Башак Саян
Страх от обвързване (17)

17.

Истанбул, май 2001

Слънчевите лъчи проникваха във вените й, стопляха сърцето й и тя щастливо се усмихна, поглеждайки към раззеленилите се дървета. Искаше й се никога да не я напускат този ентусиазъм и радост, които изпитваше. Искаше й се постоянно да пее и да танцува. С усмивка се отнасяше към нещата, които обикновено я нервираха. Обзелият я вътрешен позитивизъм рефлектираше и навън. Вече нищо не я нервираше. Дори в най-натовареното движение поставяше в касетофона една касета на Франк Синатра и усещаше, че се усмихва. Тази връзка, от която в началото се страхуваше и колебаеше, но не можеше да й попречи, неусетно за самата нея се бе превърнала в единствения смисъл на живота й, в единствен извор на щастие.

Това положение бе опасно за Бахар. Обвързването бе много страшно за нея, колкото и да не искаше да го признае. Всъщност и тя като Джем бе построила предишния си запазен живот върху мъката от изоставянията и изневерите. Но този път всичко бе различно. Бахар живееше със закъснялата, опияняващата и силна любов. Освен любов и страст в сърцето си изпитваше и друго чувство към Джем, което не бе признала на никого, защото на никого не бе се доверила — ласка. На сцената потъваше в музиката, тръгваше на пътешествие, в което бе само с Джем.

Но мисълта какво ще стане, ако се разделят, понякога нарушаваше душевния й мир. В миналото бе взела мерки според възможностите си. В последните години бе започнала да избягва мъжете, към които чувстваше, че може да се привърже или по-точно да се влюби. От пръв поглед вече разпознаваше мъжа, който би я наскърбил. И в момента, когато разбереше това, тя не му оставяше никакъв шанс.

Страхуваше се от брака, но на никого не можеше да каже. От една страна, лудо го желаеше, но, от друга, много се страхуваше. Струваше й се, че ако се омъжи, целият й живот ще се преобърне. Щеше да се наложи да се прости с професията си, в името на която се бе лишила от много неща. Не бе възможно да я упражнява, ако речеше да има деца. При това като съдеше по колежките си, мъжете им се налагаха, някои го правеха явно, а — други незабележимо. Нищо не оставаше от свободата им. Животът им се състоеше само от децата и от дома. А Бахар имаше други мечти. Имаше още много неща, които трябваше да осъществи.

Много години се питаше защо все избира неподходящи мъже. Не съзнаваше защо вместо улегнали мъже, вместо мъже, с които може да създаде семейство, предпочита такива, които непременно имат проблеми и са проблемни най-вече по отношение на обвързването. Но с годините бе забелязала, че се среща с такива мъже заради страховете, които тя самата изпитваше. Специално избираше мъже, които няма да я притесняват, които ще я оставят на свобода, за да не се привърже.

Чу клаксона и тръгна към прозореца. В черния си джип Джем й махаше с ръка. Бахар се огледа за последен път в огледалото. Доволна от вида си, бързо излезе и изтича по стълбите. Щяха да ходят на един прием на приятели на Джем. Не знаеше кои са, не попита. Бе толкова щастлива с него, че можеше да отиде накрая на света.

Спряха пред един от големите жилищни блокове край брега на Босфора. Тръгнаха към вратата и когато той натисна звънеца, чуха гласове отвътре. Отвори им Мине, която не беше виждала от много време. Както винаги се разсмя на глас и заговори:

— Е, да не бяхте дошли въобще. Всички дойдоха, само теб те няма, Джем.

Когато влязоха вътре, Бахар забеляза, че присъстват много непознати хора. Познаваше само Мине и няколко души. Джем се извини и отиде да поговори със свои познати. Бахар се чувстваше самотна. Тръгна към един от големите прозорци, откъдето се виждаше цялото великолепие на Босфора. Точно в този момент се появи и Мине. Пак бе облякла блуза с дълбоко деколте.

— Кога започна тази връзка, как стана, всички се изненадахме, бога ми.

Бахар разбра, че няма да се отърве от Мине, докато не й даде някакъв сериозен отговор. Колко бе любопитна тази жена. Искаше да знае всичко, което става около нея, без значение дали бе свързано или не със самата нея.

— И ние не разбрахме. Просто се случи.

Опита се да се измъкне, но жената нямаше намерение да се откаже.

— Все още не се виждат със Синан, нали? Момчето много се измъчи. Но и Джем какво да направи, горкичкият. Трудно положение, наистина.

Бахар разбра, че иска да й подскаже, че тя е съблазнила Джем. Това не й хареса, но не съобрази какво да отговори. Тъкмо бе решила да потърси Джем, когато до тях се приближи една красива жена, облечена в черна шифонена рокля и с небрежно събрана на кок руса коса. Имаше много красиви зелени очи. Мине веднага се намеси:

— Познавате се с Ебру, нали?

Бахар поклати глава и протегна ръка на жената. „Колко самоуверена изглежда“ — помисли, докато жената стискаше ръката й с чаровна усмивка.

— Аз съм Бахар, приятно ми е.

— И на мен ми е приятно. Добре дошла в моя дом.

— Това вашият дом ли е? Не знаех. Имате много добър вкус. Много ми хареса.

Жената й благодари с усмивка. Заради плътния й глас някой можеше да помисли, че е много сурова личност. Мине отново се намеси в разговора:

— Ебру е стара интимна приятелка на Джем. Шест месеца бе в чужбина по работа, наскоро се завърна.

Бахар изпита ревност. Бяха дошли в дома на бившата любовница на Джем. Защо продължаваха да се срещат? Нали Джем нямал много любовници? На всичкото отгоре жената беше много красива… Как ли се бяха разделили? Копнееха ли един за друг? Или се срещаха понякога?

— Това е много стара история, мила Бахар, от студентските години, ти не й обръщай внимание. Сега сме само приятели.

Бахар се усмихна. Не знаеше какво друго да направи. Не можеше да се освободи от ревността. Щом в дадена връзка се настанеше ревността, се появяваше и първият страх, фактът, че сега тя е с Джем, не успокояваше Бахар. Съзна, че след тази вечер ще трябва да живее с това чувство.

Когато се върнаха вкъщи, попита Джем за връзката му с Ебру. Въпросите й изглеждаха уж случайно зададени, но в действителност целеше да разбере какво изпитва Джем. Любовта прави човека сляп. Дори когато лежеше в прегръдките му, се сравняваше с някоя, която в миналото е присъствала в живота му. Бахар здраво прегърна любимия мъж и затвори очи. Преди да заспи, си помисли за последните няколко месеца. Хубави дни бяха. Джем бе направил всичко, за да й вдъхне доверие. Предаде й даже ключовете от жилището си. Бахар прекарваше при него повече от половината дни от седмицата. През останалите си беше вкъщи. Ако искаше, можеше да не си ходи. Заедно приготвяха програмата, заедно ходеха навсякъде. На Бахар й се струваше, че може да продължи до безкрая така. Но в този момент тя все още не знаеше, че вятърът няма да духа винаги в посоката, която желае. А също, че изпитанията на големите любови са драматичните раздели.