Илса Бик
Сенки (7)

6

Очите бяха същите.

Както и носът и високите скули на страните му.

Лицето му беше точно копие на другото. Както и устата. Устните му бяха дубликат на устните, целували нейните с плам, запалил пареща болка в бедрата й. Косата беше по-дълга, но също така черна. Дори сенчестият мирис беше същият.

Единствената разлика — а тя беше огромна, тъй като бележеше границата между живота и смъртта — беше един бледорозов криволичещ белег. Белегът се извиваше от ъгъла на лявата му челюст, непосредствено под ухото, след което пресичаше издутината на адамовата му ябълка и краят му се губеше под яката на парката.

Навремето родителите й обичаха да говорят за работа на вечеря. От разказите на майка си, работила като лекар в кабинет за спешна помощ и споделяла различни случаи от практиката си, и от историите от първа ръка на баща си, бивше ченге, Алекс беше запозната с начините, по които някои хора извършваха самоубийство, и най-вече къде и как правеха съответния разрез. Разбира се, подобен белег би могъл да остане след претърпяна злополука — катастрофа с кола, да речем, — след сбиване или операция, но тя не смяташе, че случаят е такъв.

Иначе кожата му беше съвсем гладка, въпреки че след време Алекс щеше да се запита дали няма белези по китките и ръцете. При някои хора оставаха наистина сериозни белези. Макар че удебеляването на зарасналата кожа не зависеше непременно от дълбочината на разреза. От работата с Кинкейд през последните няколко месеца беше изучила доста добре принципите на анатомията.

На пръв поглед разрезът изглеждаше неправилен, направен в пристъп на ярост, и достатъчно дълбок, за да прекъсне югуларната вена или сънната артерия. А вероятно и двете. При срязване на сънната артерия едно силно младо сърце би могло в рамките на шейсет-деветдесет секунди да изпомпа кръвта от тялото, образувайки аленочервен фонтан. А това, че не е получил сериозна кръвозагуба и е оцелял… ами, по всяка вероятност родителите му са взели това за чудо или може би за някакъв знак.

По всички природни закони момчето трябваше да е мъртво. Имало е време, когато със сигурност е искало да бъде. Знаеше това от личен опит. След време щеше да си зададе въпроса кое или кой го е спасил. И пак след време, за свой късмет или беда, щеше да открие отговора.

Като изключим белега, нямаше никакви други разлики. Двамата биха могли да стоят от двете страни на едно и също огледало, макар и такова с пукнатина. Всеки от тях беше точно копие на другия, напълно идентични във всяко едно отношение, с изключение на този белег.

Нищо чудно, че тези Променени се навъртаха в покрайнините на Рул. Нищо чудно.

Защото Вълка беше Крис.

И в този миг тя най-сетне закрещя.