Илса Бик
Сенки (17)

16

Нейтън подскочи сепнато.

— Какво? Това са глупости.

— Не, не са. — Лена втренчи поглед в Йегър. О, едва се сдържаше да не избоде очите на стария негодник. Ако имаше нож, щеше да го нареди, както бе наредила Кръшър Карл година преди този кошмар да започне, и изобщо нямаше да съжали дори за миг. Светът се бе сринал, а единственото, което бе сторила тя, беше да замени един долен тиранин с друг. — Нейтън е замесен в това, а вероятно и Джес. Двамата все нещо си шушукаха. Вечерта преди Алекс да изчезне, Тори спомена, че видяла Нейтън и Джес да си говорят нещо и накрая Нейтън донесе Джес, която, видите ли, сега е в кома. Не смяташ ли това стечение на обстоятелствата за твърде удобно?

— Удобно ли? — повтори Кинкейд. Лена долови изненадата в гласа му. — Чакай малко. Какво се опитваш да кажеш?

— Обзалагам се, че Кинкейд също има пръст в това — заяви Лена, без да поглежда назад. — Двамата с Джес са доста близки.

— Ей, по-полека — отвърна Кинкейд.

— Лена, стига толкова. — Крис стисна още по-силно раменете й. — Това изобщо не ми помага.

„Да, но няма и да навреди. Нещата няма накъде повече да се влошат.“

— Крис няма нищо общо с това. — Тя не откъсваше очи от Йегър, който на свой ред я гледаше така втренчено, сякаш й бе поникнала втора глава. — Казвам ти, че е бил Нейтън, и мога да го докажа.

— Тя говори пълни… — започна Нейтън, но тогава Преподобния вдигна ръка и Нейтън замълча.

— Какви ги говориш, момиче? — попита Йегър.

„Казвам се Лена, глупако.“

— Пушката, същата, която твърдят, че Алекс била взела. Видях я. Беше закачена на седлото на Нейтън в един от онези кожени цилиндри… кания. Няма я в стаята на Джес, значи…

— Какво? — обади се Хамърбах. — Била си в стаята на Джес, пипала си вещите й?

— Пет пари не давам за вещите й. Но наистина ви казвам, Джес има пушка. Намерих калъфа в дрешника й. — Тя пъхна ръка в джоба си, извади отвътре патрона и го подаде на Йегър. — На същия рафт имаше и кутия, пълна с такива джунджурийки. Този го намерих на пода. Сигурно го е изпуснала, докато е зареждала пушката, защото в кутията, побираща десет патрона, бяха останали три.

— Не знаех, че Джес има оръжие — заяви учудено Тори.

Сара само поклати глава.

— Нито пък аз — отвърна Лена. — Нейтън обаче твърди, че Алекс се е добрала до пушката. Само че как? Или е разбрала за нея и е принудила Джес да й я даде, или пък Джес й я е дала сама. Но както и да е. Важното е, че пушката не е в дрешника, което ще рече, че е още у Нейтън, и аз се обзалагам, че вътре ще намерим същите патрони.

Йегър впи очи в черния патрон „Ремингтън“, след което изви шия и погледна нагоре към Нейтън.

— Това вярно ли е? Пушката наистина ли е у теб?

— Да, Взех я, когато Алекс я хвърли. Това ми е работата.

— Да, но кажи дали я почисти, копеле такова! — сряза го Лена.

Настъпи кратка тишина, която бе нарушена от Йегър:

— И защо това да е толкова важно?

— Защото — започна Лена — на приклада имаше кръв и коса, и…

— Алекс удари Джес — прекъсна я Нейтън, като всяка негова дума беше пропита с презрение. — Ти какво си помисли?

„Да, точно така, покажи си зъбите.“

— Обаче не всичките косми бяха на Джес. Част от кичурите бяха нейни, но освен тях имаше и други — тъмни и къси, — които няма как да са на Джес. Единственият човек с такава коса, който получи удар в главата през същия онзи ден, беше Крис. — Тя погледна към Йегър. — Нейтън е скалъпил онази история с Нощ, за да оневини себе си и може би Джес… не знам със сигурност. Обаче аз проверих копитата на коня, след като го доведоха обратно, и те бяха чисти.

— Снегът е отмил всичко — обясни Нейтън.

— Може би. Но има още нещо, което не се връзва: това, че Алекс е захвърлила пушката. Защо би сторила такова нещо? Какъв е смисълът? Тя си навлича всички тези неприятности само за да се снабди с две оръжия; в един момент разполага със сносна винтовка и с ловна пушка и после изхвърля едното оръжие. — Забеляза как Йегър присви очи, докато обмисляше думите й.

— Паникьосала се е — предположи Нейтън, ала това беше жалък опит дори в очите на Лена.

— Значи така. — Изглежда, същото бе минало през ума на Йегър, защото той направи жест с глава на един от стражарите, който кимна в отговор и се изниза от стаята, отправяйки се към вратата. — Предполагам, че нямаш нищо против да хвърлим един поглед на пушката.

— Не — отвърна Нейтън, но Лена си помисли, че мъжът просто нямаше какво друго да каже.

— Нищо не разбирам. — Крис изглеждаше объркан. Отпечатъкът от ръката на дядо му бе оставил алена следа на бузата му. — Защо Нейтън ще…

— Не може да е само Нейтън. Най-вероятно са действали заедно — Нейтън и Джес — обясни Лена. — Заради несесера, онзи черния, на който Алекс държеше толкова много. Намерих го в стаята на Джес, на същия онзи рафт.

Крис зяпна от изумление.

— Алекс е заминала без него? Но това не може да бъде.

— Да, но несесерът е тук. Мога да ви го покажа.

— Мисля, че това е нещо, което всички искаме да видим — каза Йегър.