Дороти Макинтош
Вавилонската вещица (4)

Историческа бележка

Сгушена в един завой на река Тигър, Ниневия някога била перлата в короната на великата асирийска империя. Грамадни стени, дебели два метра в най-тясното им място и дълги тринадесет километра, опасвали този великолепен град. От полите на Тавърските планини се виел акведукт, който осигурявал вода за бляскавите храмове, библиотеки, дворци и градини на Ниневия.

Великолепието на града обаче не продължило дълго. През 612 г. пр.н.е. индийският цар Киаксар обсадил Ниневия, подпомаган от вавилонците на юг и племената от земите около Черно море. Много скоро градът паднал под напора на врага. Той бил опожарен, разграбен и изоставен. Ниневия никога не успяла да се въздигне отново.

Вековете навяли праха от околните поля върху погиналата столица и на мястото й се образувал хълм или могила, която можела да се забележи от километри. Ниневия изчезнала. Времето я изтрило от паметта на хората и тя се превърнала в изгубен град.

В средата на 19-ти век френският дипломат Пол Емил Бота, британският изследовател сър Остин Хенри Ленард и иракският археолог Хормузд Расам разкопали мястото, което станало известно като могилата Куюнджик. На бял свят излезли забележителни съкровища — монументални скулптури на крилати бикове с човешки глави, вещо изваяни фризове и цяла библиотека от глинени плочки.

Сред тези чудеса почти никой не забелязал една проста базалтова гравюра. Та нима някой по това време е можел да предположи, че това ще се окаже най-невероятната от всички находки?