Илса Бик
Сенки (4)

3

Щрак.

Изстрел не прозвуча.

Миг по-късно тя осъзна, че е още жива.

Засечка? Заял механизъм? В цевта имаше патрон; така бе казал Нейтън. Но все едно. Нямаше значение. Алекс долови учуденото ахване на Черната вдовица, забеляза как момичето ококори очи…

Алекс описа рязко движение с дясната си ръка. Плътното острие издрънча, щом срещна цевта на браунинга, и изтласка отвора встрани. От удара ножът се изплъзна от пръстите й и падна в снега. Този път нямаше време да се наведе; налагаше се да държи дулото на пушката далеч от лицето си. Но вместо това тя се хвърли напред, улови дулото с ръце и дръпна силно към себе си.

Отърсвайки се от първоначалната изненада, Черната вдовица взе най-правилното решение. Вместо да се опитва да изтръгне пушката от ръцете й, тя тласна оръжието напред. Политайки назад, Алекс се постара да запази равновесие, ала другото момиче бе по-силно от нея и разполагаше с две здрави ръце; Алекс осъзна, че ще изгуби битката с гравитацията.

Тя се олюля и дърветата наоколо се завъртяха пред очите и, щом светът се наклони застрашително на една страна. Черната вдовица протегна единия си крак в широка дъга, препъвайки глезените на Алекс, която се стовари тежко върху пирамидата. Болка се стрелна по гръбначния й стълб. Усети как черепите се раздвижиха, горният пласт се засвлича надолу с глухо потракване, като подскачащи по дървена повърхност топчета. Най-ниските редове, вкаменени от замръзнала кръв и жили, образуваха изключително удобна стабилна платформа и Черната вдовица знаеше това. Стиснала здраво пушката, тя се опита да насочи цевта към гърлото на Алекс. Макар да й отстъпваше по ръст, Черната вдовица беше по-леко ранена, а и гравитацията беше на нейна страна. Ръцете на Алекс затрепериха, щом премалелите й мускули започнаха да поддават. По устните и очите й покапа кръв от строшения нос на Черната вдовица.

Изведнъж лактите на Алекс омекнаха. Това беше краят. Пушката се спусна към нея безмилостно като гилотина. Тогава дъхът й секна и пред очите й причерня — обзе я внезапна паника. Сякаш отново се намираше на онзи паркинг, само че този път не разполагаше с никакъв нож, а и Том го нямаше да й се притече на помощ. Опита се да се изправи, но поради липсата на опора краката й поддадоха.

Затова тя стори единственото, което й оставаше. Отпусна се — отчасти инстинктивно, отчасти преднамерено. Престана да се бори, престана да упорства. И просто… се предаде.

В следващия миг Черната вдовица се строполи върху нея и изпъшка. С бързината на змия Алекс изви шия и ожесточено впи зъби в лявата буза на момичето. Черната вдовица потръпна конвулсивно и нададе силен вой. Алекс усети как натискът върху гърлото й внезапно изчезва, при което Черната вдовица се дръпна толкова далеч назад, че главата на Алекс се отдели от рухналата пирамида. При все това тя не отпусна захапката си. Поемайки въздух през зъби, Алекс разтърси глава наляво-надясно. Усети как кожата на Черната вдовица внезапно се разкъсва и тогава зъбите й попаднаха в мускула. Кръвта на Черната вдовица, топла и възсолена, нахлу в устата й. Нещо се скъса, издавайки звук сякаш от разпран надве мокър парцал. Черната вдовица изрева и се олюля заднешком, притиснала ръка с накит от разноцветни дрипи към кървящата си буза.

А пушката най-сетне се намираше в ръцете на Алекс.

Тя се изправи на крака. Устата й беше пълна с кръв и с един месест къс от бузата на Черната вдовица. Алекс се изплю, без да изпуска из очи момичето, след което се завъртя като батер^[1] и замахна тежко и отривисто. Прикладът на пушката изсвистя, разсичайки въздуха. В последния миг Черната вдовица го забеляза; сви се уплашено и предвидливо отстъпи вдясно, което вероятно спаси живота й. Прикладът попадна в лявото й слепоочие, издавайки силен тъп звук, както тежък месарски нож се забива в дъската за рязане. Главата на момичето се отметна надясно, пръскайки струйки кръв като дълги езици. Сребристите й очи се извъртяха до бяло, коленете й се подкосиха и накрая момичето се срина на земята като чувал мръсно пране.

Замаяна от болката, Алекс се олюля над момичето. Лицето на Черната вдовица беше пълна каша. Кръвта покриваше челюстта й и течеше на струйки от носа на момичето, а във въздуха се извиваха тънки спирали от пара там, където кръвта се смесваше със снега. Черната вдовица си поемаше дъх с продължително задушливо хриптене.

„Довърши я.“ Стомахът на Алекс се сви от дъха в устата й — възкисел и тежък от засъхващата кръв, суровата плът на Черната вдовица и натрапчивия металически вкус на изразходвания адреналин. Усещаше гърлото си като отвор на ваза — всяко преглъщане й се струваше ярко и стъклено. Въпреки високото вибриращо скимтене, примесено с блъскането на сърцето в гърдите й, тя долови скриптенето и скърцането на снега и веднага разбра: останалите стесняваха кръга около нея.

„Поне убий Черната вдовица. Пусни куршум в главата й, а после добави още един в сметката. Том не би се предал без бой, нито пък Крис. Бори се, дяволите да те вземат. Не се отказвай.“

Тя стисна здраво пушката, но тогава се сети за нещо — изражението на Черната вдовица в мига, в който браунингът не беше гръмнал. Оръжието беше заредено с къси патрони „Магнум“ 270-и калибър, плюс един в цевта. Виждала го беше с очите си. Ако се опиташе отново да стреля, оръжието можеше чисто и просто да експлодира в ръцете й. Хора бяха умирали по този начин. Можеше да използва пушката като бухалка и така да ги държи на разстояние, но в този случай трябваше само да я чакат да се измори.

„Сигурно има и друг начин. — Безполезната пушка се изплъзна от ръцете й. — Сигурно има нещо, което бих могла да направя. — Но какво? Те бяха повече от нея. От вида на това място ставаше ясно, че стотици пъти досега бяха наблюдавали подобни сцени. — Но не точно тази“ — помисли си тя и хвърли бърз поглед на задушаващата се Черна вдовица. Победата над момичето й бе спечелила само още малко време.

„Всяка секунда, в която съм жива, е още един шанс да намеря изход.“ Наблюдаваше ги как приближават изпадналото в безсъзнание момиче, пристъпвайки странично, без да се поколебаят дори за миг, безшумни и неумолими, излъчващи онази задушна миризма на горещ терпентин и смола, примесена с вонята на прегазено животно — толкова силна, сякаш самата тя ги съединяваше като низ от мъниста на жилава корда.

Така да бъде, тя прие, че няма къде да избяга. Дори да си плюеше на петите, снегът извън този участък щеше да е твърде дълбок. Дали би могла да ги изненада, както бе сторила с Черната вдовица? Да предприеме нещо неочаквано? Да, този план би могъл да проработи, особено ако намереше някакво оръжие… само че какво? „Хайде, мисли!“ Тя отстъпи бързо назад, притискайки гръб в онова, което бе останало от пирамидата, докато Променените бяха стеснили толкова кръга около нея, че Вълка спокойно можеше да се протегне и да хване ръката й.

Но преди това трябваше само да пусне на земята ножа на Черната вдовица.