Башак Саян
Страх от обвързване (9)

9.

Измир, август 2000

Синан стоеше до прозореца на стаята си, откъдето се виждаше почти целият Измир. За техен късмет този път я нямаше онази прочута влага на Измир, която задушаваше човека. Възнамеряваха да останат малко тук и после да отидат в Чешме. Сигурно щяха да тръгнат, щом Джем си свършеше работата в Измир. Синан отдавна не беше идвал в града. А всъщност цялото му детство беше преминало тук. Копнееше да закусва варено яйце. След като баща му загина при катастрофа, взе майка си при себе си в Истанбул. Загубата на единия й син и на съпруга й беше сломила женицата. Синан и сестра му Бурджу бяха единствените, на които можеше да се опре. Синан не можеше да остави възрастната си майка сама в града. Сестра му се омъжи преди две години. Дълго време се подложи на лечение, за да роди, и тъкмо когато бяха изгубили всякаква надежда, се осъществи чудото. Това бяха сюрпризите на живота. След толкова много усилия, след опити да забременее инвитро, и накрая забременя по естествен път! Майката на Синан отиде при дъщеря си, за да не я остави сама по време на бременността. Цялото семейство вече беше в Истанбул.

Синан искаше да потърси роднините си и познатите в Измир, но когато ги видеше, в паметта му оживяваха спомените за баща му и онази ужасна катастрофа, в която загуби брат си. Много искаше да ги види, но не желаеше да си спомня онази болка. Ако потърси леля си, ще му каже, че е копие на баща си, и ще разказва неща, които не искаше да си спомня. Може само да я потърси, без да отиде да я види. По-добре ще е да не казва, че е в Измир, докато реши какво ще прави.

Сега трябваше да се съсредоточи върху Бахар. В продължение на месеци чакаше момента, за да й признае чувствата си. Всъщност тя го знаеше, макар че не бяха разговаряли. Синан направо щеше да я попита. Ще й каже, че намеренията му са сериозни, ще й каже, че може да я направи щастлива.

Бахар бе сдържана, не показваше чувствата си. И все пак, щом толкова дълго време бяха приятели, значи и тя изпитваше нещо към него. Според Синан приятелството между един мъж и една жена не бе възможно, особено ако съществуваха и чувства между тях. Бахар бе срамежлива и предпазлива, толкова.

Спомни си колко ревнуваше от Джем преди няколко месеца. Колко смешно. Като се влюби човек, ревнува и най-близките си хора. Накара го да седнат и да проведат онзи разговор, за който после много съжаляваше.

— Виж, ти може да притежаваш всяка жена, която пожелаеш. Но стой далеч от тази жена, аз изпитвам дълбоки чувства към нея.

Джем мълчаливо го изслуша. После се засмя и постави ръка на рамото на приятеля си.

— Забелязах.

След тези думи Синан се почувства зле. Какъв смисъл имаше да настройва най-близкия си приятел срещу себе си? Първото семе на ревността бе попаднало в него през онзи уикенд, когато видя Бахар и Джем заедно в банята. Щом ревността откриеше място, където да се настани, тя намираше начин да се увеличи, дори и да нямаше подходяща атмосфера. Всеки разговор, всеки поглед, всяка дума бяха засилили ревността в сърцето на Синан. Дългата коса, стила му, който правеше човека негов приятел, ясният и конкретен изказ, прочутите слънчеви очила… Всичко…

Всъщност като си помислеше сега, с изключение на принудителните разговори, нищо не се бе случило помежду им с Бахар. Когато ги видеше някой непознат, щеше да помисли, че Бахар не се нрави на Джем. Почти не разговаряха, макар че бяха добри приятели и все бяха заедно. В онази вечер Джем бе влязъл в банята, без да знае, че Бахар е там, и й помогна, като я видя да повръща. Всъщност случката беше комична. Изпраща в стаята си едно момиче и щом влиза вътре, намира момичето, което харесва най-добрият му приятел. Като на кино. Синан се бе отнесъл несправедливо към Джем.

