Илса Бик
Сенки (28)

27

Беретата изскочи от гората пръв. Дишаше тежко, пъхтеше като куче. Якето му беше разкъсано, а лицето — покрито с паяжина от разрези и дълбоки драскотини. Изгубил беше и едната си ръкавица. Пъпчивия стигна до него в мига, в който коленете му се подвиха, и наполовина го повлече, наполовина го понесе към огъня, когато от гората изхвърчаха още Променени, носещи се на ски.

— О, боже — изписка Руби. — Идат и още.

Сигурно бяха от друга банда, предположи Алекс. Сред новодошлите имаше равен брой момичета и момчета, облечени, общо взето, по един и същи начин: пластове бели дрехи и скиорски шапки в същия цвят, така че се виждаха само тъмните дупки за очите като очни ябълки на череп. Всеки от тях имаше пъстра лента на главата, направена от парчета татуирана кожа и завързана на челото, като пилот камикадзе. Един по един взеха да спират и да свалят от себе си камуфлажни войнишки раници.

— Боже, разполагат със сериозно оборудване — отбеляза Рей.

Определено имаше право, но Алекс знаеше, че раниците всъщност не принадлежат на тези Променени. Миризмата на предишните им собственици още не беше избледняла. Тя вдиша отново, този път по-дълбоко. „Божичко, там има храна.“ Канела и стафиди, фъстъци и шоколад, крекери, имаше крекери и… Устата й се напълни със слюнка, коленете й се разтрепериха. Хрумна й, че може би имаше дори резен сирене. Изпитваше такъв глад, че дори мисълта, че собствениците на раниците доскоро са били живи, не бе в състояние да я отрезви. Просто копнееше за храна.

Изведнъж миризмата на Черната вдовица подразни обонянието й и тя зърна момичето, което изхвърча на ски от гората подобно на оживял кошмар. Вълчата кожа и парката на Черната вдовица бяха изпръскани с кръв. Косата й бе развързана и разбъркана, като гнездо кичури обрамчваха лицето й. От раната й сълзеше гной, среброто в очите й искреше от вълнение, а ускореното кръвообращение придаваше сияен вид на кожата й.

Ала вместо Вълка на снега до нея спря едно върлинесто момче, което никога досега не бе виждала. Бялата екипировка на момчето беше изпръскана с кръв и миришеше на желязо, обгорен метал и барут.

„Силен откат“ — помисли си тя. Стрелял е отблизо. Момчето беше оцапано с кръв като лъскав снежен леопард на червени петна. Той изрита ските от краката си, застана зад Черната вдовица и притискайки се към нея, обхвана гърдите й в ръце. Със затворени очи и отметната назад глава, Черната вдовица се облегна на момчето, потривайки бедра в тялото му, и придърпа главата му към извивката на шията си. Общата им воня — на прегазено животно, желязо и гнила плът — стана още по-наситена, като растящата им възбуда изпълваше въздуха с такава тежка и натраплива миризма, че Алекс се уплаши да не се задуши. Усети как въодушевлението им се предаде на останалите новодошли и скоро всички преплетоха тела в някаква лудост от трескави устни и търсещи ръце.

— Ей, проклетници, не пред всички! — извика Шарън.

— Мили боже — възкликна Рей. — Май се канят да си направят оргия тук, на снега?

Не й се вярваше. Това беше жажда за кръв, помисли си тя, и облекчението, което изпитваха, че са оцелели в някаква битка. Това би обяснило откъде се бяха взели всички тези раници, които не бяха техни, миризмата на възпламенен барут, раните на Беретата и цялата тази кръв.

„Ами Вълка… — Тя се съсредоточи, опитвайки се да се абстрахира от тази колективна воня — множество нови миризми и издигащ се над всички тях лъх на полова възбуда, — ала не успя да го открие. — О, боже, той не е…“

— А къде е онова момче? — попита Руби. — С вълчата маска?

