Мишел Уелбек
Карта и територия (10)

VI

Месец по-късно Мерилин влезе в кабинета с пазарската си чанта, по-натъпкана дори от обикновено. След като се изсекна на три пъти, тя постави пред Жед дебела, пристегната с ластици папка.

— Ето пресата… — обясни тя, след като отначало той не реагира.

Жед спря празен поглед върху картонената папка, но не посегна да я отвори.

— Как е? — запита той.

— Чудесно. Всички са на наша страна.

Не изглеждаше кой знае колко въодушевена. Зад невзрачния вид на тази дребна, вечно хремава жена се криеше същински боец, майстор на специалните операции: заветната й цел беше да привлече първа вниманието, нейна да бъде заслугата за публикуването на първата голяма статия; след това, когато нещата започваха да вървят от само себе си, тя отново изпадаше в обичайната си отблъскваща апатия. Говореше все по-тихо и Жед едва я чу да добавя:

— Само Пепита Бургиньон не е написала нито ред.

 

 

— Добре… — заключи тъжно тя, — приятно беше да се работи с вас. — Няма ли да се видим вече?

— Ще се виждаме, разбира се, стига да се нуждаете от мен. Имате номера на моя мобилен.

Тя си взе довиждане и се отправи към някакво неясно бъдеще, оставяйки впечатлението, че незабавно ще отиде да си легне и ще си приготви чай. На прага още веднъж се обърна и добави отпаднало:

— Мисля, че това беше един от най-големите успехи в живота ми.

Докато преглеждаше папката, Жед установи, че критиката действително беше изключително единодушна в хвалебствията. Въпреки ожесточението, с което журналистите преследват и разкриват бъдещите модни тенденции още в зародиш, стремейки се при възможност сами да налагат такива, в съвременните общества понякога подобни тенденции се развиват съвсем анархистично, необуздано — това дори се случва все по-често с масовото навлизане на интернет и съпътстващия го упадък на печатните медии. Нарастващият успех навсякъде из Франция на курсовете по готварство; появилите се неотдавна състезания на местно равнище с награди за нови производства в областта на колбасарството и сиренарството; все по-голямото, неудържимо разпространение на екскурзионното летуване и дори разкритието за хомосексуализма на Жан-Пиер Перно са все доказателства за това ново социологическо явление: в действителност за пръв път във Франция от времето на Жан-Жак Русо насетне природата отново се беше превърнала в тенденция, френското общество някак внезапно си даде сметка за това с посредничеството на основните ежедневници и списания, излезли през седмиците, последвали откриването на изложбата на Жед. Именно през въпросните седмици картата „Мишлен“ се превърна от утилитарен и лишен от какъвто и да било особен интерес предмет в основен двигател на онова, което вестник „Либерасион“ без свян нарече „магия на селото“.

Кабинетът на Патрик Форестие, от чиито прозорци се виждаше Триумфалната арка, притежаваше остроумно модулно обзавеждане: преместването на няколко елемента беше достатъчно той да бъде превърнат в заседателна зала, в салон за прожекции, за коктейли и всичко това в ограниченото пространство на седемдесет квадратни метра; за затопляне на ястията имаше микровълнова фурна; при крайни случаи той можеше да бъде преустроен и в спално помещение. За посещението на Жед Форестие беше избрал варианта „работна закуска“; плодов сок, тестени произведения и кафе бяха подредени на ниска маса в очакване на госта.

Той разтвори широко ръце в знак на гостоприемство; малко беше да се каже, че сияе.

— Винаги съм имал вяра… Винаги съм имал вяра във вас! — възкликна той, което според Олга, инструктирала Жед преди срещата, със сигурност си беше преиграване. — Сега предстои да развием постигнатото! (Той размаха хоризонтално ръце и Жед веднага разбра, че това е подражание на подаване при ръгби.) — Седнете.

Двамата се настаниха в креслата от двете страни на ниската маса; Жед си наля кафе.

— We are a team — добави без особена нужда Форестие. — Само през последния месец продажбите на карти са се увеличили със 17% — продължи той. — Други биха побутнали леко нагоре цените, но ние няма да го направим.

После остави на събеседника си време да оцени висотата на възгледите, залегнали в основата на това търговско решение, и едва тогава продължи:

— За наша изненада се намират купувачи дори за старите карти „Мишлен“, установихме наддаване за тях в интернет. — И додаде мрачно: — Само допреди няколко седмици давахме същите тези стари карти за претопяване… Унищожавали сме богатство, за чиято стойност никой от фирмата дори не е подозирал… докато не се появиха вашите фотографии.

Той сякаш потъна в мрачни мисли за всички изгубени по такъв глупав начин пари, а може би за унищожаването на ценните предмети въобще, но после се съвзе и заяви:

— Що се отнася до вашите… (за момент подири най-подходящата дума), що се отнася до вашите творби, ще направим голям удар!

Той се надигна от креслото и на Жед за момент му се стори, че се кани да скочи със събрани крака върху ниската маса и да започне да се удря по гърдите като Тарзан; наложи се да притвори очи, за да прогони видението.

— Имах продължителен разговор с госпожица Шеремойова, с която, струва ми се… (отново потърси подходящите думи, типичен недостатък на възпитаниците на Политехниката, които при наемането им на работа излизат малко по-евтино от завършилите ЕНА^[1], но пък им трябва повече време да намерят подходящите думи; в крайна сметка установи, че е изгубил мисълта си). Накратко, решихме, че не е уместно да ги пускаме за пряка продажба в нашата търговска мрежа. Не може да става въпрос да посягаме на независимостта ви на художник. Струва ми се — продължи той някак неуверено, — че обикновено търговията с произведения на изкуството се осъществява с посредничеството на галерии…

— Аз нямам галерист.

— И аз останах с такова впечатление. Ето защо смятам да предприемем следното. Бихме могли да поемем създаването на сайт в интернет, където да представяте вашите работи и директно да ги предлагате за продажба. Естествено, сайтът ще бъде на ваше име и в него никъде няма да се споменава за участие на „Мишлен“. Според мен е по-добре вие сам да следите за реализацията на тиражите. В замяна на това ние изцяло можем да поемем техническата страна и доставката.

— Съгласен съм.

— Чудесно, чудесно. При това положение мисля, че изгодата ще бъде взаимна! — въодушеви се той. — Включил съм всичко това в проект за договор, който, естествено, ще ви оставя да проучите.

 

 

Жед пое по обления в силна светлина коридор, от отсрещните прозорци, на който се виждаха небостъргачите на Дефанс, синевата на зимното небе беше разкошна, почти неестествена; фталоцианиново синьо, помисли си бегло той. Крачеше бавно, колебливо, сякаш стъпваше по някаква мека материя; съзнаваше, че в живота му настъпва нов прелом. Вратата на кабинета на Олга беше отворена; усмихна й се.

— Добре. Стана точно както ти ми каза — обобщи той.