Илса Бик
Сенки (39)

38

В мига, в който се плъзнаха под леда, Том усети, че старецът започва да се бори, но при все това задушаващата хватка около врата му не се охлаби. Въпреки допълнителната тежест в дробовете му имаше въздух, а той щеше да направи движенията му неконтролируеми. Водата щеше да го подхвърля насам-натам като коркова тапа, докато накрая не се удавеше.

Така че Том се превъртя и се гмурна право надолу, загребвайки силно с ръце. Това противоречеше на всякаква логика. Мозъкът му крещеше: „Спри!“ Въздухът беше горе. А долу го чакаше единствено смърт. И тъкмо това беше причината да постъпи така.

Старецът се пусна.

В същия миг Том се завъртя, опитвайки да се ориентира накъде е повърхността — защото в тази ужасна чернилка бе изгубил всякаква представа. Усещаше как старецът се мята панически недалеч от него. От мрака изплуваха ръце, които го сграбчиха; пръсти се вкопчиха в ризата му. Том сви лакът и замахна с юмрук. Усети сблъсъка и долови крясъка на мъжа, приглушен от водата. Нещо прошумоля близо до лицето му: мехурчета, които се издигаха към повърхността. Той ги последва, изтласквайки се с крака и оставяйки стареца в мрака на дъното.

„Още малко, още малко, още малко…“ Думите придобиха плътност и форма; пулсираха в блъскането на сърцето му и в парещата болка в гърдите му. Още малко и щеше да е там; още малко, още малко, още малко…

И тогава той долови нов звук — неистов и ритмичен. Райли. Райли беше на повърхността и лаеше. Том последва звука. С последни сили той се изтласка нагоре, изпънал пръстите на ръцете си…

И се блъсна в стена от непробиваем лед.