Илса Бик
Сенки (18)

17

Прикладът на пушката говореше красноречиво за случилото се. Крис местеше очи ту към оръжието, което стражарят бе донесъл от стаята на Нейтън, ту към черния несесер с мека подплата. Прикладът на ремингтъна беше покрит със засъхнала кръв, сред която ясно личаха кичурите коса — сиви и черни, — консервирани като насекоми в кехлибар.

Крис разкопча несесера и отметна назад покривалото, но заради тежестта му вече не се съмняваше, че двете твърди торбички, пълни със сива пепел, са още вътре. „Алекс никога не би заминала без тях.“ Той плъзна ръце над несесера, без никакво желание да докосва съдържанието му. То принадлежеше на Алекс и родителите й заслужаваха уважение. Да ги държи в ръце повече от необходимото, беше все едно да се разхожда върху гробовете им.

— Не мога да повярвам. — Уелър, който бе донесъл несесера от стаята на Джес, го зяпаше в недоумение. — Значи, са били те? Джес и Нейтън?

— Така изглежда. Моля те — обърна се Йегър към Нейтън, — кажи, че имаш обяснение за това.

— Аз мога да го обясня — избухна Уелър, нахвърляйки се върху другия стражар. — Ти, кучи сине, си в дъното на всичко това. Или си ги ударил и двамата, Крис и Джес, или първо Джес е ударила Крис, а после ти си ударил нея, за да може версията ти да звучи правдоподобно.

— Но защо? — попита Тори. Двете със Сара стояха прегърнали се една друга, сякаш за подкрепа.

— Аз знам защо — заяви мрачно Крис. — Върнах се прекалено рано. Планът беше да се присъединя към Питър, но после реших да се прибера направо. Един от стражарите на граничния пост ми каза, че зърнал Алекс, яхнала коня на Кинкейд, така разбрах, че нещо не е наред, и тогава… — Той сви безпомощно юмруци. — Просто не помня. Знам само, че видях Алекс на коня, а после всичко потъна в мъгла, докато накрая не се събудих тук.

— Няма нужда да си спомняш. Сега ще ти кажа какво се е случило. Наложило им се е да импровизират, след като ти си провалил плановете им. — Уелър стрелна Нейтън с унищожителен поглед. — Добре си се погрижил за Джес. Обзалагам се, че не сте били на себе си от притеснение дали Крис ще си спомни какво се е случило. Интересува ме обаче какво още си надробил. Трябвало е да пресрещнеш вестоносеца Ланг. Единствено той знаеше къде се намираме и по кой път ще минем на връщане за Рул. Сигурно сте разположили съгледвачи, а после сте подшушнали нещичко на ловците на глави. Ти, кучи си… — Уелър се надигна и замахна с юмрук в мощен ъперкът.

Главата на Нейтън се отметна назад, килвайки се, на врата му пръснаха ситни капчици кръв и тогава Уелър заби костеливата основа на челото си в лицето на Нейтън.

— Уелър! — кресна Кинкейд. — Уелър, спри!

„Не, не спирай. — Крис стискаше зъби с такава сила, че мускулите на врата му се напрегнаха. — Алекс я няма, Питър — също, така че този мръсник заслужава да си го получи.“

Коленете на Нейтън се подвиха, но Уелър продължи да го притиска, принуждавайки го да отстъпва назад и изтласквайки го със сила през цялото помещение. Старците от Съвета се пръснаха изплашени наоколо с шумолящи и развени черни роби като ято гарвани. Нейтън беше вдигнал ръце, за да предпази лицето си, без дори да се опитва да отвръща на ударите. Сипейки проклятия, Уелър стовари жесток ритник в слабините на Нейтън. Стражарят нададе пресеклив крясък, след което се преви надве, повдигаше му се, но продължаваше да се мъчи да избегне атаката, при което се блъсна заднешком в една масичка със сувенири и се строполи на пода сред трясък на дърво и порцеланови фигурки. Затворените в кухнята кучета се разлаяха.

— Достатъчно, достатъчно! — извика Йегър. По набръчканите страни на стареца бяха избили морави петна. — Уелър, спри! Щом получим отговорите, от които се нуждаем, можеш да правиш каквото знаеш, но сега спри.

— Преподобни, ти… ти не разбираш. — Уелър се изправи задъхано на крака. Нейтън лежеше на пода, свит на стегнато, плътно кълбо. — Стражарите, охраняващи Зоната — Джон, Ранди и Дейл — също са замесени. Нали така, Нейтън? Кажи, де? — Уелър стовари още един ритник в стомаха на Нейтън и другият мъж нададе гъгнещ стон. — Нали така?

— Убиеш ли го, вече няма да ни е от полза — каза Йегър. — По-късно ще бъде твой, имаш думата ми.

— Ще чакам. — Уелър се изплю и изтри кръвта от лицето си. — Преподобни, трябва да пипнем и другите, преди да са избягали. Освен това на твое място бих поставил няколко души на пост в дома на Джес.

— Тя не е заплаха за никого — отвърна Кинкейд. — Жената е в кома. И бездруго е трудно да я поддържаме в стабилно състояние без оборудване и електричество. Едва успях да намеря достатъчно количество подходящи медикаменти.

— Да, както спомена момичето, това е много удобно — каза Уелър. — Как да сме сигурни, че не я държиш нарочно в кома с всички тия лекарства?

Лицето на Кинкейд застина в неподправено изумление.

— Какво се опитваш да кажеш? Положил съм клетва.

— Но не и към Рул — отсече Уелър, след което се обърна към Йегър: — Момичето има право за още нещо. Кинкейд и Джес наистина са много близки. Мисля, че трябва да я наблюдаваме. Може би има шанс да се събуди, ако държим Кинкейд далеч от нея.

— Или тъкмо обратното — рече Кинкейд. — Преподобни, ако ми попречите да си върша работата, тя може да умре.

— А може би заслужава тъкмо това. Върви, Уелър. Направи каквото смяташ за добре — каза Йегър, а щом Уелър излезе, се обърна към Крис: — Ти също ще си получиш заслуженото. Това ясно ли ти е?

— Да — отвърна Крис. Стори му се, че гласът му прозвуча твърдо, ала усети капчиците пот по горната си устна. Светът, какъвто го познаваше, отново се сриваше под краката му. Всичко се случи пред очите му, тук, в тази стая. Нейтън и Джес… дори Кинкейд?

„Те убиха Алекс. Отпратиха я от Рул и я подмамиха в Зоната. Със същия успех можеха да опрат дулото на пистолет в главата й и да дръпнат спусъка.“

— Добре — каза Йегър. — Не бих искал да си мисля, че човек, в чиито вени тече моята кръв, макар и доста размита, може да е глупак. Ти застана срещу мен; взе страната на онези, които искат да ме съсипят — мен, Съвета, Рул. Предпочете едно момиче пред мен, а това няма да го бъде. С Алекс също е свършено. Ако се върне, ще й откажа убежище.

— Тя никога няма да допълзи обратно при теб. И преди е оцелявала без помощта ти, така че пак ще го направи. — Боже, как му се искаше да вярва в това.

— Познаваш я толкова добре?

— Знам какво изпитвам към нея. — С усилие на волята не позволи на погледа си да трепне. Тя щеше да се противопостави на този старец. Никога нямаше да падне на колене, нито пък той. При първия удобен момент щеше да я последва, може би все още имаше шанс. — Над това нямаш власт.

— Вярно е. Но имам власт над теб. — Погледът на Йегър се плъзна към Кинкейд и Лена, а после отново се спря на него. — Имам власт над всички вас.