Илса Бик
Сенки (45)

44

Вонята на секс и алкохол се усещаше на цели деветдесет метра от входната врата на старата викторианска къща, накъдето се бе отправила, водена от Белязаната. Ами, да, събота вечер, време за разпускане, за купон и щури танци. Не че на нея й беше до забавления. Взе да изучава гърба на Променената, превила гръб срещу вятъра. По-кисела отвсякога, миризмата на момичето не издаваше никаква полезна информация. В къщата за гости Алекс бе озадачена от това, докато Белязаната не бе побутнала с върха на обувката си медицинските провизии, които Алекс бе подредила на спретнати купчинки.

— Изглежда, искат да влезеш в ролята на чичо доктор — отбелязала бе Шарън, махайки с ръка към лекарствата. — Ако не възразяваш, остави малко болкоуспокояващи и сънотворни тук. В случай, че Руби се събуди.

— Добре. — Всичко останало — марли, бинтове, комплекти със стерилни инструменти, мехлеми, шишенце кислородна вода — тя бе натъпкала в една от камуфлажните раници. — Само внимавай. Руби е доста дребна. Можеш лесно да я предозираш.

— Не се тревожи. Ще се погрижа и за себе си, и за нея. А сега върви и свърши, каквото трябва. И Алекс? — Очите на Шарън бяха останали приковани в нейните за един дълъг неловък момент. — Онова момче, Даниел… току-що е изгубило брат си. Очакват го доста тежки дни. Каквото и да стане, опитай се да му помогнеш.

В отговор Алекс бе изрекла нещо неангажиращо като: „Да, разбира се“. Но какво беше това, за бога? Несъмнено би помогнала на Даниел. Иска ли питане. Но ако я водеха при Беретата, това означаваше нещо съвсем различно. Хлапето заслужаваше да пукне, ако питаха нея. А и ако им помогнеше, щеше да е с една крачка по-близо до това да се превърне в една от тях.

„Това няма да стане. Няма да им позволя да ме победят — нито на тях, нито на него.“

Във вилата беше доста по-топло, отколкото в къщата за гости, и се усещаше наситената миризма на секс. И двете камини горяха. На място с такива размери беше задължително да има и поне две печки на дърва. Сред танца на оранжевите пламъци и тъмните сенки тя зърна полуголи преплетени тела и блясък на празни бутилки. Някой определено бе повърнал в далечния десен ъгъл. Едно момиче от шайката на Леопарда лежеше на кушетката, приклещено между гърчещите се тела на две момчета. Пъпчивия седеше отпуснат на един диван със смъкнати на глезените панталони, докато между краката му подскачаше главата на някакво момиче.

„Твърде много информация.“ Алекс пристъпи вътре крайно предпазливо, защото очакваше съзнанието й отново да се плъзне навън. Но тъй като нищо подобно не се случи, тя се запита дали хипотезите й не бяха погрешни. Може би това нямаше нищо общо с глада и секса. „Защото ако изобщо съществува подходящо място и време… — Тя заобиколи две момчета, които се галеха взаимно на стълбите. — То определено е тук и сега.“

Щом се изкачиха на втория етаж, Белязаната свърна надясно. Което беше интересно. Защото миризмата й подсказваше, че Беретата остава зад гърба й, в последната стая отляво. Значи, не ставаше дума за него. Минаха покрай една маса с покривчици, всевъзможни джунджурии и редица поставени в рамка снимки. Както и покрай няколко спални. Почти веднага долови миризмата на Черната вдовица зад една от затворените врати. Смесицата от миризми я наведе на мисълта, че заедно с нея вътре имаше още двама души, единият от които май беше…

В същия миг дръжката на вратата се завъртя и на прага изникнаха Черната вдовица и Леопарда. Русата коса на момичето беше разчорлена, а Леопарда бе обвил ръка около кръста й. Двамата бяха чисто голи и от тях се излъчваше миризма на секс и нечистотия. В мига, в който зърна Алекс, Леопарда се ухили похотливо и плъзна ленив поглед по цялото й тяло, като регистрираше със задоволство наличния инвентар. Както би отбелязала Шарън, нямаше никакво съмнение коя своя краста копнееше да начеше това момче.

„По дяволите. — Сърцето на Алекс застина. — Моля ти се, господи, мога да мина и без странични забежки. Съсредоточи се върху нещо друго, каквото и да е.“ Тогава изви поглед към дупката на бузата на Черната вдовица и се втренчи така упорито в нея, че беше истинско чудо, че лицето на момичето не избухна в пламъци.

В отговор Черната вдовица само се ухили, което беше още по-лошо, тъй като усмивката й се разтегли съвсем бавно и с такова блаженство, че Алекс очакваше момичето всеки миг да замърка. Това беше самодоволната усмивка, която всяко дете е виждало хиляди пъти на устните на най-известното момиче в училище: „Добре че не съм като теб“.

Миг по-късно, след като Черната вдовица и Леопарда затвориха отново вратата, Белязаната я заведе до прага на стаята в самия край на коридора. Миризмите тук също бяха много силни: мирис на момчешка пот, кръв и…

„О, боже.“ Сърцето подскочи в гърдите й и за един кратък миг леко металният привкус на полуготовия сос от спагетите придоби такава острота, че в гърлото й се надигна горчива жлъчка.

Тъй като изведнъж бе проумяла причината Черната вдовица да се усмихва така.