Йон Айвиде Линдквист
Когато мъртвите се пробудят (43)

Район Хеден, 13,15

Прегърнала раницата си, Флора лежеше на пейката, свита на кълбо като бебе. Светът около нея се срутваше. Душата й кървеше. Цареше пълна лудост — същинска експлозия. Тя стисна силно очи в опит да прогони действителността. Не можеше да се движи. Просто изчакваше ужасът да свърши.

Мъртвите объркваха живите, но очевидно и живите влияеха на мъртвите. Чувствата им сякаш се отразяваха едни в други като в огромно огледало, усилваха се взаимно до безкрай, а полето ставаше все по-мощно и по-мощно.

След пет минути напрежението започна да се разрежда. Ужасните мисли заглъхнаха. След десет минути се осмели да отвори очи и осъзна, че са я забравили вътре. Двама полицаи точно тръгваха към изхода. Някакъв мъж седеше пред входа на един от блоковете и плачеше. Лицето му бе изподрано, ризата — опръскана с кръв. Един санитар се приближи към него, проми раните му и ги превърза.

Флора лежеше напълно неподвижно. Черните й дрехи я превръщаха в сянка. Ако помръднеше, щяха да я разкрият. Да я изгонят.

Когато всички рани бяха превързани, санитарят хвана мъжа под ръка и го отведе. Мъжът вървеше с приведена глава и си мислеше за майка си, за обичта й и за ноктите й — красиво оформени и лакирани в черешово червено. Не спря да полага неимоверни грижи за ноктите си дори и по време на болестта. Бе загубила достойнството си, но упорито отказваше да занемари ноктите си. Поддържаше ги и винаги ги лакираше в червено. Точно тези нокти се забиха в лицето му. Един дори се счупи.

Флора ги изчака да се отдалечат и надзърна навън. Усетът, с който бе надарена, й нашепваше, че наоколо няма жива душа, но цялата атмосфера й се струваше толкова странна, че не смееше да се довери на нищо.

Не се виждаха хора. Флора изтича до пресечката към следващото междублоково пространство. Наложи й се да изчака още няколко минути. Видя двама души — единият от тях бе психолог, който сериозно се замисляше дали да не се самоубие, когато се прибере. Със свръхдоза морфин, например. Нямаше живи роднини. Нито тук, нито където и да било другаде.

Беше два без петнайсет, когато Флора внимателно почука по прозореца на Петер. Той я пусна да влезе. Беше последният жив човек тук.

(„Сутрешно ехо“, 14,00)

… няма обяснение за събитията в Хеден. Малко след един часа полицията и медицинският персонал бяха принудени да евакуират района. Дванайсет души пострадаха, след като пробудените ги нападнаха. Трима от тях имат сериозни наранявания. Хеден ще остане затворен за обществеността до второ нареждане.

Заключение

(Министерство на труда и социалните грижи, секретно)

… С други думи, успяхме да докажем, че пробудените изразходват енергийните си запаси изключително бързо. Съдейки по настоящата скорост на разлагане на енергийните клетки, те ще бъдат изчерпани напълно до една седмица, а в някои случаи и по-рано.

Ако не вземем мерки, пробудените ще останат без енергийни клетъчни ресурси след една седмица.

За момента не разполагаме с решение на този проблем.

Основният въпрос е дали такова решение изобщо съществува?

(„Сутрешно ехо“, 16,00)

… районът Хеден е поставен под карантина. Медицинският персонал ще продължи да се грижи за пробудените, но рехабилитацията им е прекратена.