Илса Бик
Сенки (38)

37

— Аааааааа! — крещеше Руби. — Ааааааааа, аааааааа, ааааааа!

Лявата ръка на жената лежеше на снега със сгърчени пръсти като мъртва тарантула. Тя продължаваше да пищи, свила дясната си ръка в костелив юмрук и вперила ужасен поглед в празното място, където допреди няколко секунди се намираше лявата й ръка и откъдето сега шуртеше кръв от разкъсаните артерии.

— Господи! — възкликна Шарън, след което се спусна към нея, прегърна я и я сложи да седне на снега. После обви ръце около китката на Руби и притисна мястото. — Кучи синове, ах, вие кучи синове!

— Рууубиииии! — нададе вой Рей. Той пристъпи несигурно към жена си, но бързо размисли и завъртя браунинга обратно към Беретата. — Ставай, кучи сине, ставай! Сега ще си тръгнем оттук и ако някой от вас помръдне, дори само да шавне…

Никой не се осмели да помръдне или да шавне, но Беретата също не се изправи. Въздухът беше наелектризиран, наситен с миризми и с мисли. Колко странно, успя само да си помисли Алекс въпреки изобилието от знаци, че при всички тези оръжия още никой не бе стрелял.

Единственият, който бе реагирал, беше онова дете нинджа от шайката на Леопарда, което отряза ръката на Руби. Друг от тях можеше да отсече главата на Рей със същата бързина. При всички тези оръжия единственото, което трябваше да сторят, беше да очистят Рей. Въпреки че браунингът имаше среден натиск на спусъка — само два килограма и триста грама, — шансовете пръстът на Рей да упражни такава сила, докато куршумите разкъсват дрехите и се забиват в тялото му, бяха малки. Не и нулеви, разбира се, но все пак толкова незначителни, че нямаше никаква разлика. Освен това Пъпчивия можеше с един-единствен силен ритник да подкоси краката на стареца. Всеки от тях би могъл да направи нещо. За тях Руби беше втора грижа, чисто и просто демонстрация на сила — обаче Рей трябваше вече да е мъртъв.

„О, боже — ахна от изненада тя, щом отговорът най-сетне просветна в съзнанието й. — Та той вече е мъртъв. Просто няма друга възможност, тъй като става дума за браунинга. Това е пушката на Нейтън и през онзи първи ден, когато Черната вдовица натисна спусъка, оръжието просто отказа да…“

— Рей! — изкрещя Алекс. — Спри, Рей, тази пушка е…

Ала Рей натисна спусъка.