Илса Бик
Сенки (42)

41

Ехото от изстрела отекна и се разнесе, заглушено от снега и вятъра. Въздухът натежа от вонята на обгорена коса, изпържен мозък и прясна смърт, примесена с неизменната противна задушлива смрад на Променените. Шарън продължаваше да стиска с все сили китката на Руби. Едрата жена беше оцапана с кръв от главата до петите. А Руби лежеше вцепенена и неподвижна.

Леопарда се дръпна от тялото на Рей и затъкна глока обратно на пояса си, а Пъпчивия помогна на Беретата да се изправи на крака. Черната вдовица продължаваше да стои, надвиснала над Джак, който бе пребледнял като платно. Само очите на момчето, които се местеха ту към трупа на Рей, ту към Даниел, издаваха признаци на живот. Лицето на Даниел бе придобило пепеляв оттенък и той стоеше вкаменен като статуя в снежна вихрушка, като застиналия въздух в сърцето на ураган.

От всички Шарън първа наруши тишината:

— Ето, получихте каквото искахте. Изборът беше направен. Нищо, че не го направи момчето.

О, напротив, не беше нищо. Алекс знаеше защо Променените бяха предложили точно това оръжие. Плюс това осъзна още нещо. Пушката на Нейтън не беше засякла, нито пък беше запушена. Ако беше така, цевта щеше просто да избухне.

Тогава се замисли за неохотата на Нейтън и настойчивостта на Джес. Всъщност лесна работа. Сваляш затвора, изваждаш ударника или разхлабваш пружината, след което връщаш затвора на мястото му и никой нищо няма да разбере. Представяше си как Нейтън си играе ролята, тъй като беше сигурна, че Джес е допускала, че стига да не изскочи нещо непредвидено, щом я нападнат Променените, Алекс ще се опита да окаже отпор и би могла дори да произведе изстрел.

Значи, идеята е била браунингът да не гръмне нито веднъж. Старицата не бе искала да поема риска Алекс да обърка всичко и да застреля внука й.

„Което ще рече, че е знаела. Знаела е, че Вълка е някъде там.“

Алекс беше права и за още едно нещо. Това наистина беше изпитание. Променените сигурно са прегледали пушката и са разбрали, че е безполезна. Искали са само да проверят как ще реагира Даниел. С каква цел, не знаеше, ала крайният резултат — онова, което щеше да последва — бе повече от ясен.

— Не го правете — каза тя. Всички завъртяха глави; очите на Променените се приковаха върху нея. — Имате онези деца. Имате и нас. Какво повече искате? Разполагате с достатъчно храна за много време напред. Така че е излишно да го правите.

— Какво? — Тя забеляза сянката на ужас, прекосила лицето на Даниел, когато най-сетне проумя смисъла на думите й. — Не. — Огледа се наоколо като обезумял. — Моля ви, пуснете го, моля ви.

— Даниел? — извика момчето и изви шия към Черната вдовица, която запъна крака в снега за по-добро равновесие. От раната й се процеждаха крокодилски сълзи от примесена с кръв гной. — Даниел? — обади се отново Джак. — Даниел?

— Не! — изкрещяха в един глас Алекс и Даниел.

Тя се хвърли с един скок върху Черната вдовица, ала тогава шайката на Леопарда се спусна към нея. Променените я повалиха на земята и започнаха да я ритат и блъскат.

— Той е само едно дете! — извика тя. — Той е само едно малко дете!

От другата страна на кръга тя зърна Даниел, който внезапно изви тяло с лице, изкривено от чувство на любов, ярост и отчаяние.

— Не, моля те, господи, недей! — изкрещя той. — Не-не-не-не-не!

Трябваше петима от тях да го удържат.

А на Черната вдовица й трябваше само минута.