Илса Бик
Сенки (32)

31

Малкото момченце беше с тъмна коса и искрящи от ужас очи, но Алекс веднага забеляза приликата. По лицето и ръцете му имаше кръв, но доколкото виждаше, това беше всичко. Така че кръвта може би беше на брат му.

— Даниел! — извика момченцето. — Даниел, добре ли си?

— Всичко е наред, Джак. — Даниел се опита да се изправи на крака. — Не се тревожи, чуваш ли?

— Но какво ще правят с нас? — Гласът на Джак звучеше напрегнато, а устата му бе стисната, образувайки ярка тънка черта. Той беше много малък, приблизително на възрастта на Ели. По бузите му се стичаха едри сълзи, смесващи се със засъхналата кръв, и по този начин изглеждаше, сякаш пролива кървави сълзи. — Ще ни изядат ли?

— Не. — Даниел стъпи на крака, напрягайки до краен предел бедрата си. Струваше му огромни усилия; ръцете му трепереха и Алекс забеляза как за миг дъхът му секна. — Нищо няма да ти направят. Всичко е наред.

Но не беше наред. Пъпчивия помагаше на Беретата да се вдигне на крака. Черната вдовица, Леопарда и останалите Променени взеха да се събират около Даниел и Джак по начина, по който Вълка и бандата му бяха наблюдавали схватката между нея и Черната вдовица. Тогава, разбира се, момичето бе въоръжено със селскостопанския нож. И бездруго плътен и напрегнат, и френетичен, въздухът внезапно се сгъсти и завря.

— О, боже — възкликна тя.

От лявата й страна Шарън я стрелна с поглед.

— Какво има?

Алекс не отговори. Просто не можеше. Но тъй като вече имаше достатъчно опит с Променените, веднага позна миризмата.

На двамата братя не им оставаше много време.

Нито на тях самите.