Дороти Макинтош
Вавилонската вещица (39)

Тридесет и четвърта глава

Едва не паднах от стола.

— Какво?!

— Открих го. Съкровището на цар Ашурбанипал.

След онова, което бях преживял в Турция, за миг се усъмних дали не ме лъже, но той приличаше на дете, готово да се хвърли към планина от коледни подаръци. Хвана ме напълно неподготвен.

— Но това е невероятно! Къде е?

Той вдигна ръка.

— Седни, седни. Всичко ще ти кажа. Но нека първо ти покажа как разкрих тайната. Помниш ли един от стиховете на Наум — „Решено е: царицата ще бъде оголена и в плен отведена, и рабините й ще стенат като гълъби, удряйки се в гърди“? Стилът на Наум е изключително хитър — тези стихове имат повече от едно значение. Дали става въпрос за асирийската царица, или той използва метафора и говори за Ниневия като за жена? Думата „оголена“ е шифър. В древна Асирия са забранявали на проститутките да покриват главата си под страх от смъртно наказание. Такова облекло се е разрешавало само на честните и омъжени жени. А култът към Ищар се е свързвал с проституцията. Така че оголената царица е намек за асирийската богиня Ищар. Наум я е порицал с този текст.

— Значи тези стихове са за богиня Ищар?

Той беше толкова възбуден, че не можеше да седи на едно място. Затова стана и закрачи из стаята.

— Първият знак в тях сочи, че царицата е Ищар, която е била разкрита и отнесена на тайно място. Гълъбите също са били нейно свещено животно. Наум е насочвал съратниците си да търсят скривалището на Ищар. А това може да означава само едно — нейният храм.

— Там ли намери… В храм?

Той ликуваше.

— В един прекрасен храм!

— Това е невероятно! Но не е възможно той да не е бил открит досега. — Спомних си за храмовете на маите, които археолозите продължаваха да откриват под гъсталаците на джунглата в Мексико. Тук това би било невъзможно. Всички исторически сгради бяха отдавна известни.

Томас се приближи и взе Библията.

— Прав си, но само ако храмът е над земята.

— Как го намери? Какво има вътре?

Той прелисти няколко страници.

— Точно това ще ти кажа сега. А! Ето го. Прочети отново думите на Наум. Във втора глава той описва самата битка и изведнъж стих 2:10 ни отвежда в друга посока. Той изобщо не е на място. „Грабете сребро, грабете злато! Нямат край натрупаните всякакви скъпоценни вещи.“

— Значи Наум е искал стиховете за грабежа да изпъкнат? — попитах аз.

— Точно така. Къде е тогава този храм? Да видим друг един пасаж: „Де е сега леговището на лъвовете и онова пасбище за лъвчета, дето ходеха лъв, лъвица и лъвчета, и никой ги не плашеше? Де е лъвът, който грабеше да насити своите щенета и давеше за лъвиците си и който пълнеше с плячка пещерите си и леговищата си с ограбено?“

Той ме погледна, за да види дали разбирам всичко. На лицето му бе изписан момчешки ентусиазъм.

— Лъвът е ключ с двояко значение. Той символизира асирийския цар, но е свещен и за богинята. Затова тук се говори за лъвица. Наум подчертава посланието си, за да посочи към храма на Ищар. Това е място, където лъвовете се разхождат необезпокоявани. Значи е скрито. Няколко стиха по-надолу той споменава и за пещери. Наум ни казва, че местоположението на храма е необичайно. Търсим тайно място близо до пещера или в нея.

Идеята за такава находка пречупи постоянното ми лошо настроение.

— Това е феноменално! Сигурен ли си, че знаеш за какво говориш? Никога не съм чувал месопотамците да са строяли храмове под земята.

— Знаем за няколко, въпреки че те отдавна са рухнали. Един от тях, посветен на лунния бог Син, се намира в пещерата Шуита Д’Ганаве — Леговището на крадците.

Замислих се над думите му. Ашурбанипал е знаел, че империята му запада. Ако царят е притежавал нещо, което е смятал за изключително ценно, вероятно наистина би избрал такова скривалище, което никой не би могъл да намери.

Томас вдигна пръст.

— И още нещо. След тирадата си срещу Ищар Наум сравнява Ниневия с Но-Амон. Това е египетският град Тива, който също е бил ограбен от Ашурбанипал и съкровищата му са били отнесени.

— Това ли си намерил? Изгубените съкровища на Тива? — Какви сензационни заглавия само щяха да бъдат отпечатани след откритие от такъв мащаб! — Мислех, че са взети от Анадола.

— Исках само да кажа, че Наум споменава, че Ниневия е била разрушена точно като Тива. Това обаче също има двояко значение. Във фрагмента от Кумранските свитъци, в който се споменава книгата на Наум, представката „но“ е изпусната и остава само Амон. Това е един от главните египетски богове. Името му означава тайна. Свързват го със скритите места. Ясно е, че Наум или доверените му приятели сред общността от изгнаници в Ниневия са успели да пренесат труда му в Юдея, иначе тази книга нямаше да попадне в Стария завет. Вероятно е съществувало копие на папирус или пергамент, което лесно е могло да бъде прекарано през границите. В последните дни на асирийската империя целият регион бил много нестабилен и опасен. Еврейският цар Йосия бил убит от египтяните при Мегидо. Скоро след това хаосът завладял Юдея и накрая страната била покорена от вавилонците. При тези обстоятелства е било невъзможно през стотиците километри до Асирия да се прекара керван с въоръжени стражи. Ето защо юдейците вероятно правилно са разтълкували насоките за местоположението на храма на Ищар, но тук се намесили историческите събития и не им позволили да стигнат до съкровището.

— Къде е то?

— Край едно село недалеч оттук. — Томас си позволи да се усмихне широко. — Така. Искаш ли да видиш тайната на Наум?