Йон Айвиде Линдквист
Когато мъртвите се пробудят (16)

Вестници

(извадка от „Афтонбладет“, 14 август 2002)

ИЗРОВЕНИ ТРУПОВЕ СЕ ОПИТАХА ДА ИЗБЯГАТ

Тази нощ военните отвориха множество гробове.

Осемдесет и седем годишен мъж умира преди шест седмици. Тялото му в момента е в късен стадий на разлагане, но въпреки това мъжът е жив и рано тази сутрин се е опитал да избяга от военните, отворили гроба му. След началото на работата им по проверката на над 200 гроба в гробищния парк „Скугсшюркгорден“ в Стокхолм военните станаха свидетели на разтърсващи сцени.

— Ужасно е. Никога не съм преживявал подобно нещо — сподели един от тях.

В един и половина тази сутрин слуховете се потвърдиха — погребаните са се събудили. Репортери от вестник „Афтонбладет“ се намираха на мястото на събитията, когато военните поставиха началото на операцията си. Първото изровено тяло беше на 87-годишен мъж. Той беше жив, въпреки че от погребението му досега са изминали шест седмици. Тялото му е силно разложено. Мъжът се опита да избяга, но бе заловен. Двама души бяха необходими, за да го увият в погребалния му саван и да го задържат на земята.

 

Опитват се да избягат

— Нямаме друга алтернатива, това заграждение представлява поне временно разрешение на проблема — съобщи полковник Юхан Стенберг по повод на заграждението, което военните започнаха да строят. Инженерите издигнаха ограда, за да успеят да задържат мъртвите. Докато я завършат, ковчезите бяха вадени, без да отварят капаците им.

— Работата никак не е приятна, но какво можем да направим? — каза полковник Стенберг и сви рамене.

Заграждението бе завършено в два и половина през нощта, а гробището се напълни с военни. Не се виждаха коли за осъществяване на болничен превоз. Хората започнаха да отварят ковчезите. Гледката беше ужасяваща.

Мъртвите се опитваха да излязат от гробищата с олюляващи се, несигурни крачки. Няколко дори успяха да избягат от военните, но бързо бяха заловени.

 

Психологически натиск

— Сякаш вратите на ада са се отворили — сподели апатично един военен, който седеше край заграждението.

На оградата зад гърба му се бяха скупчили петнайсет мъртъвци. Гледаха ни втренчено с празен поглед. Изведнъж военният се хвърли на земята и се хвана с ръце за ушите.

— Очаквахме подобни реакции — заяви Юхан Стенберг. — Затова извикахме толкова много хора. Горкото момче. Не издържа на психическия натиск.

Очевидно бе, че полковникът сам не вярва на думите си.

 

Линейките пристигнаха

Военните успяха да изровят още трима мъртъвци, преди да пристигнат линейките. От няколко места се чуваха разгорещени спорове. Възникнаха сбивания и ръководството бе принудено да се намеси. Към часа на отпечатване на това издание на гробището „Скугсшюркгорден“ цареше пълен хаос. Не е изключено няколко от пробудените да са успели да избягат. Властите призовават живеещите в околността граждани да заключат входните си врати. Днес ще бъдат отворени и останалите гробове, след което работата ще продължи в другите осемнайсет гробища в Стокхолм.

(Уводна статия, в-к „ЕКСПРЕСЕН“)

Тази нощ станахме свидетели на невъзможното. 2000 шведи, обявени за мъртви или погребани, оживяха. Предстои ни да разберем как е станало това и какво ще се случи оттук нататък. Още сега обаче можем да си зададем важния въпрос: възможно ли е да продължим да вярваме, че със смъртта настъпва краят на всичко?

Вероятно не.

Едно от определенията за човешките същества е, че те са животни, които осъзнават своята смъртност. Може би единствените по рода си. Събитията от тази нощ ще ни принудят да преосмислим съществуването си.

Смъртта е всъщност термин, който обозначава прекратяване на обмяната на веществата в организма. Ако се абстрахираме от религиозните и паранормалните обяснения, остава една-единствена възможност — нашите тела притежават способността да рестартират обмяната на веществата си. Все още няма готови научни резултати, но голяма част от предварителните изследвания говорят за това.

Класическите признаци, по които някой бива обявяван за мъртъв, вече не важат. Дори самата възможност да обявиш някого за мъртъв не съществува. Всички могат да възкръснат.

Науката криогенетика доби голяма популярност през осемдесетте години. Заможните хора вписаха в завещанията си, че желаят телата им да бъдат замразени след смъртта. В САЩ има хиляди хора, чиито останки се съхраняват по този начин.

За никого не би било изненада, ако осмиваната години наред криогенетика отново се върне на мода. Поне би следвало да бъде обсъдена възможността за съхранение на телата след смъртта.

Вероятно учените ще успеят да разберат какво е накарало мъртвите да се събудят. Възможно е и сами да постигнат подобни резултати. Известно е, че болест може да бъде победена със серум, изработен с помощта на антитела от кръвта на човек, победил болестта. Тази нощ видяхме как хиляди души победиха смъртта. Какво познание ще извлечем от този факт?

В момента обричаме телата на починалите човешки същества на унищожение. Или бързо, чрез кремация, или бавно, чрез разлагане в земята.

В бъдеще всеки от нас трябва да получи шанс сам да реши какво ще се случи с тялото му. След месец, година или десетилетие може би ще разполагаме с лек против смъртта.

Кой тогава ще пожелае да бъде кремиран?