Йон Айвиде Линдквист
Когато мъртвите се пробудят (31)

Вилна зона Кохолма, 22,35

— Какво ти каза?

Ана влезе в стаята на Малер само няколко секунди, след като той затвори телефона. Баща й разтри очи и рече:

— Нищо особено. Разказа ми историята си. Която е ужасна, разбира се. Но не ни помага особено.

— Съпругата му, тя…?

— Не. Като Елиас е.

След като Ана се върна в дневната при телевизора, Малер отиде в стаята на Елиас и остана дълго, загледан в малкото му тяло. Елиас изпи още едно цяло шише със солена вода и второ със сладка.

„Беше напълно… празна.“

Ева Зетерберг бе останала мъртва само в продължение на половин час.

Дали сбърка?

Дали Ана не беше права, като каза, че няма да открият и следа от Елиас в това същество на леглото?

 

 

Когато излезе на верандата, го лъхна прероден въздух. По време на дългата суша бе забравил, че въздухът може да е толкова наситен. Почти питателен. Обкръжаващият го мрак бе плътен и изпълнен с аромата на съживената от дъжда природа.

„Дали в това има… някакъв по-дълбок смисъл?“

Елиас също бе мъртъв и съсухрен и нещо, но не дъжд, го бе съживило. Какво? Какво го караше да продължава да живее? Семената могат да преживеят стотици, хиляди години. Изсъхнали или замръзнали в някой ледник. Стига да ги посадиш във влажна почва и веднага ще поникнат. Под влиянието на силата. Зелената сила, която дава живот на растенията. А коя е силата, която дава живот на човека?

Малер погледна нагоре към звездите. Тук, сред природата, те бяха стотици, а не като в града. Впрочем звездите, разбира се, бяха много повече, отколкото дори най-зоркото око можеше да види.

Изведнъж усети нещо. Някаква мисъл, която не можеше да облече в думи. Потръпна.

За миг си представи как стръкчето трева пробива обвивката на семето, устремено към повърхността. Представи си слънчогледа, политнал нагоре към небето, как търси светлината с глава. Представи си как малко детенце подскача и вдига ръце, изпълнено с радост, и всичко е пълно с живот, устремено към светлината. Представи си…

„Няма нищо дадено веднъж завинаги.“

Зелената сила, която дава живот на цветето. Не може да я взимаме за даденост. Всичко е изтъкано от усилия, от работа. Всичко е дар. Който може да ни бъде отнет. И върнат обратно.