване на изискванията към охладените продукти. В действителност подобна клиентела не съществува: във Франция американските туристи никога не са преобладавали, а броят на английските туристи непрекъснато намалява; като цяло англосаксонците възлизат едва на 4,3% от оборота. Нашите нови, действителни клиенти идват преди всичко от млади и непретенциозни страни, където санитарните норми са нещо ново и все още рядко се прилагат; те, напротив, искат да опитат по време на престоя си във Франция кухня бентидж и дори хардкор; само ресторантите, способни да се приспособят към тези нови изисквания, заслужават за в бъдеще да фигурират в нашия справочник“.