Илса Бик
Сенки (30)

29

От гората с тежка крачка се появиха още шест деца нинджи. Впрегнали всички сили, дъхът им излизаше на бели кълба пара. Всеки от тях влачеше подире си по една дълга нащърбена пластмасова шейна с цвят на пожарникарска кола.

— О, боже. — Руби закри устата си с ръце. — Това са деца.

Общо дванайсет. Съвсем мъртви. Момичета и момчета. По две в шейна, проснати нехайно едно върху друго в плетеница от вдървени ръце и крака и разбъркани коси като трупове от концентрационен лагер. Някои от тях бяха разстреляни с куршум в главата, забеляза Алекс. С нищо не можеше да се сбърка това сълзливо трето око или обезформените черепи. Но повечето бяха с прерязани гърла и широки лигавници от замръзнала кръв. Някои от тях — всъщност повечето — бяха издъхнали с широко отворени очи и уста, застинали в последен безмълвен писък.

Надвисналата наоколо миризма, пропита от страха и ужаса на тези мъртви деца, заседна в гърлото й, но освен нея Алекс долови и лек намек за оръжейно масло и барут. Разтворител, а също и купчина сажди, изстъргани от почерняло огнище. И тогава Алекс проумя, че това не бяха просто деца.

Тези деца са били войници.

Появиха се още две деца нинджи. Те също влачеха нещо дълго подире си, плувнали в пот като каубои, които се бореха с разбеснял се бик.

Което не беше далеч от истината.

Беше висок като Крис и Вълка и мускулест като Том. Светлорусата му коса беше вързана на къса конска опашка с парче кожа. Предполагаше, че на възраст е колкото Крис, плюс-минус една година. Парката му беше разкъсана, така че разкриваше огромния начертан с кръв паяк, разперил крака върху ризата му отляво, ниско долу. По лицето и по шията му също имаше размазана кръв. Ръцете му, изложени на студа, бяха алени.

— Ко-копелета. — Момчето се съпротивляваше, като дишаше тежко, а дъхът му представляваше накъсано стенание, пропито с болка. — Трябваше да ви убия, когато имах въз… — От гърлото му се изтръгна висок писък, тъй като Пъпчивия заби юмрук в стомаха му. Щом двамата нинджи го пуснаха, коленете на момчето се подвиха като сгъваеми ножчета. То повърна, след което се отпусна в снега, опитвайки се да обгърне наранената си страна с ръка, оцапана с кръв.

— Мо-моля ви, оставете го. — Чертите на лицето му бяха изкривени от дълбоко отчаяние и болка. — Моля ви. Вземете мен вместо…

— Даниел? — Думата проехтя като писък, пронизителен звук, долетял от мрака на гората. — Даниееееел?

— Проклятие — изруга Шарън.

„Не. — Пред очите й внезапно се спусна воал от сълзи и замъгли лагерния огън и всички онези тела, превръщайки ги в размазана дъга. — Стига толкова; пощади поне това дете.“

Викът отекна отново, но този път неразбираем и несловесен — чист звук, тънък и пронизващ като лазер. Миг по-късно от мрака изникна още един нинджа. Теглеше нещо, като залиташе леко заради впрегнатите усилия, но въпреки това бе широко ухилен като рибар, който току-що бе хванал улова на живота си.

— Мили боже — възкликна Рей.