Мишел Уелбек
Карта и територия (4)

IV

Посред нощ се стресна и се събуди, будилникът показваше 4 и 43. В помещението беше горещо, дори задушно. Събудил го беше шумът на котлето, но това не бяха обичайните прищраквания, а непрекъснато ниско, почти инфразвуково бучене. Отвори рязко прозореца на кухнята, чиито стъкла бяха покрити със скреж. Вътре нахлу леден въздух. Тишината на коледната нощ бе нарушавана от свинско грухтене, което се чуваше шест етажа по-долу. Вероятно в двора се бяха промъкнали клошари, които на сутринта щяха да се възползват от препълнените с останки от Бъдни вечер кофи за смет. Никой от обитателите нямаше да се осмели да се обади на полицията, не и навръх Коледа. Обикновено с това се заемаше наемателката от първия етаж — жена на около шейсет години с къносани коси и пуловер, съшит от яркоцветни парчета, за която Жед предполагаше, че е пенсионирана психоаналитичка. През последните дни обаче не я беше мяркал — вероятно беше заминала някъде на почивка, освен ако не се беше споминала скоропостижно. Клошарите сигурно щяха да останат в двора няколко дни и прозорците нямаше да могат да се отварят заради миризмата на изпражнения. Към обитателите на сградата те се отнасяха любезно и дори раболепно, но свадите помежду им бяха жестоки и най-често приключваха с писъци на агония в нощта, след което някой се обаждаше на Спешна помощ и откриваха на двора облян в кръв нещастник с наполовина изтръгнато ухо.

Жед се приближи до инсталацията, която беше замлъкнала, и плахо повдигна капака на командното табло; веднага се разнесе кратко бучене, сякаш машината се боеше от натрапници. Жълта лампичка мигаше непрекъснато и сигнализираше неизвестно какво. Бавно, милиметър по милиметър Жед завъртя регулатора наляво. Ако положението се влошеше, би могъл да се обади на хърватина, но дали той все още работеше? Нали беше споделил недвусмислено с Жед, че няма намерение да „мухлясва като водопроводчик“. Мечтата му била да „посъбере пари“ и да се завърне в Хърватия, по-точно на остров Хвар, където да открие фирма за скутери под наем. Впрочем една от последните поръчки на баща му преди пенсионирането беше за изграждането на престижен курортен комплекс в Стария град на остров Хвар, който беше на път да се превърне в предпочитана дестинация, миналата година човек би могъл да срещне там Шон Пен и Анджелина Джоли, и Жед изпита смътно, чисто човешко разочарование, че този човек ще изостави благородната професия на водопроводчика, за да дава под наем шумни и глупави машини на фрашкани с пари нищожества, обитаващи улица „Фезандри“.

„Но какво толкова има тук?“ — задаваше въпрос интернет порталът на остров Хвар, а след това предлагаше следния отговор: „Тук ще откриете поляни с лавандула, вековни маслинови дървета и лозя в единствена по рода си хармония, така че посетителят може да се докосне до природата, като отиде най-напред в малката коноба (механичка) «Хвар» вместо в най-луксозните ресторанти, да опита обикновеното вино вместо шампанско, да запее стара народна песен от острова и да забрави сивото ежедневие“. Сигурно това ще да е привлякло Шон Пен и Жед си представи как през октомври, след края на активния сезон, когато времето е все още топло, бившият водопроводчик седи кротко пред порция ризото с морски дарове, след което прояви разбиране и дори донякъде оправда неговия избор.

Неволно се приближи до платното „Деймиън Хърст и Джеф Куунс си поделят пазара на изкуството“, което все още стоеше на статива в средата на ателието, и почувства още по-остро вътрешното неудовлетворение. Усети, че е гладен, което не беше нормално след обилната вечеря в компанията на баща си, включваща ордьовър, сирене, десерт и всичко останало, но наистина беше гладен и му беше горещо, направо се задушаваше. Върна се в кухнята, отвори кутия канелони със сос и ги изяде един по един, съзерцавайки унило несполучливата си картина. На образа на Куунс липсваше лекота, ефирност — през ума му мина нелепата мисъл, че би трябвало да му нарисува криле като на бог Меркурий, защото в този си вид, с раирания костюм и търговската си усмивка, донякъде напомняше на Силвио Берлускони.

В класацията на „Артпрайс“ Куунс заемаше втора позиция сред най-богатите художници в света; от няколко години Хърст му бе отнел първото място, макар да беше с десет години по-млад. Самият Жед преди десетина години бе стигнал до петстотин осемдесет и трето място, но все пак беше седемнайсети сред французите. Впоследствие, според израза на коментаторите на колоездачната обиколка на Франция, се бе озовал на дъното на класирането, докато накрая окончателно бе отпаднал. Довърши кутията канелони и откри коняк на дъното на една бутилка. Включи халогенната лампа на максимума и я насочи към центъра на платното. Като си помисли човек, дори нощта не беше наред: липсваше й онази тържественост, онази тайнственост, която приписват на нощите над Арабския полуостров; трябваше да използва церулийско синьо, а не ултрамарин. Картината, върху която работеше, наистина беше отвратителна. Грабна макетния нож, избоде окото на Деймиън Хърст, с мъка разшири отвора — платното от плътно усукани ленени нишки беше много здраво. Хвана в ръка лепкавото платно и с един замах го раздра, при което стативът се люшна и се стовари на пода. Поуспокоен спря, погледна изцапаните си с боя длани, после допи коняка и скочи с двата крака едновременно върху картината, като продължи да я тъпче и размазва по пода, който стана плъзгав. Накрая изгуби равновесие и падна, удари силно темето си в рамката на статива, усети, че му се повдига и повърна. Веднага почувства облекчение, свежият нощен въздух волно галеше лицето му, притвори блажено очи; очевидно за него един цикъл беше приключил.