— Мъртво, ако имаме късмет. — Шарън смушка Алекс с кокалестия си лакът. — Не увесвай нос. Онзи пъпчивият е страшно сладък. Но ако не ти харесва, новите момчета изглеждат готови за малко хоризонтално мамбо.

Алекс не каза нищо, но се учуди, че изпитва болка при мисълта, че Вълка може да е мъртъв. Като че ли и тя бе изгубила нещо.

„Не, не си го помисляй даже. Той беше чудовище и никога не е бил твой приятел.“

С усилие на волята насочи вниманието си обратно към новодошлите. Черната вдовица и Леопарда бяха все така впили устни един в друг, но миризмата им вече не беше толкова плътна. Дори полуделите за секс Променени нямаха намерение да се овъргалят в снега, когато имаха на свое разположение такава хубава къща и вероятно цял куп спални. Може би дори мокър бар и джакузи, което, разбира се, нямаше да работи, но по-важен беше принципът. Другите също се бяха успокоили и сега се тълпяха около Беретата, както футболистите се събират около повален на терена съотборник. Тъй като се намираха по-близо до огъня, Алекс долови сребристия проблясък на дълги ножове, препасани на гърбовете им. Освен това носеха какво ли не бойно снаряжение: пушки и матовочерни пистолети, прибрани в кръстосани кобури, и патрондаши, пълни с лъскави куршуми. Ами онова хлапе не носеше ли колан с гранати?

— Проклятие — прошепна Рей. — Приличат на банда побъркани нинджи.

Точно така, помисли си тя. Тогава приятели ли бяха? Може би съюзници? Или просто отделно племе, което се събира на скромно междусъседско празненство? Тя плъзна поглед над Черната вдовица и Леопарда и забеляза как се опипваха с ръце. Кожата й настръхваше при мисълта, че Променените изобщо правеха секс.

Тогава се замисли за Вълка и неговия глад. Може би сексът и гладът бяха тясно свързани помежду си.

— Купища оръжие — измърмори Шарън.

— Да — въздъхна Алекс, доволна, че може да насочи вниманието си към нещо друго, различно от Черната вдовица и Леопарда, изучаващи взаимно сливиците си. Тогава зърна едно хлапе, което размахваше узи. Откъде, по дяволите, бяха взели тези автоматични оръжия? — Тук има твърде много пушки. Не е възможно всичките да са техни. Мисля, че са се сдобили с тях като плячка, също като раниците. Въпросът е с кого са се сражавали?

— Искаш да кажеш, кой е достатъчно луд, за да се бие с тях — поправи я Шарън.

— На кого му пука? Крайно време е някой да прояви малко кураж. — Рей замълча за миг, след което се наведе напред. — Слушайте, те са там, а ние сме тук. Ако разбирате какво имам предвид.

— Лоша идея — измърмори Шарън.

За първи път Алекс беше съгласна с нея.

— Разполагат с оръжие. Ще ни намерят за нула време, освен ако бурята не ни довърши преди това.

— Не е толкова сигурно — изсъска Рей. — Нали ги видяхте. Сега са превъзбудени, разконцентрирани. Хайде, Алекс, нали все обясняваш как трябва да си обираме крушите.

— Да — обади се Шарън, — но да получи куршум в гърба, едва ли е представата й за…

В гората отекна яростен вик. Дори Пъпчивия подскочи, след което всички Променени присвиха очи към непрогледния мрак.

— Божичко — възкликна Рей. — Кой…

„О, не.“ Даже да не беше забелязала погледите, които Пъпчивия и Белязаната си размениха, даже да не беше разчела езика на тялото на останалите или да не беше си спомнила, че с много малко изключения Променените не разговаряха помежду си и не издаваха никакви звуци, пак щеше да разбере. Въпреки това тя подуши въздуха и опита миризмата с език, надявайки се, че греши.

Но не грешеше.