Илса Бик
Сенки (34)

33

— Какво искат, по дяволите? — Рей се заоглежда ту наляво, ту надясно. — Какво става?

Никой не отговори. Променените бяха образували тесен кръг. Алекс и останалите пленници стояха наредени точно срещу Даниел, охраняван от две деца нинджи. Друг Променен държеше Джак за задната част на врата. Черната вдовица, стиснала селскостопанския нож в ръка, стоеше спокойно до момчето. Миризмата, породена от страха на Джак — на пресечено мляко и гореща урина, — беше толкова натрапчива, че Алекс веднага я долови.

Пъпчивия си проби път с лакти, последван от Беретата и Леопарда. Лицето на Беретата се сгърчи от болката, но момчето вече се крепеше доста по-сигурно на крака. Сърцето на Алекс се сви, щом долови излъчваната от него миризма на опасност. Пъпчивия стискаше две пушки: собственото му оръжие с газово бутало, както и още едно, което Алекс позна веднага — браунинга, който Нейтън й бе дал преди онова безумно бягство от Рул.

Заради близкото разстояние успя да разгледа също и пистолета, затъкнат в пояса на Леопарда. Винаги би познала един глок.

— Какво искаше от мен? — попита Даниел. Струваше му огромно усилие да остане прав. Стоеше превит надве, като придържаше с ръка едната си страна. — Нали ви казах. Вземете мен. Повече няма да се съпротивлявам. Само пуснете Джак.

Беретата се взира дълго в Даниел. Пъпчивия пристъпи напред с насочен браунинг.

— Какво? — Даниел втренчи поглед в пушката, сякаш Пъпчивия му подаваше питон. — Няма да я взема. Давам ти възможност да ме застреляш. Разбрахте ли? Ако искаш да ме убиеш, просто го направи, но…

— Нима не схващаш, хлапе? — попита Шарън с равен тон. — Трябва да избираш: или гръмваш някого от нас, или малкият Джаки ще свърши с прерязано гърло.

Устата на Алекс пресъхна. Шарън бе уцелила право в десетката. Това беше чисто и просто сделка: ти даваш на мен, а аз на теб, след което сме квит.

— Какво? — попита Рей и побутна Руби зад себе си. — Какво е това, по дяволите?

— Даниел. — Очите на Джак се бяха разширили от ужас. — Даниел, Даниел, Даниел…

— Няма да го направя — изрече пресипнало Даниел. Силни тръпки разтърсиха тялото му; единият от нинджите го хвана, преди да е паднал. Даниел го отблъсна, потискайки желанието си да го наругае. — Не можете да ме направите като вас. Аз не съм убиец.

— Явно смятат, че не си по-различен от тях — изгъгна Шарън. Ако съдбата можеше да говори, помисли си Алекс, щеше да има гласа на тази старица. — Каквото и да сте сторили с твоите приятелчета, изглежда, сте ги вбесили и сега ще те накарат да си платиш.

„Не, не просто да си плати.“ Въздухът беше толкова пропит с вонята на Променените, мъртъвците и съкафезниците й — а сега и с паниката на Даниел и ужаса на Джак, — че Алекс сякаш опознаваше с обонянието си всички тези хора: техните истории, съдбата им. Сигурна беше, че това е някакъв тест. Изпитание.

Ритуал.

— Моля ви. Обещахте да пуснете Джак. — Даниел се обърна към Беретата и Пъпчивия: — Вината е моя. Аз организирах атаката. Така че убийте мен, но оставете Джак и всички тези хора на мира, моля ви.

— А какво ще стане, ако откаже да избере? — Рей хвърли трескав поглед към Шарън, като че ли тя знаеше отговора. — Не трябва да го прави.

— Мисля, че те имат нещо друго наум — отвърна Шарън.

— Не мога да го направя. — Даниел плъзна поглед по редицата пленници. Когато стигна до Алекс, очите му спряха и се впиха в нея. — Не могат да искат това от мен.

Обаче можеха. И го бяха поискали. Искаше й се да намери какво да му каже. Във филмите и в книгите това беше мигът, в който героинята извършваше саможертва. Пристъпваше напред, взимайки най-правилното решение. Той трябваше да избере нея. Не й се умираше, ала вътре в главата й живееше чудовище. То имаше жълти очи и зъби, остри като игли. Сдобиваше се с лице. Тя имаше рак, така че и бездруго щеше да умре. Том би постъпил точно така. Крис също. Онова момченце заслужаваше да получи шанс.

„Какъвто останалите няма да получат. — Подушваше го във въздуха. Като леденостуден пръст, който се плъзга надолу по гръбнака й прешлен по прешлен. — Просто го направи, направи го, преди да те е хванало шу…“

С периферното си зрение Алекс долови движение, някой се хвърли напред…

— Рей! — изкрещя тя. — Недей!