Мишел Уелбек
Карта и територия (15)

XI

Впоследствие Жед изневери на марката „Сенлие“ и платната от зрелия му период бяха изцяло изпълнени с помощта на бои „Шминке-Мусини“. Изключение правеха някои зелени цветове, особено вариантите на зеления цинобър, придаващи вълшебна светлина на горите от калифорнийски борове по склоновете към морето в картината „Бил Гейтс и Стив Джобс обсъждат бъдещето на информатиката“, които принадлежаха към гамата „Рембранд“ на фирмата „Роял Таленс“. Що се отнася до бялото, използваше почти изключително бои „Олд Холанд“, които ценеше заради тяхната непрозрачност.

Както по-късно подчертаваха историците на изкуството, първите картини на Жед твърде лесно биха могли да отведат по погрешна следа. Посвещавайки своите две първи платна, „Фердинан Дерош, търговец на конско месо“ и „Клод Ворийон, управител на квартално кафене“, на обречени на изчезване професии, Мартен би могъл да създаде впечатление за носталгия, за тъга по една останала в миналото, реална или въображаема Франция. Ала цялостното му творчество неизбежно водеше до заключението, че подобна идея няма нищо общо с действителните му намерения; причината Мартен първоначално да насочи вниманието си към две загиващи професии въобще не е била да предизвиква съжаление към възможното им отмиране, а простият факт, че те в скоро време наистина ще изчезнат и за него е било важно да ги увековечи върху платното преди това да се случи. Още третата картина от поредицата за занаятите, „Мая Дюбоа, помощник-специалист по орбитално управление“, беше посветена на професия, която в никакъв случай не би могла да бъде смятана за заплашена от изчезване или пък демодирана, а напротив, беше емблематична за метода „точно навреме“, който бе залегнал в основата на икономическата реорганизация на Западна Европа в началото на третото хилядолетие.

В своята първа монография, посветена на Мартен, Вон Фу Син прави любопитна аналогия, основана върху колориметрията. Цветовете на предметите в света могат да бъдат представени с помощта на известен брой първични цветове; за да се получи относително реалистично изображение, техният минимален брой е три. Ала една колориметрична карта съвсем спокойно може да бъде основана на четири, пет, шест и дори повече първични цвята; от това спектърът на изображението става още по-широк и изтънчен.

Според китайския изследовател по същия начин условията на производство при дадено общество могат да бъдат пресъздадени посредством определено число типови професии, чийто брой по негово мнение (което той не обосновава по какъвто и да било начин) би могъл да бъде фиксиран някъде между десет и двайсет. В най-значимата в количествено отношение част от поредицата „занаяти“, която историците на изкуството нарекоха „поредица прости занаяти“, Жед Мартен представя цели четирийсет и две типови професии, които представляват достатъчно широк и богат спектър за анализ на условията за производство в обществото по негово време. Следващите двайсет и две картини, съсредоточени върху съпоставки и срещи, традиционно наричани „поредица фирмени композиции“, имат за цел да изградят релационна и диалектическа представа за функционирането на икономиката като цяло.

Осъществяването на картините от „поредицата прости занаяти“ отне на Жед Мартен малко повече от седем години. През цялото това време той почти не се среща с хора и не установи нито една нова връзка, била тя любовна или приятелска. Имаше моменти, когато изпитваше чувствено наслаждение: ядене до премала на италиански макарони, които беше купил в огромно количество от хипермаркета „Казино“ на булевард „Венсан Ориол“; някоя и друга вечер, прекарана с компаньонка ливанка, чиито сексуални услуги напълно оправдаваха хвалебствените отзиви по неин адрес в сайта Niamodel.com. „Лейла, обичам те, ти си слънцето на моите дни в офиса, моята малка ориенталска звезда“, пишеха разни петдесетгодишни нещастници, а Лейла от своя страна мечтаеше за мускулести, мъжествени, бедни и силни мъже, такава беше картината на живота като цяло. Жед лесно създаваше представа за „малко странен, но симпатичен и напълно безобиден тип“, но в компанията на Лейла се радваше на онова особено състояние на екстратериториалност, което леките момичета открай време предоставят на художниците. Може би именно Лейла или по-скоро Жьоневиев, неговата бивша приятелка малгашка, присъстваше върху едно от неговите най-трогателни платна, „Еме, компаньонка“, изпълнено в изключително топла цветова гама на основата на естествена умбра, индийска оранжева и неаполитанска жълта. Коренно различен от Тулуз-Лотрек с неговата напомадена, хлоротична и с болнав вид проститутка, Жед Мартен изобразява една млада жена в цветущо здраве, едновременно чувствена и интелигентна, на фона на облян в светлина съвременен апартамент. С гръб към прозореца, отворен към обществен парк, който донякъде напомня градината в Батиньол, облечена в обикновена прилепнала минипола, Еме закопчава миниатюрен сутиен, който едва прикрива разкошните й гърди.

Единствената еротична картина на Мартен е и първата, в която са налице открито автобиографични елементи. Втората, „Архитект Жан-Пиер Мартен напуска основаната от него фирма“, беше създадена две години по-късно и постави началото на същинския период на трескава творческа дейност, продължил година и половина и приключил с „Бил Гейтс и Стив Джобс обсъждат бъдещето на информатиката“, надписана като Разговорът в Пало Алто, която мнозина смятат за шедьовър. Човек се изумява само от мисълта, че двайсет и двете картини от „поредицата фирмени композиции“, нерядко сложни и големи по размери, са създадени за по-малко от осемнайсет месеца. Удивително е също така, че Жед Мартен претърпя неуспех с картината „Деймиън Хърст и Джеф Куунс си поделят пазара на изкуството“, която в много отношения би била естествено допълнение към композицията Джобс-Гейтс. Анализирайки този провал, Вон Фу Син вижда в него причината за завръщането на художника година по-късно към „поредицата прости занаяти“ с неговата шейсет и пета и последна картина. Недвусмисленото твърдение на китайския изследовател звучи напълно убедително: в стремежа си към изчерпателно представяне на производителния сектор на обществото по онова време Жед Мартен в един или друг момент от своята творческа кариера е щял да бъде принуден да избере за обект на изображение самия художник.