Погледна часовника си. За последен път се огледа в огледалото на гардероба. Оправи косата си. Беше поканил Бахар в бара на хотела да пийнат нещо. Най-после щеше да говори с нея. Отвори хладилника и взе една бутилчица с уиски, отвори я и я изпи на един дъх. Искаше да се отпусне. Никак не умееше да говори на такива теми. През целия си живот не му се бе налагало да води такива разговори. Оставяше нещата да се развиват по волята на съдбата и въобще не се тревожеше, ако не се получеше. Този път обаче беше различно.

Дръпна вратата и бързо излезе от стаята. Реши, че усмивката на жената, която мина покрай него, докато вървеше към асансьора, е добро предзнаменование в този момент. Харесваше му да смята за съдбовни такива странни неща. Когато влезе в бара, видя, че Бахар е дошла преди него. И това беше добър знак. Синан бързо се приближи към нея.

— Боже мой, засрамих се, по принцип жените закъсняват. Извини ме, ако съм те накарал да чакаш.

— Няма значение. Какво от това, че съм дошла няколко минути по-рано…

Повикаха сервитьора и си поръчаха нещо за пиене. Към кафето Бахар поиска нещо сладко. „Колко много сладко яде — помисли Синан, — а въпреки това не дебелее.“

— Е, Джем не идва ли? Селин също не се вижда наоколо. Екипът не е пълен — каза Бахар.

Синан се засмя, прочисти гърлото си, прокашля се няколко пъти и заговори:

— Той си почива в стаята. Каза, че по-късно ще предприемем нещо.

Настъпи неловко мълчание, докато гледаше Бахар в очите. Синан се напрегна. Веднага заговори:

— Искам да говоря с теб. Всъщност Джем не дойде поради тази причина.

Бахар изчака да тръгне сервитьорът, който донесе кафето, и заговори:

— Всички сме приятели, няма какво да крием един от друг.

Синан почувства, че надеждата го напуска. Може би се бе държал много приятелски с момичето и Бахар не се досещаше за чувствата му. Да, държал се бе много приятелски. Вината беше негова.

— Бахар, виж, много ми е трудно как да ти го кажа, защото не умея да говоря. В продължение на много години не успях да го усвоя и от Джем.

Бахар се усмихна насила. Синан опита да се овладее, за да не се изгуби от тази усмивка. Трябваше незабавно да приключи и да се концентрира върху разговора.

— Аз… те харесвам още от първия ден. С течение на времето чувствата ми станаха по-силни. Може би през това време се отнасях прекалено приятелски към теб и затова сега се изненадваш от думите ми, но не искам повече да отлагам. Моите намерения са сериозни. Исках да те попитам дали да не опитаме, ако и ти изпитваш някакви чувства към мен.

Думите се отрониха на един дъх от устата му. Погледна в очите на Бахар. Не виждаше нищо в тях. Тя го гледаше, без да каже нито дума. Имаше нещо странно, но какво? След мълчанието, което му се стори, че продължи часове, Бахар се поразмърда и заговори:

— Виж, на мен ми харесва да прекарвам времето с теб, да се забавляваме, да говорим. Действително те обичам. Но това е приятелство… — Наведе глава и продължи: — Не мога да отговоря на чувствата ти.

Ушите на Синан пламнаха след този отговор. Изпита болка и съжаление, че разкри чувствата си. Как можеха след всичко това да останат приятели? Ще се наложи поне за известно време да изчезне от полезрението. Сякаш прочела мислите на Синан, Бахар продължи:

— Нали няма да променим отношенията си? Не ми се сърдиш, нали?

Да се сърди ли? Че защо да й се сърди? Синан бе разочарован. В продължение на месеци бе мечтал.

— Разбира се, че не се сърдя, може ли такова нещо…